Crossroads RPG (2026) – една обещаваща нова българска онлайн игра, базирана на страта „Лорд и Магьосник“ на Джордж М. Джордж от ИК „МЕГА“ (1997)

Едно интервю за Knigi-Igri.NET от Дамян Христов-Ян

Преди години, по онова време като ученик, Георги Петков си купува страта на ИК „МЕГА“ с името „Лорд и Магьосник“ с твърдото убеждение, че ще изживее най-вълнуващото си лято. С добрия му приятел Пламен Ананиев, те вече се били потапяли в стратегическото приключение и правилата на играта горе-долу му били ясни. На практика научил се да чете с книгите-игри, било ясно, че ще се запали и от страта.

След прилежно изрязване, сгъване и лепене – страта бил готов за старт! И не разочаровал – солиден набор от правила, красива карта, мини-игри, тактически карти и сложни бойни системи давали достатъчно материал за въображението на един все още неосъзнат бъдещ програмист.

Лорд-а бил разиграван дълги години – в различни компании, с приятели и сам.

Когато на един рожден нещо обстановката става прекалено скучна, Георги не успява да удържи нърдската си натура и решава, че ако сложи на десктопа на компютъра икони, с фигурки от Лорд-а, а на десктоп-а картата на Драконовия път, ще могат да играят играта, дори без да си носи физическото копие. Може би за пръв път тогава се заражда идеята – какво ако стратегическата карта се пренесе в компютъра?

Ще може да се играе отвсякъде – супер!

Ще може машината да прави сметките и да поддържа дневниците вместо нас – защо не!

Ще можем лесно да се събираме да играем много хора, дори от различни локации, може би дори непознати – е това вече е интересно!

Следват дълги години, прекарани в опити за адекватна дигитализация на подобна стратегическа игра. От решаването на първите алгоритмични проблеми за движение по картата, през създаването на първите анимации на ходещо по Драконовия път джудже от страна на Пламен, до създаването на работеща конзолна бойна система. Проектът изглежда почти невъзможен за сам програмист и много пъти претърпява провал.

Наскоро обаче, останал без работа и потънал в нелека депресия Георги бива шеговито запитан от своя приятел Даниел: „Абе какво стана с тая игра дето вечно я правеше, няма ли да я довършваш вече?“, и след няколко рунда на „Остави.. Нищо не става от това.. Много е трудно.. Не е възможно.. Опитвал съм всичко – не става!“, Георги изведнъж осъзнава, че се е изчерпал откъм извинения, блокажи и ментални спирачки. Решава да довърши работата започната преди 15 години в формат онлайн игра, която да поддържа сметките, да изчислява ресурсите и да изглежда като бордова игра – без излишни анимации и тежки графични ефекти.

Така се ражда „Кръстопът“ – една обещаваща българска онлайн игра, вдъхновена от страта „Лорд и Магьосник“, която макар да е все още в начална фаза, вече има какво да покаже и да демонстрира като начини и игрови елементи в нея.

За повече инфо какво представлява играта на този етап, вижте указаните скрийншоти, а сега даваме думата лично на Георги Петков, който да ни разкаже повече за гейминг проекта си, какво цели и до къде ще му стигнат силите, за да го завърши, или дори да накара феновете да го заиграят истински един ден!

***

Ян: Георги, здравей! С теб се познаваме от преди доста време, така че съм наясно, че мераците ти за онлайн бордова игра по Лорда не са от вчера. Играли сме заедно и играта Dungeons & Dragons, така че вероятно имаш опит и в други, дори по-известни игри. Но в същия момент, повечето наши читатели вероятно все още не те познават, така че представи се сега и ти с няколко думи pls.

Георги: Здравей, Ян! Прав си да – дълги години ми е в главата този проект. Не знам защо винаги съм искал да играя подобна игра – онлайн, бордова, RPG, но никога не съм намирал нещо, което точно да пасва на вкуса ми. Професионално съм работил предимно като програмист, но в свободното си време съм доста запален по правенето на музика, свиренето на китара, игри като шах, Heroes 3, Ultima Online, Diablo II, Brood war – класиките от моето детство. Всичко това сигурно оказва своето въздействие върху начина ми на работа по проекта и това, което си представям като крайна цел. Няма да лъжа, в моите представи завършеният „Кръстопът“ би било едно доста грандиозно и направо невъзможно за описание приключение.

***

Ян: Да започнем отзад-напред, как се сблъска със страта на Джордж и защо въобще се запали по него, дотолкова, че в даден момент да го заиграеш дори като твоя онлайн игра? Върни се в спомените си за книгите-игри, ако искаш, и ни разкажи за твоя опит с хартиената версия?

Георги: Сблъсках се благодарение на моя добър приятел от детството – Пламен Ананиев. С него много четяхме всякакви книги-игри и си измисляхме дори собствени истории. Той много обичаше да рисува и си правеше комикси с измислени от него персонажи и просто явно и двамата бяхме настроени на вълна „развинтена фантазия“ и живота във въображаеми, измислени светове за нас беше нещо нормално. Много се вживявахме във всякакви приключения, особено такива, които както Лорд-а ни дават карта, предмети, чудовища и едно огромно незаето пространство за развихряне на въображението.

Може би това беше най-голямата магия на този страт. Не всички прилежно описани бойни системи и правила, герои и приказни чудовища. Не всичките кратки истории, мини-игри и специални събития по картата. А това, което беше оставено празно, недописано – това, което беше оставено за собственото ни въображение – да запълни историята в един вече достатъчно добре изграден приказен свят.

***

Ян: Първият по-сериозен въпрос на читателите вероятно ще бъде доколко самият страт на Джордж е имплементиран в играта ти сега онлайн? В личен разговор ти спомена за технически детайли, които са попречили на проекта да заяви 1:1 Лорда, вкл. проблеми с картинките на Лари Елмор за героите?

Георги: В началото исках да е 1:1 наистина. Мислех, че ще стане много лесно. И че просто ще мога да си играя любимата игра навсякъде. Знаеш как е обаче – и кой къде се крие. Още с разписването на алгоритъма за движение по картата ми направи впечатление нещо, което до този момент дори не бях забелязвал – квадратчетата по Драконовия път не бяха идеално симетрични и нямаше лесен начин да се направи матрица за движение по тази карта. Освен това някои от картинките на героите ми бяха познати от работата на Лари Елмор и съответно не знаех как да подходя по отношение на авторските права.

Друг е въпроса, че в самия Лорд има голям избор от правила и системи, които да ползваш, където лесно може да се изгубиш, а и самите те са плод на авторска мисъл.

Затова реших да започна един вид от нулата. Да запазя цялото вдъхновение, но да го насоча в произволна посока, без самият аз да знам какво ще се получи. Да бъде случайно, неясно, хаотично, прогресивно надграждащо се, амбициозно. И все пак, за да не забравям пътя, си взех няколко плочици от Драконовия път, които и до този момент присъстват в Кръстопът.

***

Ян: Разкажи ни сега за възможността за мулти-плеър и въобще успя ли да тестваш тази функция? Самият факт, че си заложил в играта няколко играча накуп да могат да правят ходове, е гениално!

Георги: О да, играта според мен ще разгърне потенциала си най-вече в онлайн приключения. Тук е момента да отбележа, че играта може да се играе от уеб страницата си, но също така е доста оптимизирана и за телефони и таблети. Та има доста варианти – може да играете няколко човека на една машина (hotseat). Същинската Онлайн част съдържа лоби с чат, където могат да се създават игри в тип – стандартно приключение и Арена.

И в двата вида приключения могат да се добавят AI ботове.

Арената е по-скоро елиминационен турнирен вариант, където да се тества най-вече бойната система и баланса на различните класове. Във варианта приключение оформяме отборите и играем или заедно или един срещу друг. Всичко е още доста експериментално. Тества се и се подобрява постоянно, но може да има и не малко бъгове в онлайн игрите, най-вече породени от синхронизиране на сесиите.

***

Ян: Как планираш да развиеш играта в бъдеще, ако в момента е изцяло безплатна? Ще сложиш ли опции за регистрация, опции за плащане на потребителите, полета с реклами или банери, вкл. как ще процедираш с хостинга, ако потребителите рязко се разрастват и се нуждаеш от още пространство?

Георги: За дълго време ще остане изцяло безплатна. Регистрация и акаунти може да има, за да може да се запазва прогреса в един нов вариант на играта – отворен свят – играчи влизат, играят и се развиват в един общ свят и се борят за надмощие и контрол над земи и замъци. Сформират гилдии, отряди и легиони и се изправят или един срещу друг или претърсват подземия и лабиринти и минават все по-заплетени куестове и откриват нови карти и подземни пространства. Ултимативно натам води развитието на всичко в проекта.

***

Ян: На какъв език пишеш играта и какви по-специални програмни умения са ти от полза за нея? Също така, каза, че сам си създавал музиката – в момент, в който всичко се прави от милионерски компании, инди разработките идват като неочаквани, но наистина вдъхновени продукти, така ли?

Георги: Играта е минала през много езици. Първоначално беше на Java, след това мина на C# и в момента е над 99% React + TypeScript и малко Python за генератори на подземия. В началото си направих 2 тематични музички – една за приключението и една за битките, но едва ли ще продължа в този дух. Отнема много време – не само музиката, но и всичко по играта и да правя цялата музика сам в даден момент ще означава други процеси и подобрения да пострадат. Вече съм подготвил нова колекция от приятни музички за приключение и няколко за битка, но те още не са интегрирани и играта за момента си има оригиналните простовати мелодийки.

Ян, ще бъда честен с теб. И с твоята аудитория. Правенето на игри е много трудна работа, когато си сам. Но има нещо много ценно и то е именно интимната близост, която можеш да имаш с хората, която играят и тестват. За мен всеки, който е играл играта и ми е давал идея, критика или предложение, веднага се превръща в моите очи в един вид съавтор – защото ме мотивира, дава ми насока и ме подтиква да добавя нещо ново или да преправя нещо старо. После всеки път като ползвам тази нова функционалност се сещам за въпросния човек с усмивка. Много неща са създадени така.

Държа съзнанието си абсолютно отворено и нямам никаква конкретна идея, която да искам да остане на всяка цена.

За мен тук е именно силата на подобно начинание – големите компании винаги ще направят нещо грандиозно и супер добро – но по техен стандарт, идея и модел, докато в инди игрите никога не знаеш какво ще се получи и колкото по-голяма общност се изгради, толкова повече идеи и направления за развитие могат да се получат. Така правенето на самата игра, само по себе си е игра, в която всички съмишленици, съотборници и съприключенци са добре дошли!

***

Ян: Разкажи ни повече за геймплея и каква механика и система си заложил засега в играта? Опиши ни базовите класове (Рицар, Варварин и т.н.) по начин, в който разбираме за какво са подходящи?

Георги: Играта е простичка. Като „Не се сърди човече“ – хвърляш зар – движиш по картата. Случват се произволни неща – някои хубави, някои лоши. Понякога те преследват, понякога те нападат изненадващо. В градовете може да се екипираш с по-добри оръжия и доспехи, да си почиваш, да говориш с непознати и да ги наемаш в отряда си, да работиш в кръчмата и да тренираш умения и магии. В играта има ден и нощ – на края на всеки ход избираш какво да правиш през нощта – почивка, лов, тренировка, проследяване на враг.

Има променливи метеорологични условия – дъжд, мъгла, буря, вятър, които влияят на движението по картата и при битка.

Има дълга линия от мисии, които водят до интересни ситуации. Има подземия и лабиринти, нападения на замък и защита на замък. Възстановяване на замък и превръщането му в твой дом – където можеш да почиваш, пируваш и тренираш своя гарнизон. Има доста интересни стратегии за игра, които могат наистина да блеснат в една съревнователна онлайн игра.

Класовете оставям на вас да разучите – няма най-добър – всичко може да бъде напаснато да работи, стига да ви харесва самия клас. Може да комбинирате умения и за други класове и като цяло свободно да експериментирате.

***

Ян: Планираш ли да разшириш екипа си в бъдеще, все още си сам създател на играта, и какво очакваш да научиш, ако получиш нови бетатестъри, вкл. от нашите читатели на Knigi-Igri.NET?

Георги: Както казах и по-рано, оставам с изключително отворено съзнание по проекта. Всеки, който допринася с обратна връзка, идеи или какъвто и да е вид подкрепа и работа е вече част от екипа за мен. През годините много хора са ми помагали за тази идея и им дължа огромна благодарност. Много хора са давали своя принос и аз ще им бъда вечно признателен за това. Едно е сигурно – аз оставам в екипа и нямам намерение да го напускам. Всеки, който почувства, че има какво да даде или изиска от тази игра е добре дошъл на „борда“, като влезе в дискорд канала https://discord.gg/w4KpE2eqR

***

Ян: Завърши сега интервюто с теб по най-добрия възможен начин и ни надъхай да тестваме играта ти!

Георги: Хахаха. Не я тествайте, моля ви – забавлявайте се с нея! Както винаги казвам – ама тя не е готова.. Но и никога няма да бъде. Този проект се развива вече 15 години. И няма просто ей така – да достигне финала на своето развитие. Ще продължавам да работя по него и да надграждам. Не очаквайте нищо да се случи светкавично бързо от само себе си, но в същото време ако имате конкретни забележки, идеи и откриете бъгове – може да сте сигурни, че ще бъдат решени и взети под внимание по най-бързия светкавичен начин.

Забавлявайте се с наличното – това е моят съвет. Чупете я и ми я пращайте на парчета. Играйте Арена и избивайте масово AI ботове с 16-то ниво Метеор. Направете си Варварин с Въртележка и Скок-атака и скачайте в мелето. Пробвайте свръх-брониран Рицар танк, който предизвиква с обиди враговете си и докато всички са фокусирани само в него, падат под обстрел и атаки от неговите съюзници. А защо не Некромант?

Цял екран наемници, скелети, съживени противници, проклятия и бойни команди – усещане за истински Генерал на легион.

Или коварния Елф, недосегаем за враговете си, поразява всичко живо от разстояние и тъкмо когато си мислиш, че вече си го спипал се озовава ход напред и пак извън обсег. Пробвайте и онлайн игра с някой приятел и се състезавайте, кой пръв ще открие бъг, който чупи играта, или просто ще успее да ошамари другия и да му вземе кесията с парите. И не забравяйте, като далечен приемственик на „Не се сърди човече“ и тук запазваме същия дух – не се сърдете чак толкова като ви вземат замъка – просто се стегнете, прегрупирайте, намислете нова, неочаквана, коварна стратегия и СИ ГО ВЪРНЕТЕ!

Crossroads