След 2 дни в еуфория и почти без сън, тази сутрин с прикрита завист гледах как младежи и девойки се прибираха сутринта след петъчната нощ, щастливи и унесени от мисълта за очакващото ги меко легло, докато аз, по-изморен от тях се качвах в метрото от станция Г. М. Димитров бързайки да не закъснея за работа.
Точно 2 дена откакто научих за knigi-irgi.net…
До 2009 година следях редовно какво се случва в мрежата, следях с интерес новите мнения във форумите и си спомнях за старите времена, безвръзвратно отминали…
…и за щастие грешах!
За тези повече от 10 години издателски вакуум запълвах читателския си глад с такава помия, че сега чак ми е трудно да си представя как съм оцелял. Но споменът, споменът си остана жив! И ето, през пролетта на 2011 разцъфтява наново и така приятно ме радва, че безкористно ме накара да споделя щастието с повече хора 🙂
