Как се възродиха книгите-игри в България

Истинската история разказана от Вилиан Стефанов

Навън отдавна се бе смрачило и жива душа не се мяркаше по централната градска уличка на Райково. Току що се бях дипломирал и животът бе пред мен. Бях изпълнен с амбиции, надежда за успешно бъдеще и професионално развитие, което ме накара да отворя своя собствена туристическа агенция и да преследвам мечтите си. Въпреки тъмата и безлюдието по това време, аз имах да градя бъдещето си и все още бях в офиса, където привършвах работата си, приведен над компютъра. В един момент мобилният ми внезапно извъня и вдигнах машинално без да вдигам поглед от монитора на компютъра.

– Ало, Вилиане? – поде от другата страна на линията приятен мъжки глас.
– Да?!
– Здравей! Дамян се обажда. Как си? Имаш ли малко време да поговорим?
– Здравей Дамяне – отговорих аз. – С най-голямо удоволствие, че тук съм се заринал в едни неща… Но казвай, с какво мога да съм ти полезен?

Спомних си, че само преди месец бях получил email от Дамян Христов във връзка с уебсайта, който бях създал, докато упражнявах уменията си по HTML и CSS.  Бях направил две-три уеб странички на които реших да поместя описанието на няколко книги-игри, заедно с техните корици и снимки на авторите им. Тогава успях да кача сайта в безплатния хостинг на hit.bg, но не предполагах, че гугъл ще го индексира и ще бъде достъпен за всеки, които го потърси.

– Предполагам се досещаш, че става въпрос за сайта за книги-игри, който си създал. – каза ми Дамян. – Както ти писах и на пощата, искам отново да ти кажа, че това което си направил е уникално. Ти всъщност си създал и първият тематичен сайт за книги-игри. Но слушай, нека да поговорим за идеята, която вече ти споделих, да се направи по-професионален сайт за книги-игри в който да има повече съдържание. Всъщност вече говорих с един графичен дизайнер, който създаде визуално как ще изглежда. За нещастие обаче след като ми прати файловете той се изгуби някъде и работата спря. Нека да ти пратя няколко скрийншота да ги погледнеш и да си кажеш мнението. На мен много ми се иска да направим един професионален сайт за книги-игри, в който да има информация за книгите, за авторите им, да могат да се пишат ревюта и дори да се коментират. Ще имаш ли време да ги погледнеш и пак да се чуем?

– Разбира се. – Въодушевих се и аз.  – Нека да го видя и пак ще говорим.

– Много ти благодаря, Вилиане – чу се доволният глас на Дамян. – Май си доста зает, така че ще те оставям. Хубава вечер от мен и пиши като видиш файловете за да ги коментираме.

– Благодаря ти. С радост ще ги видя нещата и ако мога да помогна, с най-голямо удоволствие!

На другият ден получих няколко скрийншота от сайта на Дамян, които никак не изглеждаха зле. Просто злощастното стечение на обстоятелствата бе стопирало проекта и едва ли щеше да се реализира някога. През следващите няколко месеца с Дамян се чувахме редовно. Той ме увери, че всъщност в България има страшно много фенове на книгите-игри, огромна част от които нямаха никаква комуникация помежду си. Съгласихме се, че един сайт и в последствие форум биха били нещо абсолютно иновативно за онова време и е абсолютно наложително да създадем трибуна за феновете, на която те да обмeнят мислите и да дискутират по проектите си.

Първата версия на сайта и форума, които създадох се появиха някъде през лятото на 2010та, като през следващите няколко месеца Дамян наля съдържанието и подреди темите, така че всичко да добие един наистина професионален вид. Условно си бяхме разделили работата на две:  техническата част по която аз бях главното действащо лице, а Дамян бе отговорен за креативното съдържание и как то да бъде предоставено по най-добрият начин на читателите. Като всеки истински проект цялото нещо се разработваше локално и затова все още не бе публично достъпно. Трябваше ни още време за да можем свободно да изчистим всеки детайл и за да работим спокойно и без напрежение. И така, към края на годината вече имахме един професионално изглеждащи сайт и форум, които вече можехме да споделим с всички фенове. Дълго време се чудихме как точно да се казва, търсихме уникални имена, въобще нещо, което да го свързва с жанра, с книгите, и така се появи Knigi-Igri.NET!

Началото на януари 2011та бе един доста динамичен месец, защото тогава планирахме да обявим сайта/форума и да запознаем феновете със съществуването му. Сега стана така, че всеки който използва търсачката на Гугъл за да търси повече информация за книгите-игри, може да попадне на сайта и съвсем свободно да го разгледа. Имаше обаче един проблем. Тези хора бяха единици.

За да може един сайт да стане популярен в една доста малка ниша не е достатъчно просто да бъде добре структуриран и поставен на първа позиция в Гугъл. Беше нужно и хората да знаят за съществуването му. Дамян бе задействал връзки във всички сайтове за ролеви игри, които да напишат по някоя новина за новия сайт, но все още не успявахме да привлечем повечето фенове. На помощ се притече негов приятел, който се оказа и един от авторите на книги-игри – Александър Александров, пишещ под псевдонима Ейдриън Уейн. Двамата успяха да промотират Knigi-Igri.NET, така че да няма човек в интернет пространството, който да не разбере за съществуването му и това, което създадохме започна своето истинско съществуване!

През следващите няколко месеца Knigi-Igri.NET се превърна в притегателно място за всички фенове. Направо не бе за вярване колко много хора се интересуваха от книгите-игри и сякаш са чакали точно този момент за да излязат на яве. Докато на сайта можеше да се намери повече информация относно книгите, авторите и да се прочетат новини, то на форума от своя страна се водеха дълги дискусии. Феновете започнаха да научават нови неща и да получават информация,  до която дотогава нямаха никакъв достъп. Започна да се формира едно истинско общество, в което хората си помагаха, с неистовото желание да възродят жанра и отново да се издават и да се четат книги-игри.

Само в първите няколко дни от обявяването си във форума се регистрираха над 350 от най-върлите фенове на жанра. Заработи и специална секция в която можеха да се продават и купуват книги, да се правят търгове и да се предлагат редки заглавия. Направиха се секции за въпроси и отговори към авторите, които също посещаваха форума, за да прочетат по нещо ново и за да отговорят на своите фенове. Роди се един нов раздел, чиято цел бе да се сканират и приведат в четим pdf всички излезли книги-игри, така че всеки да може да си свали безплатно това което му се чете.

Само за няколко месеца сайтът и форумът станаха толкова популярни, че не закъсняха и публичните изяви. Knigi-Igri.NET се появи със собствен щанд на фестивалите „София диша“, „Лицата на образованието” в НДК и „ОнФест“, където можеха де се закупят стари и нови заглавия, като освен това всички почитатели на жанра имаха и възможността да се срещнат и поговорят със своите идоли – авторите. 

С появата на сайта започна и фактическото възраждането на жанра, а със създаването на форума се изгради и Обществото на книгите-игри! Изглежда, че малко по малко това за което толкова се бяхме трудили с Дамян най-после ни се отплаща. Разбира се, ние не бяхме сами. Няколко месеца по-късно, друг ентусиаст, Александър, написа нова книга-игра. Десетки фенове спомагаха за популяризацията и по-бързото възраждане на жанра, така че техният принос е от огромно значени и без техните усилия книгите-игри никога нямаше да достигнат до етапа на който са в момента.

През следващите две години (2012 и 2013та) се случиха две повратни неща за бъдещето на Knigi-Igri.NET. Много пъти се случваше да има технически проблеми, които да дразнят и възпрепятстват свободният достъп на феновете и създаването на лагери. Между тези две неща, разбира се, няма връзка.

По онова време вече се бях преместил в София и бях едва в началото на кариерата си. За сайта и форума ми оставаше все по-малко време, прибирах се вечер след поредния тежък ден, вечерях нещо набързо и се захващах с хобито си. Бях наясно, че да създадеш нещо не е лесно, но да продължаваш да го развиваш, така че да го направиш атрактивно за посетителите му и да им привлечеш интереса по такъв начин, че те да продължават да се връщат всеки ден, смятах за почти невъзможно.

Phpbb3 системата на която бях вдигнал форума бе в началото на развитието си и за да се включат някакви нови функционалности в нея, трябваше да се редактират десетки файлове в които да се добавят определени редове. Работата бе пипкава, защото мястото на което трябваше да се постави допълнителния ред бе от голямо значение и ако нещо се объркаше имаше реална опасност да рухне цялата система. Това се случи на няколко пъти, поради невнимание при имплементацията или понякога просто заради тотална несъвместимост на функционалността с версията на форума. Оказа се, че трудът ми, всъщност, не бе от такова значение и щом форумът ставаше недостъпен заради поредната системна грешка се отприщваше вълна от недоволство. Разбира се, като недостатък трябва да се спомене и факта, че на онова време не съществуваше тестово място на което първоначално да се имплементира и да се тества дали всичко работи, преди да се пусне в продукция.

Друга техническа неизправност се оказа така нареченият „мост“ между базата данни на сайта и форума, що се отнася до регистрацията на потребителите. Дори и в момента няма официален плъгин, който да работи на 100% и да осъществява непрекъсната връзка между базата на данни на Joomla и phpbb3. През 2012та такива неща все още не бяха официално разработени, но все пак след доста ровене успях да открия нещо скалъпено, което да вкарам в действие, така че всеки който се бе регистрирал на сайта да има и автоматично създаден профил във форума. Проблемът бе, че не работеше непрекъснато и често се случваше някой регистриран на сайта да няма профил на форума и обратното. Това, оказа се, че представлява голям проблем и още повече предизвика недоволството на потребителите.

Паралелно с това на форума се създадоха два лагера, които преследваха различни интереси. Феновете в по-многобройният лагер в крайна сметка решиха да създадат сдружение и да издават книги-игри, защото вярваха, че по този начин ще могат да възродят жанра. Те обаче имаха проблем – не притежаваха платформата, която бе събрала толкова много хора на едно място и усилията, които биха положили за да промотират издадените книги можеха да отидат на вятъра. Стигна се дотам, че получих предложение да продам Knigi-Igri.NET, а предложената сума бе повече от мижава. Разбира се отказах, защото никога не съм искал да печеля от това. Измина още една година и проблемите започнаха да се задълбочават. Много от потребителите не бяха доволни от начина по който се модерираше съдържанието и смятаха, че има двоен стандарт. Получиха се известни разногласия и се видяхме принудени да направим смени на модераторската и админската позиция. Нещата обаче отново не потръгнаха, а на мен не ми оставаше абсолютно никакво време да се занимая с нещата.

Работата така ме беше увлякла, че едва намирах по някой свободен час дори и през уикенда, когато обикновено човек си почиваше или използваше времето за да се заеме с хобитата си. От активен потребител във форума се бях превърнал в рядко четящ, понякога дори не смогвах да отворя и да прочета мненията от предходните месеци. Тогава дойде и повратният момент – получих така мечтаното повишение, която щеше да ми отвори нови хоризонти. Дойде моментът да взема решение дали да откажа работата и да се върна крачка назад в професионалната си кариера или да приема и да й се отдам напълно. Сайтът и форумът през 2014та изглеждаха добре, феновете събрани на едно-единствено място, с малки изключения, бяха успели да се нагодят един към друг и нещата се движеха напред. Реализираха се редица проекти, кампанията „От Големи за малки деца“ в която се събираха книги-игри и се подаряваха безплатно на различни училища в България, бе повече от успешна. Knigi-Igri.NET имаше участия по фестивали и панаири, запознанства с много хора, форумни сбирки и инициативи за нови книги.

Не след дълго отново получих предложение да продам Knigi-Igri.NET, но след кратък разговор с Дамян отказахме офертата, защото тук не ставаше въпрос за пари. Въпреки това сайтът и форумът заслужаваха да имат нужното развитие, така че най-логичното решение бе да го предадем в по-добри ръце, като го дарим безвъзмездно на хората от сдружението. Споделих предложението си с Дамян, който в онзи момент бе доста зает да пише и да създава електронни книги, обсъдихме го и решихме, че така ще е най-добре за всички.  Свързахме се със сдружението и така им прехвърлихме безвъзмедно целият си труд. Те от своя страна ни увериха, че имат бизнес план за развитието на платформата и така нещата се завъртяха.

Годините минаваха, а аз все така бях зает да градя кариерата си, а всеки свободен ден използвах за да пътувам из малко популярните кътчета на България. Дори си създадох блог в който записвах приключенията си, а местата, които посещавах споделях в ютуб канала си. От книгите-игри ми бе останал само един приятен спомен и личното удовлетворение, че съм помогнал за възраждането на жанра и създаването на Общноста. Няколко години по-късно – през 2019та година, вече не аз, а професията ми работеше за мен, понеже не ми се налагаше да отделям безброй часове седмично за да се доказвам на работното място, а вместо това вече можех да разполагам с цялото си свободно време.

Честничко да си призная за сайта и форума дотогава хич не се сещах. Хрумна ми обаче, че може да се направи нещо ново и уникално, не само у нас, но и в световен мащаб, което да помогне за по-бързото развитие на жанра. Идеята ми бе да се създаде платформа на която да се четат безплатно книги-игри и която да разполага с автоматични изчисления на дневника, бутони, водещи към отделните епизоди и всичко това да бъде автоматизирано. Порових се малко в гугъл за да потърся нещо подобно и не открих особен резултат. Обнадеждих се и усетих, че мога отново да създам нещо, което да бъде уникално по своему и същевременно доста достъпно, в крак с модерното време в което живеем. В края на 2019та отново отворих платформата, която бях създал преди толкова много години.

Дизайнът на сайта и начинът по който форумът бе интегриран в него ми хареса. Определено визуално имаше голяма промяна и ми се видя, че технически нещата са могли да станат по-лесно отколкото в началото. Зачетох се във форумните теми и открих, че за отминалото време в което съм отсъствал са станали толкова много хубави неща, ала уви, те бяха насочени само в една конкретна посока – да се издават нови книги, които да се продават на феновете и с парите от тях да се печатат още и още такива. Затворих страницата, защото бях научил това, което ми трябваше – освен в книгоиздаването, другите неща не бяха получили кой знае какво развитие, а някои дори бяха останали на нивото на което ги оставих в момента на прехвърлянето на собствеността.

И така, в краят на 2019та се започна създаването на концепцията и организацията на работата по автоматизираната платформа за онлайн четене на книги-игри. Работата продължи и през следващите две години, когато посещенията ми във форума зачестиха. За това време успях да прочета почти всички теми, които ме интересуваха и да наваксам пропуснатото.

От прочетеното разбрах, че новата книга на Майкъл Майндкрайм така и не е излязла, Ейдриън Уейн е баннат во веки и така настоящите собственици от сдружението са си решили всички проблеми по модерирането и администрацията на мненията. Оказа се, че това място вече се е превърнало в полузатворен литературен клуб в който трябва да си доста напреднал в писането, за да имаш смелостта да споделиш нещо и да търпиш критика.  Направи ми впечатление, че от началото на 2011 до средата на 2014та регистрираните фенове вече бяха около 1200, а за периода от средата на 2014та до края на 2020 имаше приблизително 150 регистрации. Тук ставаше нещо.

Поразрових се и се оказа, че не повече от 40 човека създават и коментират съдържанието на форума, което пък означаваше, че мнозина са просто читатели или пък повече не го посещават. По всичко изглежда, че концепцията за развитието на сайта и форума работеше само в една посока – печат и разпространение, като това много удобно бе съчетано с вече създадения на сайта онлайн магазин от който единствено можеха да се закупят повечето от излязлите вече книги. Липсваше обаче някаква маркетингова стратегия как може повече хора да открият Общността и да се регистрират за да имат достъп до съдържанието й. Поне нагледно липсваше и визия за развитие, която да не е свързано с книгоиздаване.

Лично аз смятам, че освен на хартия е добре и човек да има право на избор дали да чете книга и на компютъра, таблета или смартфона си. Ако успеех да притворя идеята си книгите-игри щяха да излязат извън книжния си формат и буквално да влязат в джоба на всеки, само на един пръст разстояние.

Работещата версия на платформата за онлайн четене на книги-игри, която нарекох GameBook.BG заработи през ранната пролет на 2022ра. За щастие грешки нямаше, поради прилежното тестване на различните функционалности, което изигра своята роля при отстраняването на бъговете. Тогава започнах да публикувам различни книги-игри от български автори, като съвсем скоро успях да разширя каталога и с чуждоезични автори. Всъщност с появата на безплатната библиотека за онлайн четене на книги-игри GameBook.BG може да се каже, че настъпи и третата – електронна вълна на книгите-игри!

Всъщност в световен мащаб се оказва, че подобна комплексна платформа, която да предлага толкова много опции и възможности за изиграване на книги-игри с различна механика и съдържание няма. Това разбира се е свързано и с много на брой часове разработка, доусъвършенстване, тестване и внедряване на различни компоненти в самата система за игра, така че всеки фен да получи абсолютно безплатно възможността да изиграе своята любима книга отново или пък да прочете някоя неиздавана в България. Електронният формат ми даваше известна гъвкавост при въвеждането и обработката на текста, както и голямо улеснение при прочитането.

Визията ми за бъдещото развитие на онлайн библиотеката е ясна. Самият аз имам за цел да направя книгите-игри достъпни за всеки, от всякъде и по всяко време. Понякога нещата стават адски трудно и не вървят. Само една малка игрова функция отнема поне месец в разработка, но накрая всичко си заслужава. Уверен съм, че бъдещето ни е в книгите, били те на хартия или пък електронни, но за да можем да привлечем повече фенове те все пак трябва да разберат за тях и да проявят интерес.

Именно това се опитвам да направя и аз в единствената библиотека за онлайн четене на книги-игри GameBook.BG, където ви каня да изживеете своето приключение!