Известия
Изчисти всичко

Стихийна магия

24 Публикации
1 Фенове
1 Реакции
266 Прегледи
GeorgeAl
(@georgeal)
Публикации: 25
Eminent Member
Начална тема
 

Чакар лежеше в килията и разсъждаваше. Той разчиташе, че неговите заклинатели ще го освободят, но те кой знае защо се бавеха. По принцип господарката Косара бе в правото си, но бе опасно да се създава прецедент със задържането на един заклинател. Успееше ли да се наложи лесно би могла да нареди на стражата да задържат и втори, че и трети.

Неговите приятели би трябвало отдавна да са тук. За негово иненада те се бавеха. Възможно ли бе Онегавон да има нещо общо. В този миг вратата леко започна да се топи. Без съмнение - магия. Чакарар се напрегна. Пред него се появи Токту.

-Чакарар. Дойдох за теб.

-Токту. Крайно време беше. За момент се притесних. Дошъл си, за да ме освободиш. Как се справихте с господарката Косара.

-Не, дойдох за да те убия. Нареждане на Онегавон.

-Ти не можеш да сториш това - каза Чакарар - аз съм твой заклет брат.

-Ти престана да бъдеш мой брат в мига в който се провали. Сега си тежест. Колко удобно, че сега не разполагаш със свитъци или книги.

-Не можеш да постъпиш така. Господарката Косара няма да допусне това.

-Само преди минута ти искаше да я неутрализирам - подсмихна се Токту- наистина ли смяташ, че тя ще те защити.

В този момент един от стражите удари силно Токту по главата и той се строполи. Стражите изведоха Токту навън.

                                                    

- Смятате ли, че добре се справих с ролята си господарке Косара? - попита Безмер усмихнат

-Да, дори много добре. Чака започвам да се плаша - каза тя замислено. - това ...Преобразяване много ли е сложно?

-Трудно е да се каже, защото всеки владее разлрични Таланти. За някой който е майстор в Преобразяването ще е просто. За някой който не е - ще е по-сложно. Всеки има различен Талант.

-Можеш ли да ме научиш на това? Би било много полезно. Мога да ви науча как да управлявате магията. и то - само ако имате Дар. Но аз смятам че имате, Елезар не ви е излъгал.

-А защо тогава той не се е проявил?
-При някои хора той се проявява по-късно. Трябва да се радвате, че Дарът не се проявил от само себе си. Това би могло да бъде...опасно. Трябва да се научитет да контролирате манипулациите с магията.

-Да се върнем на нашия ...пленник. Мислите ли че ще се съгласи да ни сътрудници?

-ще се съгласи на всичко. порядъчно е изплашен

                                       

Чакарар още се съвземаше когато при него влезе господарката Косара.

-Чакарар...твоите хора се отрекоха от теб. Както вече си разбрал те  направиха опит да те убият. Не ме прекъсвай!

-Те направиха опит да те убият. За тях си един товар. Само аз мога да те спася, ако се поставиш под моя закрила. Но за тази цел ще искам пълни признания за бившите ти ...хъм приятели.

-какво трябва да кажа? - попита отчаян Чакарар

-Не да кажеш. Да напишеш.  - каза тя - всичко което знаеш. Колко са. Какво е влиянието им. Кой ги предвожда. Дали заговорничат да смъкнат господарите и господарките от власт.

- Ще ми дадете да пиша? - попита той алчно. Нека си говори тя, веднъж да се добере до лист и хартия...

Но тя само се разсмя.

-Сигурно ме мисилиш за глупачка. да ти дам хартия и перо в ръцете. Не, ти ще диктуваш, а един писар ще записва. До теб ще има стражи и един стихиен маг - ако ти хрумне да правиш глупости. Ти само ще се подпишеш. - разочарова го тя

Той посърна - имам ли избор?

-Разбира се. Може да останеш да чакаш следващият опит за покушение. Или да ми сътрудничиш и да се поставиш под защитата.

Той въздъхна. - Добре тогава. - Той започна да говори. Най-малкото това би му дало възможност хубаво да натопи Онегавон-

 

 
Публикувано : 03/06/2024 8:43 pm
GeorgeAl
(@georgeal)
Публикации: 25
Eminent Member
Начална тема
 

Чакарар лежеше в килията и разсъждаваше. Той разчиташе, че неговите заклинатели ще го освободят, но те кой знае защо се бавеха. По принцип господарката Косара бе в правото си, но бе опасно да се създава прецедент със задържането на един заклинател. Успееше ли да се наложи лесно би могла да нареди на стражата да задържат и втори, че и трети.

Неговите приятели би трябвало отдавна да са тук. За негово иненада те се бавеха. Възможно ли бе Онегавон да има нещо общо. В този миг вратата леко започна да се топи. Без съмнение - магия. Чакарар се напрегна. Пред него се появи Токту.

-Чакарар. Дойдох за теб.

-Токту. Крайно време беше. За момент се притесних. Дошъл си, за да ме освободиш. Как се справихте с господарката Косара.

-Не, дойдох за да те убия. Нареждане на Онегавон.

-Ти не можеш да сториш това - каза Чакарар - аз съм твой заклет брат.

-Ти престана да бъдеш мой брат в мига в който се провали. Сега си тежест. Колко удобно, че сега не разполагаш със свитъци или книги.

-Не можеш да постъпиш така. Господарката Косара няма да допусне това.

-Само преди минута ти искаше да я неутрализирам - подсмихна се Токту- наистина ли смяташ, че тя ще те защити.

В този момент един от стражите удари силно Токту по главата и той се строполи. Стражите изведоха Токту навън.

                                                    

- Смятате ли, че добре се справих с ролята си господарке Косара? - попита Безмер усмихнат

-Да, дори много добре. Чака започвам да се плаша - каза тя замислено. - това ...Преобразяване много ли е сложно?

-Трудно е да се каже, защото всеки владее разлрични Таланти. За някой който е майстор в Преобразяването ще е просто. За някой който не е - ще е по-сложно. Всеки има различен Талант.

-Можеш ли да ме научиш на това? Би било много полезно. Мога да ви науча как да управлявате магията. и то - само ако имате Дар. Но аз смятам че имате, Елезар не ви е излъгал.

-А защо тогава той не се е проявил?
-При някои хора той се проявява по-късно. Трябва да се радвате, че Дарът не се проявил от само себе си. Това би могло да бъде...опасно. Трябва да се научитет да контролирате манипулациите с магията.

-Да се върнем на нашия ...пленник. Мислите ли че ще се съгласи да ни сътрудници?

-ще се съгласи на всичко. порядъчно е изплашен

                                       

Чакарар още се съвземаше когато при него влезе господарката Косара.

-Чакарар...твоите хора се отрекоха от теб. Както вече си разбрал те  направиха опит да те убият. Не ме прекъсвай!

-Те направиха опит да те убият. За тях си един товар. Само аз мога да те спася, ако се поставиш под моя закрила. Но за тази цел ще искам пълни признания за бившите ти ...хъм приятели.

-какво трябва да кажа? - попита отчаян Чакарар

-Не да кажеш. Да напишеш.  - каза тя - всичко което знаеш. Колко са. Какво е влиянието им. Кой ги предвожда. Дали заговорничат да смъкнат господарите и господарките от власт.

- Ще ми дадете да пиша? - попита той алчно. Нека си говори тя, веднъж да се добере до лист и хартия...

Но тя само се разсмя.

-Сигурно ме мисилиш за глупачка. да ти дам хартия и перо в ръцете. Не, ти ще диктуваш, а един писар ще записва. До теб ще има стражи и един стихиен маг - ако ти хрумне да правиш глупости. Ти само ще се подпишеш. - разочарова го тя

Той посърна - имам ли избор?

-Разбира се. Може да останеш да чакаш следващият опит за покушение. Или да ми сътрудничиш и да се поставиш под защитата.

Той въздъхна. - Добре тогава. - Той започна да говори. Най-малкото това би му дало възможност хубаво да натопи Онегавон-

 

 
Публикувано : 03/06/2024 8:47 pm
GeorgeAl
(@georgeal)
Публикации: 25
Eminent Member
Начална тема
 

                                     Шести ден от месец Червен.

След дългото отсъствие Елезар и Роксана се прибираха в Даромир. Елезар бе осъществил мигновено придвижване от едно място на друго, чрез синя светкавица. За съжаление като следствие от използването ѝ те двамата много се бяха изтощили и се наложи да почиват дълго. Това направи Елезар видимо по-раздразнителен. Очевидно понастоящем се случаха доста събития, на които той не можеше да присъства и това го изнервяше.

И ето - сега се завръщаха в Даромир. За разлика от друг път Елезар бе мъчалив и затворен в себе си. Скоро те имаха възлоност да се срещнат с господарката Косара. За изненада на Роксана тя бе придружена ог Безмер.

-Господарке Косара. Безмер - поздрави ги напрегнато Елезар - нядавам се, че сте добре?

-Да, но вие нямате заслуга за това - тросна се тя. - в отсъствието ви се случиха доста неща.

-Например  че приятелите на сътвеник Чакарар се опитаха да го убият? - посочи хладнокръвно той. Косара пое рязко дъх.

-Откъде знаете това, след като не сте бил тук? Шпионирате ли ме?  - Той уморено се усмихна.

Роксана имаше видения за миналото, настоящето и бъдещего. Разбрах, че това се случва в момента, но нямаше как да дойдем по-рано. Освен това знаех, че мога да различам на Безмер.

-Справих се със задачата - кимна Безмер. Той не уточни как се е справил, а Елезар не попита. Междувременно господарката Косара го нападна отново с думи:

-Намирам за много недостойно това, че се измъкнахте така тихомълком; редно бе да се посъветвате с мен за решението си.

-Съжалявам, че не го сторих. Но бе за кратко и бе необходимо. Споровете само щяха да ме забавят. Съжалявам, че не ви съобщих какво ще направя, но не съжалявам, че го направих.

-Аз обаче съжалявам. Оказва се че не мога да разчитам на Вас. Вече два пъти действате без да ми съобщите. Честно казано досега не съм видяла много полза от уменията ви. Чудя се дали да не разваля сделката ни. Безмер започна вече да ме учи, въпреки че това бе ваше задължение.

Той я погледна сепнато. Възможно ли бе нещата да са стигнали толкова далеч? Да, знаеше че напоследък не бе имал възможност да ѝ отдели нужното внимание, но се надяваше Безмер да го замести. Но дали не сбърка? Безмер не бе глупак, сигурно си имаше свои планове.

-Разбирам, че сте недоволна от мен. Признавам, че не съм имал много поводи да ви покажа колко съм способен. Добре, ето сега ще ви демонтрирам колко полезо е в предстоящата битка, че съм на Ваша страна господарке Косара.

-Битка ли ще има? - попита Роксана стреснато.

-Да, битка - отвърна той. -  Страхувам се, че тя е неизбежна. Докато ти бе в бесъзнание общувах със Сарасвати. Тя е имала видение.  Онегавон е успял да убеди господаря на Златни ливади - Кормесий - че трябва да нахлуе с войска в Даромир, за да се справи със заплахата от стихийните магове.

Той се обърна към господарката Косара.  - Вече не може да се откажете. Ако развеете бялото знаме Онегавон и хората му ще ви наложат нетърпими условия. Можете да се простите с всяка мисъл  за независимост от тях.

-Пределно съм наясно с това - очите ѝ блеснаха - но не ми се иска хората ми да гинат напразно. Подозирам, че тайно се наслаждавате на мига - да ме сблъскате със заклинателите. Знаете, че има много за какво да говорим.

Той се замисли. - Ако успея да спечеля цялата война - или почти цялата  - сам ще изплатя ли греховете  си пред вас. 

-Ако го сторите, ще ги изплатите, че и отатък от това. - омекна тя. - Но просто не виждам, как ще стане това?

Тоя кимна, по-скоро на себе си. Лицето му бе добило решителен вид.  - Нуждая се от карти и от навременни сведения, къде се намира армията на противника  - обяви  той.

-Освен това ще се нужадя от няколко дни, за да направя магията. Магиите за време са доста сложни, а аз се надявам да направя такава...за втори път  през последната седмица. Ще се нуждая и от поне малко храна - за да се подслия.

Господарката Косара го наруга хубаво, но даде нужните заповеди. После се отдръпна настрани и загледа с интерес

-Наистина ли  смяташ, че можеш да направиш това? - попита го Роксана шепнешком

-Да, мога макар да не е лесно. Контролът над времето е невероятно сложен, защото изисква силна концентрация на вниманието. Малцина магове го могат. Аз съм се усъвършенствал през годините.

Наблюдавай внимателно какво правя. Лека -полека се "разтварям" в природата. Докосвам слънцето, ставам едно с вятъра и водата. - Вятъра се усили.

Вече сама разбираш, че смятам да повторя магията от миналия път. Тя  е доста сложна. "Наблизо" има рекичка. Под "наблизо" имам предвид половин ден разстояние.  В момента искам да предизвикнам силен дъжд. Обикновено такова действие се върши в последователни стъпки. Първо  предизвикваш жега и загряваш водата. После я изпаряваш. Създаваш облаци. После създаваш вятър и ги докарваш. Аз обаче съм с доста голяма рутина. Затова прескачам повечето от тези действия. Ти ще усетиш моите действия едва когато усетиш вятъра и видиш облака. Въпреки това ще ми е нужно време за да се справя.

-Но какво искаш да постигнеш? - попита недоумяващо тя.

Той само се усмихна сковано

-Търпение - и повече не продума през целия ден.

                           

През целия следващ ден валя. И валя. И валя. И валя. А на следващия ден продържи да вали.Както и на по-следващия. Без да прекъсва. И все валеше. А Елезар не говореше нищо. Само гледаше в празното пространство пред себе си. Въпреки всички опити господарката Косара не успя да говори. Накрая се отказа и се прибра във временната си шатра. Междувременно тя бе издала заповед армията да се събере, но в дъжда това се оказа невъзможно. Нейната надежда бе, че и противниковата армия също не може да премине. Но нали дъжда щеше да свърши. Самата Косара не разбираше какво прави Елезар?

                               

Кормесий бе извикал Онегавон в шатрата си.

-Не може ли да направиш - нещо - ръмжеше той недоволен - какъв заклинател си, щом не може да се справиш с един дъжд.

-Голямата магия изисква много подготовка и много пари - сви рамене Онегавон. Преди осем дни той се бе свързал  ред други заклинатели. посланието бе просто - трябваше да убедят великите господари да нападнат господарката Косара. Би трябвало да е просто, господарите рядко си помагаха един на друг. За негова изненада никой не се отзова. Е, почти никой - призна той пред себе си. Нямаше явни противници, но повечето останаха някак пасивни. Дали се страхуваха от силата на Елезар; или се замислиха, че могат да намалят разходите си ако се доверят на стихийните магове; или им допадна идеята да задържат под стража заклинателите - но той получи много по-малка подкрепа отколкото се надяваше. На практика всеки велик господар бе обвързана със заклинатели. Владенията скоро ставаха абсолютно зависими от тях - на тях разчитаха за дъжд, слънце, благословия за плодородие или лечителство.

Досега.

Елезар бе унищожил всичко това. А господарката Косара му бе помогнала. Затова  тя трябваше да бъде съсипана. Онегавон отиде при Кормесий и го спечели за каузата си.

Разбира се не представи нещата по този начин. Говореше за мръсната ерес която дошла по земята. И как заради нея е дошла сушата. Как господарката Косара подкрепила тази ерес и затова трябва да бъде наказана. Кормесисй слушаше и кимаше. В хода на техния разговор той прибави и нови условия. Господарката Косара трябваше да се ожени  за него, а земите ѝ - присъедини към Златни ливади.  в замяна на това той щеше да помогне на заклинателите да възстановят гилдията си. Последните  условия издаваха алчност, но  Онегавон не се замисли - той щеше да я използва.

Но ето че Онегавон бе недоволен. Дъждът бе съсипал плановете му. Нищо величествено нямаше в една армия маршируваща в калта, а лошото време водеше и други болести. В отчаянието си Онегавон бе повикал всички заклинатели в опит да се справят с лошото време. Те изпробваха различни заклинания но дъждът не намаляваше, а се усилваше.

                                                                       

Един заек се мъчеше да се скрие  от дъжда и падналите от небето мълнии. В следващия миг една синя мълния раздра небето. Заекът за първи път виждаше такава. Той премигна. На мястото на мълнията стоеше човек. Мъж ако можеше да прецени. Човек с гарванова коса и очи на въглен. Човекът насочи пръст към бента на потока и от пръстите му излезе мълния, която удари дървото и то се сцепи. Водата се надигна с грохот и се спусна към каньона. Заекът побягна.

                                                                   

Елезар погледа няколко мига, сякаш за да се увери, че всичко се развива както той желае. После в небето блесна нова мълния и той изчезна.

                                                                  

И ето - Кормесий крачеше недоволен в шатрата.

-Ти обеща! - извика той недоволно. - какъв заклинател си, щом не можеш да се справиш с един дъжд?

-Разбира се, че мога ваша светлост. Но е нужно време. Освен това аз съм сам, нужна ми е помощ.

-Тогава извикай братята си. Все ми е едно дали си сам или се десетима, само да стане по-бързо.

Онегавон присви устни. Явно след като се оправят с "момиченцето" Косара трябваше да превъзпитат и самия Кормесий. Но сега той само кимна и извика другите

-Трябва да се справим с времето - каза той. Само това има значение.

-Щеше да е по-лесно ако Чакарар и Токту бяха с нас - измърмори Паган

-Чакарар е безвъзвратно загубен за нас. А Токту си има своя мисия - едва сега Онегавон се замисли, че Токту се бе забавил прекалено много с изпълнението на задачата си. Напомни си да провери какво става с него. Но това бе друга битка за друг ден. -  Съсредоточете се върху целта си. Трябва да призовем воден елементал.

                                         

Заека бягаше. Водата го гонеше. Ненадейно той се озова през непреодолима преграда - Синята река. Той спря стъписан. Това бе последната грешка в живота му. Водата го застигна, блъсна го в реката и го повлече. Реката в която на свой сред се впиха изворите на десет, сто, хиляда потока рязко се надигна из своето корито. Страшен тътен отекна в планините, когато тя повлече дървета и камъни.

                                                    

Онегавон и хората му бяха отворили свитъците и от час нашепваха заклинания

Одав ирпс ад шилав - заклинаха те в хор.  Разчу се тътен, земята се разстъри. Паган спря за миг да напява.

-Чухте ли това? Сигурни ли сте, че беше в резултат от нашите усилия?

-Мълквай глупако и се съсредоточи - изръмжа Онегавон.  - колкото по-скоро свършим толкова по-скоро ще свърши дъжда и армиите ще тръгнат отново на поход.

Паган повдигна рамене. В крайна сметка Онегавон бе върховен представител на тяхната гилдия и би следвало да знае по-добре. Тези които му се възпротивяваха - като Чакарар - нямаха добър край. Той отново се съсредоточи върху заклинанието

                                                    

Водата излязла от корите си, се бе сурнала нанадолу. Тя влачеше големи камъни и изтръгнати дървета. Характерна особеност на водата е, че винаги намира най-лесния път. И че тече по нанадолнище. Кормесий бе разполжил хората си в Голямото дефиле. Така се надяваше да бъде защитен от две страни от възможна атака, а в същото време да има достъп вода ако се наложи обсада. Това се оказа съдбоносна грешка. Водата рязко връхлетя дефилето, надигна нивото на Синята река с седем лакти* и потопи лагера под водата.

*1 лакът - около 40-45 см., т.е. става дума за малко под три метра.

Тук -тяме някой отчаяно се бореше да изплува. Стихията бе неудържима. Мощното течение влачеше тежките камъни и дървета, блъскаше ги във войницити и маговете, докато те останат без въздух; или ги блъскаше в главите им и те падаха в бесъзнание във водната бездна. Някои отчаяно се мъчеха да се изкатерят по стръмните склонове. Голямата кал и ронещите се камъни обричаха това усилия, а нивото на водата се покачваше стремоглаво. Беше изминало съвсем малко време, когато всичко потъна под водата. А после водата отмина и всичко утихна. На полето бяха останали трупове и един куп ранени.Никой не можеше да види как една синя светкавица проблесна два пъти над дефилето.

                                                             ***

-Свърши - каза на висок глас Елезар.

-Кое? - не разбра в първия миг Роксана.

-Всичко. Онегавон и господарят Кормесий са мъртви. Заклинателите, които го последваха - също! Както и повечето от войниците. Можеш да съобщиш вестта на господарката Косара.

Тя го погледна объркано. - не разбрах какво стана?

-Според мен е очевидно -  сви рамене той. - дъждовете се оказа много силни. Потоците преляха от коритата си. Реките също. Господарят Кормесий бе имало неблагоразумието да разположи водата си в дефиле. Водата го връхлетя изведънж и издави хората му.

Тя го погледна с нямо възхищение - и ти учителю направи всичко това сам?

-Казал ли съм, че имам нещо общо с това? -  отвърна той. Но ъгълчето на устата му леко се изкриви, което ѝ подсказа, че точно това се е случило.

-Можеш да кажеш на господарката Косара, че може да си отдъхне. Противниковата армия е поразена из осонови. Дъждът ще вали още ден-два и ще спре. Не мога да спра отведнъж промяната на времето. Все пак победата е на наша страна. Вярвам, че сега, когато се убеди в силата ми, ще спази уговорката ни.

-Каква угворка? - поинтересува се Косара. Но той ѝ обърна гръб и отиде да се занимава по своите си дела. Тя реши, че това не я интересува и се затича към имението.

 

 

 
Публикувано : 03/06/2024 8:48 pm
GeorgeAl
(@georgeal)
Публикации: 25
Eminent Member
Начална тема
 

ЕПИЛОГ

      Петдесет години по-късно

- Събитията  през този ден  оказаха голямо влияние върху случващото се. - каза старицата.

Скоро след това всички господари изведнъж подобриха отоншенията си  с господарката Косара.  Кормесий нямаше наследници, затова с позволението на кана земите му бяха поделени между неговите съседи; една от тях беше господарката Косара. Не мисля, че той всъщност би могъл да ѝ откаже. Постепенно всички схванаха предимствата на стихийните магове и също започнаха да обявяват , че те са закриляни от закона. Показанията на Чакарар,  също повлияха за края на заклинателите. Той подробно бе натопил Онегавон и хората му, а те вече нямаше как да се защитят. В един момент стихийни магове започнаха да никнат като гъби сред дъжд. След седмица-две Безмер се прибра в Зелена дъбрава, защото от него имаха нужда там. Елезар довърши обучението на господарката Косара. След десет години той внезапно загина - бе нападнат от ято диви оси.  Мъчи се два-три дена, но раните му се оказаха прекоморено тежки. На погребението дойдоха много  стихийни магове, за да го почетат. Тогава за последен път видях Сарасвати. В очите ѝ имаше сълзи.

А аз заех мястото му, на съветничка на господарката Косара.

-А как разгърна силите си бабо Роксана? и какво се случи с Безмер? а със Сарсвати? Господарката Косара е майката на господаря Испор, нали?

-Това са истории за друг път - усмихна се старицата  - бягайте да си играете деца.

Те я оставиха, изпадайки във веселие, а глъчта се усили. Играеха на "стхийни магове и заклинатели". Един играеше Елезар, друг - Онегавон. Роксана въздъхна доволно и поклати глава - преди петдесет години бе изключено това да се случи. Елезера бе довел много промени.

Тя погледна още един път към децата и потегли към дома си.

 

 

 
Публикувано : 03/06/2024 8:49 pm
GeorgeAl
(@georgeal)
Публикации: 25
Eminent Member
Начална тема
 

Втори епилог

четиредесет  години преди събитията описани в първия епилог

Погребението на Елезар бе събитие, което щеше да се запомни с години. Господарката Косара си позволи известна помпозност. На събитието  присъстваха редица  стихийни магове, които да почетат своя негласен водач. Никому не направи впечатление, че сред тях няма нито един, който да владее Таланта Илюзия. Безмер бе починал преди половин година. Наистина - той остави достойно наследници, но те владееха други Таланти (най-вече Лечителство). Сарасвати бе помолила да отведе тленните останки на Елезар в неговата родина. За нейна радост господарката Косара се съгласи. Сега тя стоеше до гроба на Елезар.

От пещерата до нея пристъпи една фигура.

-Доста време ти трябваше този път, за да "възкръснеш". Губиш форма - каза Сарасвати, която все още бе с гръб към пещерата.

Елезар се усмихна и я прегърна.

                                                                             Край.

 

 
Публикувано : 03/06/2024 8:50 pm
GeorgeAl
(@georgeal)
Публикации: 25
Eminent Member
Начална тема
 

Речник

Дар/Дарба/Дарование - всеки който е одарен с  умението да вижда мана и да манипулира с нея.

Контрол  - умението да направляваш стиихиите както пожелаеш, а не да се оставяш те да те водят постига се с много опит, търпение, самодисциплина

Талант - специализация, която зависи от Дарбата и Контрола ти. Разкрива се с времето. В зависимост от Дарбите обикновено някой е по-умел в една от четирите стихии (огън,вода, земя, въздух) и по-неумел в друга. В редски случаи някой е умел в две стихии едновременно.

Древни хора - легендарна раса, за която се предполага че е съществувала преди Потопа. Твърди се, че е имало някакво известни царства - Хейвън, Недем и Атлантис по-известни като Небесният град, Земният град и Островният град. Според някои легенди Древните били безсмъртни или най-малкото - изключително дълговечни. Съществуват и твърдения, че те не са точно хора, а животни в човешки вид. Никой не е доказал това твърдение, тъй като не е известно след Потопа да има оцелели Древни.

Небесни господари - легендарна раса дала знанията на Древните хора. Не са се появявали от хилядолетия. Според някои легеннди те предизвикали Потопа, при една война с Атлантис.

 

 
Публикувано : 03/06/2024 8:50 pm
GeorgeAl
(@georgeal)
Публикации: 25
Eminent Member
Начална тема
 

Открити към този момент Таланти

Лечение-  повечето стихийни магове развиват Таланта лечение. Елезар  е особено добър в този Талант. С годините успява да го развие и неговата ученичка Роксана. Безмер също е добър лечител. Не е абсолютна закономерност, но повечето добри лечители владеят Водата, а не малка част - Земята.

Предаване на съобщения чрез вятъра -изключително сложна и пипкава материя. Съобщенията пристигат бавно, ако другият е далеч от теб. Често са кратки, понякога - накъсани. Изисква се известен контрол над Вятъра.

Предаване на съоббщения чрез дъжд - общо взето същата рабоат, само че се предполага да си по-силен във Водата.

Гадаене - обикновено трябав да владееш поне една от двете стихи - Водата или Огъня, за да гадаеш какво виждаш. Някои стихийни магове, като Сарасвати са особено добри в  тази област. Разбира се някои гадаят на основата на животински или човешки жертвоприношения, но това не е Талант на стихиен маг.

-Прорукуване/Прорицателство - умението да "виждаш" образи и да ги предаваш в смислен вид.

Четене на мисли - трудна работа, изисква огромно ниво на концентрация.  Сарасвати е невероятно опитна в тази област. Елезар може да усеща емоции, но дотам.

-Преобразяване - повечето магове с времето се научават да се  контролират външния си вид. Все пак ако имаш Пребразявание или Илюзии това става значително по-лесно. Не е сто процента задължително но обикновено такива хора са силни във вятъра. Все пак има и изключения - ето Безмер е много опитен в Земята, а владее Илюзии.

-Илюзии - ако Преобразяването ти дава възможност да си сложиш "фалшив" облик, то Илюзиите те правят истински факир - можеш да променяш близката околност в съзнанието на хората. Такъв човек би могъл да "демаскира" някой с Преобразяване.

Телепортация - владее се от изключително малко стихийни магове. Умението да владееш Вятъра или пък Огъня много помага, въпреки че това не е задължителен елемент.. Елезар владее прекрасно Водата и Вятъра, но ето пък, че Сарасвати владее Водата и Огъня (рядък случай да се владеят противоборстващи стихии) и все пак е опитна в Телепортацията. Обиковено се използват мълнии за придвижване.

Контрол над времето - изключително сложна материя. Досега не е известно някой друг маг осве Елезар да я е постигнал (а и той контролира времето в ограничен периметър). Елезар успява да докара облаци и да предизвика дъжд и да премахне сушата в Даромир, при положение, че той самият е там; а втория път предизвиквава порой и принуждава Синята река да се отприщи.  Повече от пет десетилетия по-късно никой не е постигал подобно нещо. Твърди се, че навремето Небесните господари предизвикали Потопа, но тях никой не ги е чувал или виждал вече близо шест хилядолетия и не е ясно съществували ли са. За времето отпреди Потопа има съвсем малко сведения - основно песни и легенди.  Пак според легендите  Небесните господари и Древните хора можели да предизвикват земетресения, големи наводнения и пр. но досега  легендите са си само легенди.

Съществуват и Неоткрити Таланти. Голяма част от знанието отпреди Потопа е загубено. Съвеществуват несигурни сведения за Таланти като Подводно дишане, Контрол над сънищата, Контрол над Ума на човека и пр., но те не са доказани.

 

 

 
Публикувано : 03/06/2024 8:51 pm
GeorgeAl
(@georgeal)
Публикации: 25
Eminent Member
Начална тема
 

                 Послеслов от автора

Сбогом читателю! надявам се че моята повест ти хареса. Замислях я като кратък разказ, но с времето той се разрастна. достигна стои и пет страници.  За първи път пиша нещо толкова мащабно. Обикновено пиша 12-18 странички, изключението е "Неприятности в Хейвън" което достигна знаменитите 42 страници. Там обаче спеицално писах за конкурс, не можеше под 35 страници. Различините видове магия - анимистична, тотемна, превъплъщенска - винаги са ме интересували.  Изучавал съм етнология като студент и любопитството ми спрямо първобитните общества е голямо.  Надявам се, че си чел трилогията ми  "Южа земя" (Черният шаман, Т'хор Аоб, Морето на сълзите). В нея съм се опитал да обхвана първобитните вярвания на Австралия, Меланезия, Нова гвинея.

Със сигурност ще има и други истории от света на стихийните магове, но сега смятам да се дам почвика.

 И на финал - благодарности на всички, които вярваха в мен (най-вече fenyx), благодарности и на Аниш за редакциите и напъствията. До нови срещи.

 

 
Публикувано : 03/06/2024 8:52 pm
GeorgeAl
(@georgeal)
Публикации: 25
Eminent Member
Начална тема
 

          Редактирана глава 1, сцена 1

 

      Сцена първа. Елезар.

Елезар седеше на хълмовете на Крушево, кръстосал крака и наблюдаваше своята ученичка. Роксана се мъчеше да овладее силата на водата. Девойката пуфтеше и охкаше.

-Безполезно е. За не знам кой си път вече се опитвам и не постигам успех. Никога няма да стана като теб – недоволстваше тя.

-Не бързай. Успокой се и овладей Контрола. Дарбата, която притежаваш е само основата на твоята магия. Ти вече можеш да усещаш мана. Знаеш как да извикаш силата си от камъните, водата, земята... Но съществената част от магията е Контролът. А той е труден за постигане. Човек се нуждае от много практика, самодисциплина и търпение, за да се научи, че не магията трябва да води мага, а мага да води магията. На мен ми трябваха много години и продължавам да се развивам. Ако за половин година бе успяла да направиш повече, щях да сметна, че съм некадърен.

-Не е там работата. Просто, когато  ти, учителю го правиш да изглежда много лесно. Изглежда сякаш е нещо съвсем просто.

-Практиката учи - каза търпеливо той.

-Роксана,първо трябва да се начуиш да контролираш поне една от стихиите - вода, въздух, земя, огън. И под "контролираш" имам предвид, че трябва да знаеш във всеки момент какво искаш да направиш и да си сигурна, че можеш да го направиш. Би било неприятно ако призовеш огън и изведнъж той пламне толкова силен, че да изгориш като факла. Човек се учи малко по малко.  Когато разбереш в коя стихия си най-силна ще започнеш все по-често да я употребяваш и контролът ти над нея ще се подобри.

-Коя е най-силна от стихиите, учителю? - попита тя.

-Труден въпрос. Кое е по-добро - да можеш да си недосагаем за огъня или да дишаш под водата? Силите са равностойни, просто придават различни нюанси. Заложбите ти спрямо дадена стихия и Контролът върху нея с времето ще разкрият твоят Талант.

-Имам чувство, че това време никога няма да дойде - оплака се тя.

-Търпение. Търпението е много важна част за Контрола. Силен Контрол над магията се придобива трудно, а Талант се разкрива още по-трудно. Както ти казах, на мен ми трябва много, много години за да разкрия своите Таланти

-Всъщност, учителю ти на колко си години?

-Такива въпроси не се задават между приятели. – закани ѝ се шеговито той с пръст – ти на колко мислиш че съм? -Трудно ми е да преценя. Четиридесет? Четиредесет и пет?

-Ако ти кажа, че  това далеч не е истинската ми възраст ще повярваш ли?

– Наблюдавай внимателно. – Буквално след миг лицето му видимо се промени. Леко прошарената коса стана чисто черна, бръчките на челото изчезнаха.

-Но как...?

-...го правя? С много практика. Вече знаеш нещо основно – овладяването на водата дава възможност да лекуваш. Всъщност лечението е възможно, чрез всички стихии, но най-ефективно е чрез водата. Но водата е полезна и в други случаи – тя може да ти даде бодрост, желязно здраве, да те помладява...а също да променяш външния си вид. С годините открих, че огромният ми Контрол над водата ми дава възможноста да разкрия един специален Талант - Преобразяване

Роксана почувства как  я обзема завист. Това бе нещо лошо, знаеше го, но ѝ бе трудно да се овладее.

– Но аз съм толкова далеч от това?

-Не бой се. Ти овладя много през последните месеци; вече можеш да владееш добре своята Дарба. Помня първият път когато те видях. Ту не можеше да я принудиш да се прояви, ту пък огънят пламваше прекалено буен...Сега вече знаеш основите нуждаеш се само от практика. Дори най-даровитите стихийни магове се нуждаят от практика. С времето ще задобрееш.

-Но защо го правиш? Защо се състаряваш?

-Защото повечето хора имат навика да се доверяват по-лесно на по-възрастни хора. Навярно заради опита, който се предполага че имат. - отбеляза спокойно той.

-Елезар...щом знаеш толкова много защо не си някакъв по-виден пост? Например като съветник на някой всевластен господар? Та ти знаеш не по-малко от съветниците им?

Точно в този миг до тях се доближи една млада и добре облечена девойка. По походката и външният ѝ вид личеше, че е високопставена дама.

-Извинете вие ли сте майстор Елезар?

-Дали съм майстор – не знам – но аз съм Елезар. А вие сте?

Девойката видимо се смути

-Моето име няма да ви говори нищо. Мога ли да говоря с вас по личен въпрос?

-Нямам тайни от своята ученичка - Роксана. Можете спокойно да говорите пред нея, това което имате да кажете пред мен. – Лицето му изразяваше невъзмутимост. „Как го постига" – запита се Роксана. Сякаш всеки ден идваха разни ...хъм "госпожици"* да искат да говорят с него по частни въпроси. Изведнъж се сепна. Всъщност можеше и през ден да говорят с нето. Със своите топли маслинено черни очи и ведрото си лице Елезар можеше да бъде доста привлекателен. Сега се замисли, че откакто стана негова ученичка някои млади жени изляха злобата си върху нея. Дали тук нямаше и нещо повече?

Жената хапеше устни, но най-накрая се реши да говори.

-Добре тогава. Аз съм Алма, довереница на господарката Косара, в чиито земи се намирате.Господарката желае да говори с вас по ...един частен въпрос. Дискретността ви ще бъде оценена

Роксана видимо се удиви. Самата господарка Косара го търсеше! Елезар не помръдна. Само леко повдигна вежда.

-Разбирам. Много добре. Изчакайте ме няколко минути.

Той се наведе към Роксана – разбираш, че трябва да отида. Това може да е шансът за нас...за стихийните магове. Предполагам, че в някаква степен това отговаря на въпроса ти, отпреди малко.

Той вдигна ръка, за да пресече въпросите.

-Ти оставаш тук. Вече знаеш достатъчно, за да лекуваш хората в отсъствието ми. Имам ти доверие. Освен това имаш нужда от практика, а така ще се научиш как да подобряваш медитацията си. Една година обучение не би ти било полезно колкото седмица интезивни курсове

-Но какво да кажа на хората? – изпадна в паника тя

-Истината. Временно съм зает с други задачи и известно време няма да съм тук. Не е необичайно нещо един стихиен маг да напусне областта си, без предизвестие.

-На на мен никой няма да ми се довери...

-Ще ти се доверят- хората са те виждали да ми помагаш, познават те, а освен това е по-лесно и сигурно да се доверят на едно познато лице, отколкото да търсят отдалеч друг и непознат стихиен маг. Или да се изръсят за скъпите услуги на заклинателите

Тази публикация е променена преди 2 седмици от GeorgeAl
 
Публикувано : 03/06/2024 8:57 pm
madnnes реагира
Страница 2 / 2