[Част Първа] 20 години от “Ролевите игри – хоби и начин на живот” на “Аквалония 2005”

Денят е 20 Юни (събота). Часът е малко след 13, а мястото е зала 37 в сградата на Общината във Варна. Поводът е лекция от създателя на системата Аксиом16 на тема “Ролевите игри – хоби и начин на живот”. Въпреки че залата не беше от най-пълните, BatGoiko не се изложи и се представи максимално добре пред всички, които бяха решили да загубят 1 час, но да научат какво аджаба е туй нещо “игра на роли”.

Беседата беше част от феста “Аквалония”, който се провежда всяко лято във Варна и се организира от клуб на фантастите “Землемория” и други фентъзи дейци от Морската столица.

За всички, които не успяха да дойдат, ето какво каза Иван Атанасов (публикува се с известно съкращение):

“Първо искам да благодаря на всички, които дойдоха и както гледам повечето от вас са ми все познати лица. Тъй като не знаех каква аудитория ще имам, дали ще бъдете запознати с това какво са ролевите игри и какво не са, съм ви подготвил няколко варианта на тази беседа. Няма да я наричам лекция, тъй като нямам намерение само аз да говоря и смятам и вие да се включвате от време на време. Това е полезно за вашето въображение и въобще полезно, за да разберете наистина нещата, или поне това, което ви интересува.

Така сега искам да попитам има ли някой, който не знае какво са ролевите игри (мълчание в залата – бележка на Ян)? Добре, така и предполагах (смее се – бележка на Ян)! А някой, който още да не е играл? За настолни говоря, не за компютърни (вдигат се плахо няколко ръце – бележка на Ян)? А! Добре, значи си струва все пак да кажа няколко думи за тези игри.

Уводът ще е по-кратък, тъй като нямам за цел да ви обяснявам как са възникнали игрите въобще или как ролевите игри са супер естествени… Искам да кажа, че общо взето ние сме играли такива игри още, когато сме били много малки, само дето не знаели, че те се наричат така. Става въпрос за тогава, когато сме подражавали на героите от филми и книги и сме викали, че сме я Поразяващата ръка, я Винету. Е, по-младите сега не викат така, защото те са гледали едни други филми.

Ние сме подражавали на Люк Скайуокър, едно време на Хан Аспарух (или Хан Соло – бележка на Ян) и на какво ли не още. Това всъщност са си ролеви игри, само че всъщност те са предшествениците на LARP-а – знаете ли какво е LARP (оказва се, че доста от публиката не знаят – бележка на Ян)? Добре, става въпрос за ролевите игри, които се играят на живо.

Много са популярни сред някои среди, тъй като са супер забавни и изглеждат като театър отстрани. И те наистина са абсолютното продължение на тези игри, които сме играли като малки. Само дето хората влагат в тях малко повече средства и желание и постигат едни много красиви неща. За жалост те не са достъпни за абсолютно всички хора, тъй като наистина изискват малко време да се отиде сред хубава природа, да се купят костюми, да си направите наистина едно кино…

Ролевите игри като такива са възникнали съвсем естествено и в древността, едно време хората са разигравали на племенния огън сценки от изминалия ден, как е протекъл лова и т.н – това са все вид ролеви игри.

При тях се влиза в дадена роля от типа (Иван се прави на неандерталец – бележка на Ян) – днес видях онова страшното – аууу – то виеше, ама аз го убих – ама съм голяма работа – и т.н. Дали той го е убил, или е гледал кой го е убил няма значение, това е една роля, която както се казва е напълно естествена.

Като истински игри те е трябвало рано или късно да възникнат с регламентирани правила…

(Тук Иван е прекъснат от слушател от публиката, който пита дали гладиаторските борби също са били ролеви игри?)

Ами малко по-спортно състезание са тези борби, доколкото знам. Всъщност там става въпрос не за игри, а за добре направен спорт. По-скоро ролеви игри е този кеч, който се разиграва по телевизията и там си е чиста сапунена опера – какво станало зад кулисите, кого са гонили по паркингите, на кого са прегазили кучето – всичко това си е чиста ролева игра според мен…

(Човек от публиката пита за LARP-а и иска да научи малко повече.)

А! Да! Както казах вече, тези игри наистина са ролеви по своя характер и провеждане. Всъщност те са доста живички и там правилата са много жестоки и рискуваш да пострадаш!

Честно казано аз не съм участвал в LARP, но съм чувал, че там се замерят с шишарки като мятат магиите (смях в залата – бележка на Ян). Предполагам, че с някоя по-тежка шишарка, вие  също рискувате да пострадате в такива игри. Надявам се, че всички ще сте добронамерени и ще се пазите, ако все пак решите да опитате подобна игра!

Та както казах, съвсем естествено е тези игри да възникнат с времето в една по-регламентирана форма. Най-първите варианти са май по времето на Първата световна война, когато започват да се разиграват военни действия с фигурки (войничета и гаубици – бележка на Ян). Става въпрос за разиграване на така наречените по-скоро стратегически Table-Top игри, като за пример мога да посоча най-популярната сега “WarHammer” – поне за мен тя е най-популярната, макар вие да можете да сте чували и други подобни игри.

Има много такива игри, “Риск” например, както и други, на които не помня имената сега… С времето тези игри стават доста популярни и извън военните. Започнало се е да се играе на подобни игри и от удоволствие, а не както е било дотогава – само за разиграване на военни действия преди те наистина да се случат. По-нататък някой се е сетил да направи играта малко по-персонална и там вече играчите не са водили армия, а всеки от тях е имал отделен герой.

Може сте чували за „Chainmail“ (нейни създатели са Гари Гигакс и Дейв Ърненсон, а годината е 1972 – бележка на Ян) и от нея се раждат Dungeons & Dragons, за които миналата година чествахме 30-годишна история в света на ролевите игри (1974-2004 – бележка на Ян).

По-дърти са и от мен почти (смях в залата – бележка на Ян). С раждането на тази игра се поражда това ново хоби, което, разбира се, църквата веднага заклеймява като сатанинско, тъй като децата се събират около едни странни фигурки, разиграват едни рогати създания, чертаят пентаграми, изричат магии и какво ли още не, което, разбира се, помага за популяризирането на ролевите игри и прави страшен бум в Щатите. Покрай успеха на драконите, разбира се, се появяват много други игри, които сега няма да изброявам. Ще кажа само, че в момента ролевите системи и светове наброяват над стотици различни вида, които дават възможност на всеки да играе това, което му е удобно.

Така, с това долу-горе ви разказах за развитието на ролевите игри, което може за някой от вас да е било познато, може за други да не е – аз бях длъжен за протокола да го спомена.

Сега да се върнем в България, където ролевите игри общо взето сега започват да се развиват. Те се свързани най-вече с появата първо на книгите-игри. Сигурен съм, че доста от вас си спомнят за големия бум на книгите-игри у нас (1992-1998г. – бележка на Ян). Тези книги сами по себе си са ролеви игри, само че там я няма ролята на Разказвача.

Всички знаете какво е Разказвач и сега няма да ви го пояснявам – нарича се Dungeon Master, Game Master и какво ли още не на английски. Аз му викам Разказвач, защото според мен това е най-правилният му превод на български, тъй като това е човекът, който разказва историята.

“Господар на играта” би било малко тромаво за произнасяне на български, но иначе и това е много точно. Това, което най-много се страхуват да играят играчите, всъщност са Разказвачи. Това е може би защото ролята на Разказвача е много сериозна за протичането на една ролева игра. Така, видиш ли тя е много отговорна, защото някой може да ти се разсърди, ако го ощетиш, или дори да те заплашат с побой, ако дразниш играчите и т.н. (смее се – бележка на Ян) Това последното,  разбира се, е в областта на шегата – досега не са ме заплашвали с побой моите играчи, но пък много са искали (кратка многозначителна пауза – бележка на Ян)…

Та всъщност да си Разказвач е много приятно и предполагам всеки от тук присъстващите, който е водил ролева сесия, ще го потвърди. Дори искам с тези мои думи да подтикна всички играчи, който досега са били само “играчи”, да вземат да се запалят да бъдат и “Разказвачи”. Както се досещате Разказвачът е този, който създава историята. Той е Творецът в играта и развива своето въображение поне пет пъти повече, отколкото самите играчи. Все пак играчът мисли само за един човек като под човек разбирайте всякаква твар, която можете да играете (джудже, елф, хобит и т.н – бележка на Ян).

Искам да кажа, че този играч мисли само за едно и трябва да се превъплати в образа на именно това създание, което понякога не е лесно – примерно да играеш от раса на гущери или на разни други слузести създания, макар винаги да е било предизвикателство и забава. Но си представете ролята на Разказвача, който трябва да разиграе всички персонажи, които героите срещат в приключението! Това макар да изглежда малко трудно в началото, всъщност е супер забавно.

Изобщо факта, че вие импровизирате всичко, прави ролевите игри много забавни, ползотворни и (тук най-после сложиха микрофон пред Ванката и думите му започнаха да се чуват и до най-отдалечението ъгли на залата – бележка на Ян) развиващи въображението хоби.

КЪМ ВТОРА ЧАСТ