Арена за сблъсък – с фена Пламен Бочев: Играта „Аксиом16“ се появи в точния момент; благодарности към Иван Атанасов!

В софийския клуб за настолни и ролеви игри Level Up се провежда специална сесия на „Аксиом16“ с участието на известния гейм дизайнер и автор на Аксиом16 Иван Атанасов и приятели. По този повод разговаряме с фена Пламен Бочев – водещ на играта и дългогодишен почитател на системата – за първите му срещи с ролевите игри, за мястото на „Аксиом16“ сред българските заглавия и за това какво е да водиш игра по система, създадена от човек, седнал до теб на масата!

***

Knigi-Igri.NET: Пламене, здравей! 🙂 Вероятно първо ще бъде добре да ни се представиш с няколко думи. Нашият читател вече вижда снимките, но всъщност не знае все още почти нищо за теб?! 😊

Пламен Бочев: Здравей, Дамяне, много съм ти благодарен за възможността да поговорим. Е, както вече каза, аз се казвам Пламен и съм фен на ролевите игри от съвсем малък. В момента довършвам студентството си по японистика в СУ и имам малко опит в ескейп стаите в София, което някои хора харесват. Също така се смятам и за фен на смесените единоборства като UFC и на класическите бойни изкуства.

***

Knigi-Igri.NET: Как откри играта „Аксиом16“ за себе си и коя година се случи да я закупиш и да се обучаваш на нея? (Бележка на Ян: самата игра по Аксиом16 излезе още в зимата на 2005 година!)

Пламен Бочев: Бях малък, дори не помня как е отлетяло времето оттогава (хаха), може би около 2008 година. Тогава все още прохождах в света на ролевите игри и никога няма да забравя как влизам в книжарницата до вкъщи и я видях на рафта. Тогава книжарят ми разказа за нейния създател, как ни е съсед в квартала и какви идеи има. Още с отварянето на първите страници се влюбих в илюстрациите ѝ – толкова живи и тогава модерни със стила си. Когато започнах да се зачитам все повече и повече, се очаровах от съвсем различни неща. Тъй като в този момент все още бях сериозно практикуващ бойни изкуства – и както наскоро разбрах, и самият създател също – описаните механики ме „зарибиха“ веднага.

Системата за битки е може би най-добрата, на която съм попадал до ден днешен. Освен това, за разлика от други игри, тук наистина всеки може да бъде каквото си поиска. Искаш да си магьосник, с горящи ръце, и в същото време да се пребориш с враг, който е стигнал до теб, а ти нямаш мана? Никакъв проблем! Искаш да си воин с два двуръчни меча? Разбира се, заповядай!

***

Knigi-Igri.NET: Смяташ ли, че особено на фона на D&D и „Ендивал“, „Аксиом16“ някак остана встрани от цялото игрово течение? Не е ли малко закъсняла днешната ролева сесия с Иван Атанасов и останалите?

Пламен Бочев: Радвам се, че ме питаш за „Ендивал“; истината е, че това е системата, която ме запозна с концепцията на този тип игри. Винаги ще има специално място в сърцето ми. И между другото, лятото, след което я играх за последен път, беше същото лято, в което намерих „Аксиом16“. Макар че бях малък, за да разбирам тогава какво се случва на българската сцена, от сегашния ми поглед назад смятам, че до маркетинговия гигант D&D много други системи остават на заден план.

Не винаги защото D&D е по-добра система, а по-скоро защото повечето хора разбират за ролевите игри чрез нея. Дали е закъсняла днешната сесия? Не мисля; смятам, че се появи в най-точния момент за мен, а, надявам се, и за самия Иван също (хаха). С изминаването на времето системите не стават по-лоши и не могат да загубят чара си. Друга страна също е, че когато бях малък, нямах тези приятели, с които играхме днес, и те направиха изживяването толкова по-хубаво.

***

Knigi-Igri.NET: Колко играчи бяхте днес и какви герои управляваха те, включително разкажи за героя на Иван?

Пламен Бочев: Петима играчи. Три джуджета, включително неговото, един визуално модифициран гигант и един гущероид. Той игра с Прахоскал – описания в книгата герой, когото обичам.

***

Knigi-Igri.NET: Как започна да водиш на „Аксиом16“? Какво се наложи да си припомниш, преди да се случи играта ви с Иван и другите? Как играеше и реагира самият Иван, но на друг Водещ и по НЕГОВАТА система?!

Пламен Бочев: Едва ли е много интересна история – започнах да водя по нужда. Тъй като беше моя мечта и амбиция да се случи днешната игра, всички се съгласиха да оставят тази роля на мен. Имаше и допълнителната причина, че освен Иван бях единственият запознат с това как работят механиките. Честно казано, трябваше да си припомня всичко (хаха). Играта има своите специфики, които заслужават да им се обърне внимание и да бъдат уважени, защото именно те правят изживяването уникално и различно от другите системи като „Ендивал“ и D&D.

Светът е голям и в същото време плътен с интересни места, история, персонажи и всяко едно от тях само те чака да подготвиш задругата си, да го разгледате и да видите къде ще ви отведе общото ви въображение. За самия Иван какво да кажа? Когато се срещнахме за пръв път, за да обсъдим играта ни, той реагира веднага и с ентусиазъм. Беше удоволствие за мен да видя такъв професионалист и човек с толкова опит как играе. Персонажът му днес беше именно героят, описан в книгата – джуджето Прахоскал. Неговото влизане в образ беше като на жив човек, реагиращ на случващото се около него логично и така, както би реагирал някой, поставен в неговата ситуация.

***

Knigi-Igri.NET: Видях, че на снимките само ти беше с лаптоп – какви тайни по играта си криеше в него? 🙂

Пламен Бочев: Главно калкулатор, dice roller, част от историята, защото нямам DM screen, и снимки на статовете на враговете.

***

Knigi-Igri.NET: Щрихирай набързо основния куест за играчите и кукичките по сюжета. Стигнахте ли до успешен край на мисията, или „оставяме всичко до следващия път“?

Пламен Бочев: Иван е джудже от този свят, а другите са хора от паралелни измерения, с идеята да имат свободно backstory и маневриране за backstory. Събуждат се на остров – част от непознатите води на североизток от континента. Трябва да се запознаят с мистериозния му обитател и да открият причината, заради която самите те са там. В една изоставена сграда имаше малко escape room-приключение с пъзели, от което се телепортират в пещера, използвана, за да се призове ново зло, което ще зарази света. Това е много общо; имаше и два допълнителни елемента – в леговището на Брутус имаше записи от Джо Боузър, който е открил този остров и го е следил; на всеки 25 години островът се потапя и изнася, защото е голяма костенурка, което предизвикваше няколко земетръса, но до това нямахме време да стигнем, за да си го обяснят.

***

Knigi-Igri.NET: Кое беше по-трудно: да се изчислява механиката в играта или да се отпуснат ролево играчите ти?

Пламен Бочев: Липсата на време (хаха). Истината е такава: за около 30 минути, докато създавахме героите, на всеки обясних основните правила на битките, УФУД – основната механика със зарове, за да се провери успехът на действие – и как работи всичко това, и в крайна сметка всички успяхме да се справим. С лист и химикал, с виртуални 3d6 dice roller-и и малко подготовка за вражеските статове всеки ще успее. За отпускането на играчите мога само да коментирам, че аз бях най-притеснен от всички (хаха), а останалите, според мен, бяха дошли в много добро състояние и настроение.

***

Knigi-Igri.NET: Въпросът ми сега по-скоро би изглеждал риторичен и на фона на прекрасните снимки, но възможни ли са въобще ролеви игри в България и с българи? Какво трябва да знаем ПРЕДИ да се впуснем в едно такова про-западно хоби – с огромни традиции в САЩ, но с почти никакви тук у нас?!

Пламен Бочев: Ролеви игри може да играе всеки! Трябва ти само един приятел и удобно място, а понякога и това не е нужно (хаха). Много рядко има хоби, което можеш да споделяш толкова лесно с хората край себе си. Свободата да изживееш това, което въображението ви държи, няма физически ограничения. Вече в много градове е пълно с барове и кафенета, които са свикнали с играещи групи като нашата днес. YouTube е преизпълнен с хора, които демонстрират какви са правилата на различните системи. Познавам хора, които не притежават нито една книга и играят вече години. Това, което искам читателите да знаят, е „Правило 0“ на всяка ролева система: забавлението на всички стои над всяка механика; пък останалото се нарежда с опит.

***

Knigi-Igri.NET: И в самия край на интервюто – как се справи моят Гущер в играта, оцеля ли и помогна на играчите?! Ако си спомняш, Пламене, бях ти поставил за задача да вкараш един герой Гущер? 😊

Пламен Бочев: (Хаха) Брутус беше може би моят любим персонаж в цялата игра. Освен че успя да остане скрит почти цялото време от играчите, той и залови един от тях в капана си, но след като те доказаха уменията и способността си пред него, ги прие в дома си. Там, откъдето се долавяха проблясъци от неописуемите Атлазени зъбери, и самият той ще продължи да помага на корабокрушенци – ако са достойни, разбира се (хаха)!

***

Knigi-Igri.NET: Благодарим на фена на играта по Аксиом16 Пламен Бочев за отделеното време и му желаем безкрайни приключения занапред!

Пламен Бочев: Още веднъж искам да благодаря на всички участващи тази моя мечта да се сбъдне! На Иван и на теб за тази възможност и, разбира се, на приятелите ми, без които нямаше да съм тук!!