[Част Втора] 20 години от “Ролевите игри – хоби и начин на живот” на “Аквалония 2005”

Именно на този аспект аз искам да се спра на хобито – развиването на въображението. Това просто е може би най-полезната част на ролевите игри като обучаващи такива. Забавната част е ясна и при нея няма да се спирам – всички се забавляваме, когато играем и в това няма спор. Но игрите, когато се играят в този книжен вариант, наистина се налага да мислите и да развивате въображение, да движите сцените пред вас, което ви помага после във всякакъв род работа, която изисква пространствено мислене, описание….

Започнах изведнъж да говоря много силно (смее се – бележка на Ян). Както и други такива положителни за бъдещата ви кариера дейности.

Така че, ако има млади родители тук сред нас, не спирайте децата си да играят такива игри – те не са сатанински, в никакъв случай – те ги стимулират да мислят, пък ако ще там да убиват по стотици невинни граждани – хубаво е, че не го правят наистина (в залата звъни мобилен телефон и Иван млъква за миг сконфузен – бележка на Ян).

Друго, което може да ви стимулира да повярвате в полезността на ролевите игри е фактът, че почти всички известни автори на фентъзи практикуват това хоби – Робърт Джордан, Джордж Мартин (“Песни за огън и лед” – бележка на Ян), Реймънд Фийст и др. Те в повечето случаи са Разказвачи, които много добре описват света, тъй като все пак са и писатели. Вайс и Хикман също се подвизават като такива (авторите на “Хрониките на Драконовото копие” – бележка на Ян).

Джордж Мартин ми разказваше за някакви други негови колеги, когато се видяхме (на фестивала Еврокон в Пловдив – бележка на Ян). Той каза, че те играели много отдавна и имали някакви заговори помежду си, но така и не разбрах какви точно, защото тогава се занимавах със списанието (“Фентъзи Фактор” – бележка на Ян) и не беше сигурен, че няма да се свържа с тях и да им кажа (смее се – бележка на Ян). Общо взето забавляват се достатъчно възрастни хора с тези игри, така че не е само хоби, а аз не случайно съм го нарекъл и начин на живот.

За хората на изкуството тези игри много често се превръщат в начин на живот, защото те стимулират тяхната дейност.

Ролевите игри се ползват и като обучение в много области – в политика, в преговори със заложници и всякакви такива ситуации се разиграват, за да могат да свикнат хората на евентуалните стресови ситуации, като разбира се, става въпрос по-скоро за LARP, а не за игрите, които играем, насядали около масата. Та може би си струва да видите една такава игра, която е или за политици, или за военни – те са най-интересните – но има и такива за психиатрично лечение… Това да не ви стряска – каза ми го един мой приятел лекар, който се беше върнал от Англия и допълни, че точно на такава ролева сесия щял да ходи, но аз лично не съм присъствал на такива занимания, а би било интересно.

Още повече, че аз професионално се занимавам с игри и искам да ги видя от всички им аспекти, така че, ако някой от вас е виждал подобна учебна ролева игра, дори бих се радвал, ако го сподели (никой не се обажда)… Истината е, че тези игри все още са малко непознати в България, освен това в нашата страна да отидеш на психолог звучи като да отидеш на психиатър – не правим разлика между двете думи – но психолозите много често използват тези прийоми.

(голяма пауза)

Така, а сега ако имате въпроси към по-общите неща, настъпи момента, в който можете да попитате, докато не сте ги забравили… (мълчание в залата) А ако нямате, ще поговорим за това как аз виждам правенето на една такава игра. Как съм подходил аз, когато съм правил нашата игра (става дума за системата Аксиом16 – бележка на Ян) и какво според мен е бъдещето на тези игри и развитието им в България.  Дотук всичко е ясно и въпроси няма. Надявам да не ви отегчавам много и да не ви приспивам, но в жегата има и такива рискове (в залата имаше и климатик, но той духаше само до вратата – бележка на Ян).

      Та защо всъщност при наличието на толкова много игри по света продължават да се правят нови?

Нови правила, нови светове – защо е нужно това? Има няколко причини, които ние сме видели, когато сме започнали да правим ролевата игра по Аксиом16 – казвам “ние”, защото аз съм инициатор на тази игра и аз съм бил в основата, но има още четирима души от екипа, които всъщност са ми помогнали да завършим книгата. Все пак това си е доста сериозен труд, особено когато го правиш извън работно време, тъй като засега българският пазар не е толкова достатъчно добре разработен, че това да е съвсем професионално хоби.

Първо в България нямаше български ролеви игри, когато започнахме да правим играта. Тук, разбира се, ще се появят хора, които ще кажат, че имаше Ендивал – да, те започнаха доста преди нас (ние не знаехме) и успяха да дадат своя дял за популяризирането на ролевата идея, за което сме им безкрайно благодарни на колегите (смее се – бележка на Ян). Така че се появиха три книги, посветени на ролевите игри по Ендивал– това е светът на колегите от Огнекрас (екипът на Ендивал – бележка на Ян) – а едва след това успяхме да се появихме и ние с книгата по нашата система и свят, който съвсем скромно сме нарекли Титания, тъй като звучи титанично (смее се – бележка на Ян). Защо сме си дали труда да го правим?

Ами защото ни беше приятно най-вече, приятно е да създадеш един свят, който да е удобен за игра – всъщност това беше основната идея още в началото на разработката – светът да е удобен за игра! Не сме си поставяли за цел да създадем най-уникалния и най-новия свят – искахме просто да създадем един много близък до класическото фентъзи свят, но да е много добър за игра. Честно казано, аз смятам, че го постигнахме – светът е така описан и разработен, че предлага много варианти за развихрянето на въображението на играчите. Една такава книга трябва да изхожда наистина от това, че всъщност в нея играчът е по-важният, отколкото автора на книгата. Все пак един автор на ролева игра трябва най-вече да остави възможност на играча да играе.

По същата логика сме се водили, когато сме правили правилата – правилата като цяло се опитахме да бъдат с достъпни зарове. Нагодихме ги с шест-стенни такива.

Сведохме ги до една основна формула, така че уж всичко да изхожда от нея. Поне това се старахме – всичко наистина да изхожда от нея. Обемът стана голям, което стресна част от читателите – това е така да се каже нормален риск и не искахме да издаваме нещата на серии, но това е съобразено с българския пазар. Западните системи има време, докато дойдат в България, все някога се надяваме да дойдат и те.

Имаме възможност да играем и преведени чужди игри (например моя превод на Basic D&D, който е качен на нашия сайт – бележка на Ян), но дотогава успяхме да дадем нещо на хората – и след това ще даваме, разбира се, това не е последният ни продукт. За да може да се съживи един такъв свят и да могат хората да играят в него, е нужна поддръжка. Засега имаме разкази по света на Аксиом16 – това всъщност са разкази на наши фенове, които са доста качествени и които карат света да се променя.

Това именно ни беше и желанието, този свят така да е направен, че да се променя от феновете.

Друго, което може да се каже при правенето на ролевите игри е, че трябва винаги човек да има някаква визия защо той иска да прави ролева игра – предполагам, че доста от вас тук сред нас като фенове сами си правят най-малкото модификации на правила, на светове, така ли е? Или никой не е правил досега  (мърморене – никой не си признава – бележка на Ян)? Сериозно? Никой ли не е правил (двама на първия ред плахо дигат ръка – бележка на Ян)?

Стига де, няма нищо страшно в това, че сте правили! Със сигурност сте правили много модификации на различни системи, със сигурност след време сте разбрали, че 90% от тези модификации не работят, но 10% все пак сте запазили, което пак е нещо (един фен от задните редици се обажда и казва, че познава системите най-вече от компютърните ролеви игри – бележка на Ян)… Да!

Между другото това е нормално за българския пазар, защото ние не познаваме много системи,  а по-скоро познаваме ролевите игри от компютърните игри. Тези игри в 80% от своята част са базирани на D&D, но тези правила ние почти не сме ги виждали, преди да седнем да направим нашата система. С други думи ние няма какво да модифицираме и затова сядаме и си правим нова наша система, която току виж ни свършила работа.

Това е съвсем нормално за България, но така се ражда творчество и творческо мислене.

Аз вече три години работя в компания за компютърни игри като дизайнер на игри и съм понаучил доста нещо – от първоначалния ми мироглед за игрите доста неща се промениха. Всъщност компютърните и настолните игри са много различни като характер – това, което е много важно за компютърните игри е доста по-маловажно за настолните и обратното. В настолните игри всеки казва, че е най-важна системата, а в компютърните игри никой не вижда системата – там компютърът е системата и само трябва да знаеш кой бутон да натиснеш. Да не говорим, разбира се, за бъдещето на компютърните игри, които вървят пък съвсем към опростяване на целия интерфейс, правенето на герой и такива неща. Докато една компютърна ролева игра по Dungeons & Dragons преди пет-шест години можеше да си позволи да започне играта в един екран като образа на героя и 45 статистики, които вие още не знаете въобще за какво служат.

Какво значи да му повишим силата или да му качим ловкостта, когато тенденцията е тези екрани въобще да изчезнат, а те да се появят евентуално пред играча, едва когато той вече знае за какво служи силата му. Първо му казват, че с повече сила нанася повече щети, а с по-висока ловкост скача по-нависоко и т.н. И чак тогава да го попитат – абе ти сега сила ли искаш да покачиш или ловкост? Защото наистина за един абсолютно начинаещ играч на компютър или на конзола, когато седне пред играта, той си няма идея кое какво значи на практика. Например каква е тънката разлика между заплашвам, убеждавам и преговарям (които общо взето са доста сходни по ролята, която вършат)? Истината е, че ако съм съвременен играч и срещна тези понятия в една компютърна игра, аз няма как да знам тези неща (които са взети директно от термините на настолните игри – бележка на Ян).

Ние неусетно минахме малко към компютрите и конзолите, макар че предполагам, че на последните не сте им чак такива фенове… Или греша? Има ли някой от вас, който вече е разбрал, че конзолните игри всъщност са по-правилните игри? Освен мен (смее се – бележка на Ян)! Всъщност бъдещето е в конзолните игри и сега е времето да си пренастроите часовниците и да си купувате новите конзоли като излязат, защото компютрите остават все по-назад на фона на новите конзолни ролеви игри. И тук понятието “ролева игра” е много по-променено от това, което ние влагаме в настолните такива. В тях ние говорим наистина за една роля, където човек възприема даден герой и прави с него точно каквото поиска. Той може да каже, че героят му прави всичко, за което той самият се сети, че може да прави.

Докато в компютърната игра има едни шаблони, които са му заложени от дизайнерите и програмистите и той няма как да избяга от тях.

Ако му е казано, че не може да плува, той никога не може да прекоси една река, защото тя е сложена там именно за преграда и героят нищо не може да направи, за да я премине. Това е една от основните причини да продължаваме да играем настолни ролеви игри, макар да сме се пренаситили от компютърни такива. Другата причина е, че можем да седнем с приятели и да се позабавляваме, което не е равносилно на изиграването на една онлайн игра. Предполагам доста от вас са ги пробвали вече – World of Warcraft, GuildWars – това са все хитови заглавия. Ако сте играли настолна ролева игра и сте опитвали тези онлайн компютърни игри, ще разберете, че дори те всъщност са съвсем различно изживяване.

Не че са лоши де, напротив, много са приятни и аз се забавлявам безкрайно, когато ги играя. Въпреки всичко там понятието да развихрим въображението си и да играем ролята просто го няма. Там има едно постоянно напредване в някакъв плот на играта, или тук-там се запознаваш с разни хора, но те не ти и трябват – това са едни single player игри т. е. напълно самостоятелни и за един играч, просто са сложени в една атмосфера, в която има и други играчи, които играят. Така че дори тези игри няма да изместят нуждата от настолни ролеви игри – те ще си останат едно добро хоби за събота и неделя (или петък вечер, че чак до събота сутрин – бележка на Ян), а популярността им никога няма да замре. И възрастова граница за тях няма!”

(Следват няколко думи за съпътстващите на ролевите игри – игрите с карти, различните он-лайн мъдове и мушове, книгите игри и стратегическите игри. След това Иван направи малка реклама на нашия сайт за настолни ролеви игри, както спомена и този форум, но не забрави да спомене и своя сайт на системата Аксиом16. Последваха няколко плахи въпроса и беседата завърши с шумни аплодисменти, които Иван скромно прие с гордо вдигната глава. Накрая се раздаваха автографи и книги по Аксиом16 и всички си тръгнаха доволни до следващата Аквалония. Амин – бележка на Ян)