Скъпи приятели на Книгите-игри, 
Представяме Ви едно ново интервю. Този път обаче то няма да бъде с автор, а с един от издателите на Книги-игри в България. Всички вие го познавате добре и го обичате! Това е художникът Димитър Стоянов, по-известен като Димо, както той обича да се подписва на кориците на книгите си, които илюстрира. Димо е и собственик на ИК „Плеяда”, която навремето разви и подкрепи приказния жанр, в който героят си ТИ! Вероятно доста от Вас ще се спомнят и за чудното списание „Дъга”, което излизаше навремето и където Димо рисуваше комикси – „ЕЛО – Екипът за Ликвидиране на Опасности” например е по негов проект (заедно със сценариста Любомир Чолаков). Лично Димо и „Плеяда” са отговорни и за чудесните издания на книгите на Стивън Кинг и Дийн Кунц, които през 90те за първи път се появиха у нас. Заедно с тогавашния си колега г-н Петър Станимиров – Пепи (който по-късно направи „МЕГА” – първото издателство за Книги-игри в България), Димо и „Плеяда” оставиха трайна следа в българското книгоиздаване, защото няма български дом, в който да няма поне една книга от това страхотно издателство!
Дамян: И така, здравей, Димо! От сайта Книги-Игри.НЕТ ти благодарим, че се отзова на поканата за това интервю! Ти си любим художник на всички от нас и сега с трепет разгръщам издадени книги-игри с твои корици на тях. Толкова са много и са толкова красиви – сякаш дори и да бяха издадени вчера, те пак щяха да носят същото усещане и послания! Нека сега да се върнем към онези славни години от прохождането на жанра у нас – как с Пепи изобщо се осмелихте да пуснете „Замъкът на таласъмите”, първата книга-игра на „Плеяда”? Из тези среди се носи като на шега слухът, че г-н Любомир Николов нямал време да преведе „То” докрай и вместо това Ви дал ръкописа на таласъмите… 
Наистина, очаквахте ли този последвал успех на книгите-игри, когато започна всичко, или просто книгите-игри бяха някакъв експеримент поне в началото?
Димо: Здравейте!
Искам още отначало да кажа, че когато човек си върши ежедневната работа рядко има чувство за мисия. Такова беше и началото на издаването на книги-игри от Плеяда. По това време всичко беше във възход, всеки правеше нещо ново, интересно и имаше достатъчно публика, която може да оцени това. Нашето издателство започна да издава книги, които дълго време са били или пренебрегвани или дори забранявани. Имахме много читатели. Обяснявам това, за да стане ясно, че можехме да си позволим да експериментираме и с нови и необикновени издания.
Точно това бяха и книгите-игри – експеримент за нас. Любчо Николов е пионерът, както всички знаят, който посочи тези невероятни текстове, които можеш да препрочиташ и да насочваш героя сам. Дори ни предложи и ръкописа на „Замъкът на таласъмите”. И това бе началото…
Лаская се да мисля, че и ние сме проявили добър издателски усет.
Дамян: Да се върнем отново към това митично време и книгата-игра „Замъкът на таласъмите”. Става дума за художественото й оформление, което е твое дело. Използва ли някакви насоки при него (например да си разглеждал чужди книги-игри, да си получил описания за илюстрациите преди това лично от Колин и т.н.), или напротив – цялата книга си беше оформена по твое лично усмотрение?
Димо: Всички фантазии по илюстрирането и рисуването на корицата са си изцяло мои. Удоволствието беше голямо. Разбира се, картинките са изцяло провокирани от превъзходния текст на Любомир Николов. Вече не си спомням, но сигурно сме обсъждали някои персонажи. Има и много задължителни детайли, които трябваше да бъдат нарисувани и те са свързани със самата игра.
А книги-игри от странство не съм разглеждал, просто още ги нямаше в България. Иначе не бих пропуснал да си сверя четката.
Дамян: „Замъкът на таласъмите” без съмнение е ключова за времето си игра, която навремето обърна представите на повечето читатели за това как може да бъде прочетена една книга. Втората след нея („В лабиринта на времето”) също беше със зашеметяваща корица, този път дело на г-н Станимиров. Случайно ли е, че илюстрациите вътре са дело на небезизвестния г-н Никифор Русков – познат още от някогашното списание „Космос”? Имаше ли проблем ти да се заемеш отново с илюстрирането и на тази книга, или държеше (може би с оглед на фантастичния сюжет) с нея да се заеме Русков, тъй като очевидно той вече е имал опит по темата?
Димо: Преди да направи илюстрациите на „В лабиринта на времето” Никифор Русков беше илюстрирал много детски книжки, които Плеяда издаде. Особено ценни са адаптираните текстове по Стария завет за деца. Работехме и с още много български художници, които направиха превъзходни илюстрации за нас.
Имаше ситуация, в която трябваше много бързо и качествено да се нарисува книгата. Никифор беше правилният човек – и се справи блестящо, както винаги.
Така и не намерих време повече за илюстрации, за което много съжалявам. Но тогава всички корици на книги се рисуваха на ръка, нямаше компютри и отнемаха много време, включително почивните дни и нощите.
Дамян: Книгите от поредицата „Избери своето приключение” застъпиха пазара веднага след първите две книги на Колин. Много хора разбраха (впоследствие, включително и аз самият) за навлизането на жанра книга-игра от тях! Как се стигна до тяхното издаване? Питам това с идеята, че тогава (през онези години) е нямало Интернет с готови каталози за всичко и т.н. Ето защо чисто издателски ми е любопитно как точно сте разбрали за тях, все пак става дума за чужди книги, вероятно с платени права и т.н.
Димо: След като се разбра, че книгите-игри имат и добър бизнес успех, останалото е въпрос на предприемчивост. Подбрахме най-доброто според нас, правата си платихме естествено, превода също и книгите се появиха. Това, на което държахме, е да са с наше оформление и илюстрации.
Дамян: В един момент (вероятно към средата на 94та) книгите-игри преживяха истински бум и разцвет сред читателите. Появиха се много нови автори (повечето от които дебютираха именно при теб в „Плеяда”), появиха се спортни книги, вече излизаше и списание („МегаИгри”)… Изобщо как смогвахте от издателството за всичко, все пак издавахте и други (нормални) книги? Давам си сметка, че „Плеяда” вероятно е била затрупвана и с купища читателски писма (тогава нямаше е-м@или)… Изобщо какво ще кажеш за онова славно време, кое беше хубавото и кое – лошото?
Димо: Наистина нямаше електронна поща или беше почти непозната, мобилните телефони бяха приоритет само на мутрите все още. Интернет беше свръхлукс.
Ами получавахме купища истински писма написани на хартия и поставени в плик. Всичко се изчиташе и така работехме. Имаше викторини, награди. Наистина славно време – предпочитам да си спомням само хубавите моменти.
Дамян: Един много любопитен въпрос, който искам да ти задам в качеството ти на издател. В България излязоха около 250 книги-игри за около 8 години – 1992-2000. Повече от 1/3 от тази бройка бяха книги-игри на ИК „Плеяда”. Въпреки това НИТО ЕДНА (ама наистина никоя) книга-игра не успя да се домогне като издание с твърда корица! Дори и най-хубавите и купувани книги на „Плеяда” – всички те винаги излизаха с меки корици. Означава ли това, че жанрът е бил подценяван донякъде (почти като картел-споразумение от всички издатели), или – което е леко абсурдно – е нямало нито една книга-игра, която е заслужавала да се издаде с твърди корици като една истинска и стойностна книга за по-дълго време?
Димо: Бих ги издал всичките с твърди корици. За съжаление цената на книгата много се вдига, както всички знаят. Повечето дори са печатани на вестникарска хартия. Това важи и за „обикновените” книги, както ти казваш. По-важно беше да стигнат до повече читатели, да са по-достъпни. Винаги има една група хора, които искат твърдата подвързия и биха си я купили, но за съжаление са твърде малко, знам го от горчив опит.
Ако при вас нещата потръгнат, пожелавам ви да издадете класиката на книгите-игри по този начин.
Дамян: С годините булото на авторите като че ли падаше все повече и повече и сега почти всички са се разкрили пред читателите си. Но останаха двама, за които не се знае почти нищо: Джак Блъд и Монт Диас. Кои бяха тези хора? Можеш ли да ни кажеш нещо повече за тях? 
Димо: Джак Блъд се казва Любомир и е приятел на Любчо Николов. Скоро се отби в Плеяда. За съжаление е преустановил с писането и се занимава със съвсем други неща.
А Монт Диас държи на мистериозната си личност и не желае да се разкрие.
Дамян: А защо затихна жанрът? Това питам всеки, който има нещо общо с книгите-игри Каква е твоята лична версия за всички упадъчни събития, които в един момент се случиха? Можеше ли да се избегне всичко, или беше неминуемо в някаква степен?
Димо: Нямаше как да не се стигне до затихването. Причината, според мен, е извън всички, които се занимавахме с книгите-игри. В края на краищата конкуренцията е нещо много градивно. Времената се смениха. Компютрите и всички „смлени” забавления, които предоставиха са основният виновник. Но така върви светът, качествените неща се отсяват и остават – затова има сайта Книги-Игри.НЕТ – едно достойно продължение на мисията, тази, за която човек не си дава сметка в началото.
Дамян: За финал, в момента се наблюдава едно своеобразно „възраждане” на жанра. Първата книга-игра от Новата вълна вече излезе и това е „Котаракът и Черният Нарцис”. Ти лично като издател как намираш тази инициатива? Знаем, че следиш сайта и форума на Книги-Игри.НЕТ – какво ще пожелаеш на всички стари и нови читатели на жанра?
Димо: Аз вече отправих искрените си поздрави и надежда, че ще успеете с начинанието си. Моментът, както винаги, е много труден. Нацията ни е спряла да чете, но да разчитаме на качествените хора. А и времената се менят. Няма да спрем да играем, я!
