Първата част на интервюто можете да прочетете тук:
[Част Първа] Интервю с Илиян Илиев „Whisper“ – един от създателите на Списанието за компютърни игри „Gamer’s Workshop“ (1998-2008)
***
Въпроси до Whisper от Георги Велчев от София – Пешка с мнение
Започнахте като „Game’s Workshop“, като по-късно обявихте новото заглавие. Имаше ли търкане с праводържателя на Уорхемър по този повод?
– Привет Жорж! Най-безсрамно ще кажа, че на никой от нас не му и дойде на ум да търсим праводържател. Нямахме изобщо идея за това понятие. С риск да обидя някого, но ние ползвахме пиратски софтуер на компютрите си, пиратска операционна система и игрите, за които пишехме бяха изпиратствани. Името ни хареса и звучеше добре, и се самонастанихме. Не се гордеем с това, но отчаяните ситуации налагат отчаяни решени 😊.
***
Първия (Нулев) брой беше много сполучлив, и до някъде сензация – носят се слухове че си го съставил кажи-речи сам. Така ли е?
– Ахахах, ще кажа така – I can neither confirm, nor deny това твърдение. Първия брой беше най-якото и най-трудоемко нещо, което съм правил през живота си. Докато го работехме буквално имам дни, които ми се губят. Виж, материала за Heroes 3 с всичките единици и сгради и прочие си е само мой!
***
Имаше една малка грешчица за щетите на една протоска единица – сещаш ли се коя е тя (много усмихнато човече).
– Ахахахха, не се сещам, сещам се че имаше някаква драма там, но не помня какво точно беше. Съжалявам за това, но ако е била само една грешчицата, смятам че е в рамките на допустимото за непрофесионални „гейминг журналисти“ като нас. Много усмихнати човечета 😊.
***
Защо се стигна до „ребрандиране“ или „репакетиране“? Имаше ли „Редакционни намеси“ от новия собственик? (Бележка на Ян, тук вероятно се визира миграцията към Data.BG)
– Да, да, аз точно малко преди това се бях оттеглил, защото лично не одобрявах накъде върви списанието. Плюсът беше, че ще имаме по-голяма финансова стабилност, минусът – че малко по малко губехме независимост. За съжаление в живота често става така …
***
Защо се отказахте? Хората ли спряха да се интересуват, или?
– В предишен въпрос отговарям до голяма степен на този въпрос. Най-общо животът ни понатисна, технологиите се развиха и хората имаха все по-свободен достъп до нета, времената се смениха и обществото започна да се променя – просто времето на списанията, и на геймърските в частност постепенно отшумяваше. Особено в България.
***
Станаха ли игрите по-скучни, захаросани и корпоративни, или ние станахме стари киселяци, които си искат досовските игри (пак усмихнато човече)?
– Отговорът е ДА! Реално погледнато и двете неща са верни, но с едно уточнение – броя на хубавите игри днешно време е кажи-речи същия както и преди 25 години. Просто сега плявата е адски много и да – корпоративните глупотевини изкривяват много гейминга. Но реално за мен продължава всяка година да има по 10-15 изключително силни заглавия, което е повече от достатъчно.
***
***
Въпроси до Whisper от Кристиян Дрекслер от Германия
Кои ти бяха топ игрите за компютър тогава и сега, Илияне? Играеш ли все още на тях?
– Привет Крис! И тогава, и сега игрите, които най-много ме вълнуват са ролевите и тези със силен акцент върху история, или както му казват на запад “storytelling”. Baldur’s Gate поредицата си остава една от най-великите игри за мен за всички време, а тройката направо ме отнесе. Heroes 3 играя и до днес, вече тежко модифицирана, разбира се. Сега с нетърпение чакам Olden Era да излезе, вече имам близо 150 часа на демото (въх!).
Diablo и екшън ролевите игри също са ми на сърце, но последните години Близард ме загубиха като клиент, превръщайки се в корпоративна абоминация.
Path of Exile 2 ми допада много, чакам с нетърпение крайната версия. Вече няма рефлексите да играя адекватно first person shooter-и, но Quake-овете и Wolfenstein-ите си ги изигравам с огромно удоволствие. Поредицата Metro също – великолепни игри с великолепна история. В края на годината излиза Metro 2039 – не знам как ще изтрая 😊! Между другото, ако не си чел книгите на Глуховски – мисля, че няма да съжаляваш!
***
Разкажи ни най-ярките си спомени от кулоарите на списанието, или така както си беше?!
– Ех, спомени много, но те не са за пред широката публика, ако ме разбираш. Но ще кажа, че, особено първите години, времето прекарано в редакцията с хората, които се събраха около списанието са едни от най-хубавите в живота ми.
***
Въпрос до Whisper от Ивайло Бонев от Разград
Изброй PC игрите преди 2000, които ти повлияха за това, че стана геймър и създаде списанието?
– Привет Ивайло! Първите игри, които наистина ме грабнаха бяха куестовете на Sierra On-Line – King’s Quest, Hero’s Quest, Leisure Suit Larry поредицата, както и на Lucas Arts Indiana Jones, Maniac Mansion, Monkey Island. Ролевите Eye of the Beholder, Тemple of Elemental Evil, поредицата Might and Magic. На най-първите куестове нямаше интерфейс и за да играеш играта трябва да даваш писмени команди на човечето ти какво да прави – примерно „погледни стената“, защото виждаш, че на стената пише нещо 😊.
Първата версия на Alone in the Dark я играх на френски, това мисля че беше първата 3d third person игра, която съм пипал.
Не разбирах нито дума от френски език, но взех речник и я изиграх 😊. Отне ми няколко месеца. Първите ролеви игри нямаха карта и като влезеш в някой дънджън, сядаш с тетрадка в ръка и почваш да чертаеш карта с обозначения във всяка стая какво има, за да знаеш ако то потрябва впоследствие. The Shadow of the Horned Rat – една от първите игри на Warhammer, които играх, толкова ми се е загнездила в съзнанието, защото имаше една мисия, която не можех да мина, че наскоро я намерих на GOG и си я взех. Пак не можах да я мина мисията … Първият Unreal, преди това Doom-а. Цял ден мога да пиша за онези години, тъй като буквално всяка нова игра беше малка революция и предлагаше по нещо невиждано до съвсем скоро.
***
Въпрос на Радко Христосков, национал по Батълфилд: 1942 – от София
„При наличието на толкова списания за компютърни игри по онова време, яростната конкуренция и вече посочените фенски маси, то как сте отсявали и сте се справяли с „хейта“, черния ПР, нелоялната конкуренция, предполагам постоянни нападки за контент, изпълнение и т.н.“
– Привет Радко! Ами аз и по-горе го споменах, то тогава „хейта“ беше много по-обран от сега, защото нямаше подходяща среда за разпространение – връзката с интернета беше много бавна и некачествена, и нямаше социални мрежи. Така че беше далеч по-лесно менажируемо цялото това. Въпросът, който ти задаваш е много злободневен днешно време – тогава дори понятията не съществуваха 😊. Но и хората тогава бяхме по-други – получавали сме критики за начина и стила на писане, за правописни грешки, за стилистични грешки, защо има това, а няма онова и подобни. Ако критиката е уместна и валидна – извиняваме се и се поправяме, ако е просто дребно заяждане го обръщахме на майтап.
Е, със сигурност е имало и по-резки движения след някои коментари, но изобщо няма база за сравнение между това, което се случва днес и отзвукът тогава.
Социалните мрежи и платформи нанесоха сериозен, и за съжаление май непоправим, удар на комуникацията между индивидите, защото зад виртуална маска хората започнаха да си позволяват да се държат така, както никога в присъствието на друг човек не биха се държали. И това напоследък вече води до изкривяването, че много от по-младите буквално вече се държат и сред хората така, както се държат в чат- групите си или в тик-ток/фейбук/инстаграм. Моят съвет – доколкото можеш отсявай целия този шум. Човек трябва да се научи да филтрира безсмисления шум около себе си и да насочва енергията си към градивните неща.
![[Част Първа] Интервю с Илиян Илиев „Whisper“ – един от създателите на Списанието за компютърни игри „Gamer’s Workshop“ (1998-2008)](https://knigi-igri.net/wp-content/uploads/2026/04/d219279a-8b37-40dd-be6e-ca908148e863-350x250.jpg)
