Интервюта

Интервю с Айвън Фогър за миналото, бъдещето и за чакането, което си е струвало (+ откъси от неиздавани книги)

0
Споделяния
0Точки

Здравейте фенове,

Нашият следващ събеседник е Айвън Фогър, чиято книга-игра „Господарят на душите“ все още е една от най-харесваните и четени произведения в жанра. Цели 25 години след публикуването й, ние успяхме да го открием и да го поканим да ни разкаже малко повече за времето в което е творил, както и за своите бъдещи планове.

Разкажи ни малко повече за себе си. Откъде си, с какво се занимаваш сега?

Казвам се Иван Димитров, но не съм този Иван, който е написал „Свърхразум“. Понякога ме бъркат с него, явно защото имаме едни и същи имена. Роден съм в София, където съм израснал. Читателите на книги-игри ме познават като Айвън Фогър – артистичния ми псевдоним, но след 1999-та, когато книгите-игри угаснаха се подвизавам под истинското си име.

Интервю с Айвън Фогър

След като жанрът замря се насочих към журналистиката и художествената литература. Единадесет години бях част от екипа на списание „Computer“, където основно пишех статии за компютърни игри, а също така се включвах с материали за хардуер и софтуер. Това беше нещо като продължение на манията ми по игрите, която от книгите се пренесе на екрана на компютъра. Всъщност това е и причината да се насоча към информационните технологии, с които се занимавам и до ден днешен.

През годините се запалих и по ролевите игри, където се включих в разработката на света Магландиум за втората българска ролева игра „Приключение с меч и магия“, но страстта ми остана писането и през годините изпод перото ми излязоха дузина разкази и новели, които публикувах в списания и сборници. Като си направя една равносметка, може би всичко това тръгна от разказа „Очи в стъкленица“ и после продължи извън границите на книгите-игри.

***

Как се реши да напишеш „Господарят на душите“? Откъде тръгна всичко?

Всичко започна с „В лабиринта на времето“ на Колин. Един съученик я беше донесъл в училище и ми я показа. Каза, че било нещо ново и много яко. Зачетох я в час по музика и ме грабна. Помолих го да ми я даде, за да я доиграя. Спомням си, че вечерта останах до късно, докато я мина. Зарибих се и се поинтересувах какви други книги-игри има. Следващите, които си купих бяха „Принцът на Алкирия“ и „Гората на демона“. След това попаднах на „Златния оракул“, която много ме впечатли с пиратската история, а също „Сонора“, „Боговете на футбола“ и „Древното зло“. Все любими книги. „Варварският бог“ беше труден за намиране, но успях да го купя на по-късен етап от един приятел, който беше спрял да чете книги-игри и си разпродаваше библиотеката. „Огнена пустиня“ я прочетох късно – чак, когато „Мега“ я преиздадоха.

Едновременно с българските книги се запалих по поредицата „Кървав Меч“, чиито първи два тома играхме с приятели и беше голям купон. Както и ББ на Астрала, които случайно открих в книжната борса на „София Прес“. Като цяло от тогава повечето книги си ги вземах или от борсата или от щанда на Плеяда до площад „Славейков“.

Интервю с Айвън Фогър

Иначе как реших да напиша „Господарят на душите“ е интересен въпрос. Като всеки един фен на книгите-игри и аз се пробвах да напиша нещо. Дори няколко пъти. Пишех в тетрадки, номерирах си всяка страница с епизод и на случаен принцип изпълвах епизодите със съдържание. Така се роди „Господарят на душите“. По онова време баща ми купи компютър вкъщи. Бяха времена, в които беше трудно да се снабдяваш с игри, защото такива не се продаваха официално в България. Повечето игри, които имах бяха демо версии или първия епизод на някоя поредица.

Така ми попадна „Alone In The Dark“. Много ме впечатли демото и реших да напиша нещо в този стил – герой попада в имение и трябва да разгадае поредица от загадки, за да се пребори с древно зло.

Играта я изиграх години по-късно, но тогава се вдъхновявах от статии за игри и картинките в тях. Така почнах и скоро стигнах колосалния за мен обем от 2 дебели тетрадки. В гимназията учех машинопис и реших да препиша книгата на компютър, за да се упражнявам на десетопръстната система. Никога не съм мислел да се пробвам да я издам, но дядо ми ме подтикна да предам ръкописа за конкурса на Върдж. Не очаквах, че ще ми се обадят. Въпреки това Пепи се свърза с мен на рождения ден на дядо ми. Съвпадение? Надали.

Оттам нататък всичко е история. Върдж ме разкости и буквално пренаписах голяма част от книгата, обогатих изборите и ситуациите, вкарах игра по карта, защото ми се стори по-приятно отколкото да се луташ като в лабиринт. Една зимна ваканция правех само това по цял ден. След което книгата замина за печат и излезе през пролетта. Как се справих? Сега след като я препрочетох преди няколко години – мисля, че беше сполучлив опит. Не е нещо уау, историята е банална, стилът е хлапашки, има недомислици в игровите механики и езикът не е богат, но пък си беше първата книга, която издадох. Ако мога да я сравня с нещата, които излизаха по онова време, бих я сложил на средно ниво.

***

Имаш ли други произведения, които си написал навремето?

Какво се случва с тях?

Връщаш ме 25 години назад във времето. След „Господарят на душите“ написах един екшън разказ-игра „Космическа станция“, който беше предвиден за „Мегаигра“ и трябваше да може да се играе до 4 души. Имаше опции за кооперативна игра, един срещу друг, а също можеше да се играе самостоятелно. Правилата бяха доста дълги заради тези специфики и играта беше изцяло върху карта, подобно на механиката, която ползвах в лабиринтите на „Господаря на душите“. За съжаление загубих картите и ми остана само текста.

Интервю с Айвън Фогър

Откъс от „Космическа станция“:

ПРЕДИСТОРИЯТА

Могъщи концерни влагат парични средства в незаконни лабораторни изследвания на тайна космическа станция. Бог знае какво създават учените в станцията през няколкото години работа. Бог знае данни за какво още има в информационните им банки. Но фактът е един. На 23 ноември 2145 година прекъсва връзката с тайната станция. Всички опити за възобновяването и се оказват неуспешни. Дни по-късно корумпирани военни началници изпращат отряд десантчици от специалния отряд да проверят какво се е случило в станцията. Не се завръщат. Никакъв сигнал от тях. Никаква вест. Няколко трансгалактически крайцера се отправят към местоположението на станцията с единствената цел да я унищожат. Щом пристигат се сблъскват с нова изненада. Енергийният щит на космическата станция е активиран и не позволява повече десанти, нито обстрел.
В същото време защитната система на главния компютър е задействала код „Червено“ и събуждането на киборзите за реагиране в критични ситуации е започнало…

ПРОЛОГ

Пред погледа ти се издължава жълтеникав правоъгълник. „Зареждане с енергия.“ – изписва се надпис и правоъгълникът започва да се изпълва. – „Код за кризисна ситуация активиран.“
Цифри започват да се въртят в правоъгълника, докато вътрешността му се изпълва с цвят. Достига 12%, преди да изскочи ново съобщение. – „Енергиен източник – изгубен. Недостатъчно захранване за пълноценно функциониране на основните системи.“

Черна яма.

„Открит нов източник на енергия.“ – съобщението е последвано от жълтия правоъгълник, който плавно изплува от чернотата. Цифрите продължават своя възход.
„Системите в частична готовност.“ – примигва нов надпис и до жълтеникавия правоъгълник излиза нов, който е в син цвят. – „Стартиране прехвърляне на данни.“ – съобщава системата, когато енергийният заряд преминава 75%.
„Внимание! Зловреден код!“ – появява се червен надпис, докато данните се прехвърлят. Зареждането е достигнало 92%. – „Отчетен е опит за неоторизиран достъп до паметта. Активиране на антивирусна защита. Карантиниран вирус тип ШИП-АК14 мутация 214.36.932.“
Жълтият правоъгълник спира на 97%.
„Енергиен източник – изгубен. Системите в частична готовност.“ – изниква ново съобщение. – „Повреда! Зловреден код! Внимание! Повреда в антивирусната защита! Загуба на данни. Главен чип извън строя. Активиране на резервен чип.“ – синият правоъгълник изгасва за миг, след което се появява и започва да се изпълва отново. – „Стартиране прехвърляне на данни.“
„Грешка! Грешка!“ – примигва надписа. – „Продължи… Грешка! Грешка!… Засегнати данни в резервния чип.“ – синият правоъгълник изгасва отново. – „Грешка! Грешка!… Активиране на био-мозък. Унищожи станцията! – последното съобщение започва да мига в червен цвят. – „Заповед приета. Унищожи станцията! Прехвърляне на данни в био-мозък.“ – съобщенията изгасват, синият правоъгълник се появява и променя цвета си в червено. – „Данни прехвърлени.“ – излиза съобщение, правоъгълникът изгасва и го последва нов надпис примигващ в зелено. – „Активиране успешно!“
Отваряш очи и виждаш как стъкленият капак на капсулата, в която лежиш се отваря с леко съскане. Надигаш се на лакти и се изправяш. Погледът ти среща метални стени. Около теб има още няколко капсули, в които забелязваш други роботи като теб.
„Киборг модел Б2“ – изписва се надпис след като сканираш капсулите. – „Деактивирани. Частично заредени.“ – текстът изгасва.
Обхождаш залата с поглед – „Техническо помещение С77.“ – подсказва ти познатия надпис. Пред погледа ти изниква схемата на съоръжението – космическа станция. Три лентички маркират изхода от помещението, оформяйки триъгълник на това място. Там се намира асансьор, който води няколко нива надолу. Сканираш за налични оръжия, но не откриваш такива. За момента ще трябва да разчиташ на металните си юмруци.
Доближаваш се до срещуположната стена, където е маркиран изхода по схемата. Докосваш металната повърхност, върху която е оцветена форма на ръка. Дочува се бучене и скоро асансьорът пристига. Металните плоскости на стената се отместват плавно встрани. Качваше се в асансьора, вратата се затваря след теб и той потегля.
Премини на ПРАВИЛА.

77

Активираш панела на вратата и тя се отваря. Минаваш през нея и попадаш в огромния хангар, по средата на който е кацнала десантна совалка. Около нея се въргалят разчленените трупове дузина десантчици. След сканиране откриваш, че са от специалния отряд. Явно военните не са имали вяра на машините си и са пратили хора. Какво се е случило с тях и дали някой е оцелял – нямаш време за анализ. Изведнъж пред погледа ти изникват два червени триъгълника. Под тях се изписва кратко съобщение. – „Неидентифицирана форма на живот.“ – В следващия миг те нападат две динозавъроподобни създания. Придвижвайки се ловко към теб, съществата атакуват с острите нокти на крайниците си. Не е за подценяване и шипа, който забелязваш на върха на опашките им.

ЕКСПЕРИМЕНТАЛ 1
способност – 5
здравина – 4
бързина – 6
нанася два удара с нокти и един с шип, т.е. ще ти взема по 3 т. при успешен удар

ЕКСПЕРИМЕНТАЛ 2
способност – 5
здравина – 6
бързина – 6
нанася два удара с нокти и един с шип, т.е. ще ти взема по 3 т. при успешен удар

Противниците ти те изненадват и имат преимуществото да нападат първи.
ВНИМАНИЕ!!! Ако по време на битката захвърлиш някакви предмети ще се наложи да ги отбелязваш в таблицата ЛАБИРИНТ срещу епизод 74.
Ако победиш премини на 87. Загубата означава край.

== Край на откъса == 

По същото време написах и „Очи в стъкленица“, който излезе в брой 13, а станцията беше планирана за по-нататък, но така и не излезе. Междувременно написах един хорър разказ-игра, вдъхновен от Лъвкрафт и започнах фентъзи книга-игра за „Мега“, която бях планирал да стане около 800 епизода. Бях написал към 222 епизода от книгата, когато историята ми се стори плоска и наивна, и я започнах наново.

Кратък откъс от книгата:

1

Младежът спря пред вратата на стария антикварен магазин и почука.
– Влизай Тайрън. – долетя отвътре дрезгав старчески глас.
Той отвори вратата и влезе в слабоосветеното преддверие.
Зад тезгяха стоеше антикварят – мистър Гоуст.
– Седни Тайрън. – рече старецът и пред тезгяха изникна от нищото дървен стол.
Младежът седна и мистър Гоуст продължи:
– Сигурно те е пратил баща ти?
– Да, господине.
– Наричай ме просто Гоуст.
– Добре, мистър Гоуст. – отвърна Тайрън.
– Не горя от желание да ти помогна. Не знам дали разбираш, че така рискувам живота си. – за миг старецът замъча. – Всеки който се е захващал с теб е умирал. Сигурно до сега никой не ти е казвал, но всички твои учители не са си тръгнали, а са мъртви.
– Значи няма да получа помощ от вас. – констатира младежът.
– Не. Ще получиш. – внезапно изрече мистър Гоуст. – Преди години властелините на злото избиха всички магьосниците от братството. Почти всички. Оцелях само аз. И за това мога да съм благодарен на Неон – последният древен магьосник, който размени своя живот за моя. В предсмъртния си миг ме закле да открия момъка с каменното сърце, защото само той може да премине множеството бариери в Откъснатия свят, да открие сърцето си и да върне доброто в нашия свят. – старецът кимна. – Ти си момъкът с каменно сърце, Тайрън. На теб е отредено да се бориш за спасението ни. – в очите на антикваря се появиха сълзи.
– Да разбирам ли, че наистина ще получа помощ от вас? – рече младежът.
– Да.
– И в какво се състои тя?
– Ще ти предам дара на Неон и ще те отведа до Откъснатият свят. – старецът измъкна из под тезгяха три малки кристални сфери – бяла, синя и зелена. После продължи. – Избери две от тези магически предмети. Неон ми ги остави и заръча да ги пазя за теб.
Читателю, избери две от сферите и ги отбележи в дневника. После премини на 16.

42

Когато се съвзе, Тайрън вече не се намираше на палубата на призрачния кораб, а лежеше върху мраморен под на непознат храм. В средата му се издигаше подобна на олтар канара.
Младежът се приближи до нея и забеляза издълбания върху и кръг. Беше разделен от четири пресичащи се в центъра му линии на осем еднакви части.
– Добре дошъл, момко. – разнесе се из храма нечий суров мъжки глас. Тайрън трепна. – На теб съдбата е отредила да събереш четири от осемте парчета на мозайката. – отново се обади гласът. – Всяко едно от тях ще откриеш в четири от осемте части на Откъснатия свят. Зеленият цвят се намира в Дъждовната гора, вълшебната сълза на Магическия остров, златната игла в Долината на смъртта и черният талисман в Тъмната земя. Трябва да ги откриеш и донесеш колкото се може по-бързо. Инак… Времето не чака и скоро великият властелин на злото Пулто, който вкамени твоето сърце ще отнеме и душата ти. – за миг гласът замлъкна. – Против волята си ти ще се превърнеш в негов слуга и вече никой няма да може да спре възхода на злото и да върне доброто в твоя изстрадал свят.
– Кой си ти? – завъртя се Тайрън, опитвайки се да разбере от къде идва гласът.
– Неон, момко. – тонът беше загубил от своята суровост. – Последният, още не напълно мъртъв, древен магьосник. – направи кратка пауза. – Тръгни на юг към Дъждовната гора. – думите на Неон прокънтяха в храма. – Торханците те очакват вече няколко столетия. Помогни им и те ще ти помогнат. И не забравяй да донесеш зеленият цвят. – гласът замлъкна.
– Няма. – отвърна решително Тайрън и пое на юг към Дъждовнана гора, която го бе чакала доста дълго време, за да го посрещне като свой герой.
Прехвърли се на 46.

57

Когато слънцето достигна най-високата си точка, Тайрън спря да обядва. Отбележи разхода на 1 точка ПРОВИЗИИ. А после продължи напред към целта си.
Слънцето вече бе почнало да пада на запад и жегата беше станала убийствена. Вятърът не даваше признаци да се появи в скоро време. А наоколо не се срещаше жива душа с изключения на появилия се в далечината рибар, който избутваше лодката си в езерото.
Когато младежът достигна до него установи, че лодката му е призрачна, а той самия е дух.
– Здравей, пътнико. – изведнъж заговори рибарят. – Сигурно си се запътил към Безкрайните планини. Пуф. На къде другаде може да се отправи човек, ако не натам.
Тайрън не отвърна.
– Нататък пътя много заобикаля и ще имаш нужда от късмет и енергия, за да не осъмнеш преди да стигнеш Единствения проход в Безкрайните планини. Пуф. Ако не успееш ще изгубиш живота си.
– И какво толкова страшно има, че трябва на всяка цена да достигна до прохода? Да не мислиш, че не мога де се справя с една дузина зомбита… – младежът не можа да довърши изречението.
– Не знаеш ли? Пуф. Единственият проход е вълшебен. Вълшебен също както Безкрайните планини. Там много рядко се навъртат зомбита. Всички пътници гледат да достигна до него преди залез слънце. Пуф. Зомбитата не са за подценяване. – за миг замълча. – Аз мога да те откарам до там. Ще стигнем много бързо. По-бързо отколкото ти пеш.
– И колко ще ми струва тази услуга? – попита Тайрън.
– Тридесет жълтици, но ако нямаш – ще ми бъде приятно да те изпитам. Една гатанка. Ако я отгатнеш ще те прекарам безплатно. Решавай сам.
Ако не желаеш Тайрън да се вози с призрачната лодка на рибаря дух – 149. В противен случай младежът може да плати исканата от духа сума (97) или да пробва да отгатне гатанката (67).

69

Тайрън заобиколи статуите през гората и щом се озова отново на брега на езерото, до преди малко стоялия неподвижно варварин захвърли лъка на земята и изтегли меча от ножницата си. Младежът последва примера му.
Събери оценките за СИЛА, ТОЧНОСТ, БЪРЗИНА и РЕФЛЕКС. Към тях прибави бонуса от меча си. Ако сбора е 14 или повече – 119. В противен случай мини на 124.

103

Погледни картата ИЗКОП НА СМЪРТТА. Ще забележиш два основни вида квадратчета. Едните са бели с нанесени върху им букви. Това са каменните платформи. Другите са защриховани с черни точици. Това са полета пълни с езерна вода.
Платформите се делят на два вида. Едните са стабилни и са означени с буквата „С“. По тях може да се минава безкрайно много пъти без да им стане нещо. Другите са рушими и белязани с „Р“. По тях може да се мине само веднъж. Предлагам ти с молив внимателно да слагаш на всяка рушима платформа, през която е минал Тайрън знака „Х“ или каквото друго ти хрумне. По този начин ще може да разбираш дали на дадено място има платформа или не.
Към някои от платформите е прибавена по една допълнителна буква. Това се дължи на тяхното специално приложение. Тези с допълнителната буква „В“ са входните позиции – общо две. На платформата с „П“ се намира шишенцето с безцветната течност. А тази с „И“ е изходната позиция.
По картата може да се придвижва нагоре, надолу, наляво, надясно или по диагонал. Същото се отнася и до скоковете. Трябва да запомниш, че Тайрън може да прескача максимум до едно квадратче вода и да се придвижва най-много с по една позиция, стига платформата, на която се намира в момента да има поне една съседна.
Отбелязаните под картата три епизода се четат когато:
ПРЕДМЕТ – ако младежът попадне на платформата белязана с инициалите „СП“.
ИЗХОД – в случай, че героя ти попадне на изходната позиция, т.е. платформата с инициали „РИ“.
СМЪРТ – само ако Тайрън попадне на някое от защрихованите с черни точици квадратчета, т.е. езерна вода.
Героя ти започва от едно от двете входни полета („СВ“ или „РВ“) по избор. Целта му е да достигне до изходната позиция, т.е. „РИ“ и евентуално да вземе шишенцето с безцветната течност, стига да искаш да го направи и да успее, разбира се.
А сега се прехвърли на картата ИЗКОП НА СМЪРТТА.

163

Настъпи полунощ. Водите на езерото започнаха да излъчват слаба синкава светлина. Леките вълнички да утихват. Гората да шуми. От земята, близо до брега, изскочи проядена човешка ръка. Последва я друга. А после глава, тяло и крака. Прозвуча вой и създанието се насочи към спящия до огъня на бивака младеж. В едната му ръка проблясваше острието на меч.
Виж оценката за ИЗОСТРЕНИ СЕТИВА. Ако е 3 или повече мини на 168. В противен случай се прехвърли на 173.

177

Тайрън допи водата, която беше останала в кратунката и я напълни от вълшебния извор. После се отправи обратно към входа на пещерата. Излезе отвън и внимателно се придвижи встрани от образувалия се водопад, където камъните не бяха мокри и хлъзгави, и все още не бяха пораснали дървета.
Насочи поглед към оазиса – около него не бяха пораснали нито дървета, нито храсти. Изключение правеха само няколкото палми, които и преди си бяха там. Вгледа се в небосвода – там слънцето залязваше в разкошни цветове.
Внимателно слезе по билото на планината и щом достигна подножието и, продължи към изоставения оазис.
(Ако водачът е чакал младежа в подножието на планината, значи сега е тръгнал с него.)
Достигна до издигащите се насред изоставеният оазис руини почти два часа преди полунощ – точно тогава, когато цветето с лика на девойка трябваше да се е появило. И без да чака някаква специална покана навлезе в тях.
(Ако водачът е съпроводил младежа до тук, значи сега е останал да чака отвън.)
Руините бяха обградени от мрачни назъбени останки на някогашната крепостна стена. А вътре стърчаха само няколко полу-разрушени сгради. Една от тях приличаше на храм и беше годна за изследване. Входът на останалите или беше затрупан, или съвсем скоро щяха да се разпаднат. Друго, което му направи впечатление беше огромната кула в другия край, от която идваше слаба светлина.
Трябваше ли младежът да провери каква е тази светлина, която идваше от останките с формата на кръг – 181. Или пък бе по-добре да провери какво има в храма – 186.

== Край на откъса == 

„Мега“ имаха интерес да направя стратегическа-игра, а там имах доста идеи за нещо, в което управляваш ресурси, градиш база и трябва да изпълниш няколко мисии, в които да елиминираш противникови обекти.

Интервю с Айвън Фогър

Играта се развиваше в бъдещето, на далечна вледенена планета и хората се бореха с извънземна раса за контрола над ценен стратегически ресурс, на чиито залежи беше богата планетата. Бях разписал правилата, бях направил картата на лист хартия и статистиките на частите и сградите, които можеше да строиш и използваш. Но така или иначе нито един от двата проекта не се случи, защото един ден, когато посетих редакцията, ми казаха, че „Мега“ вече не съществува.

Разочаровах се, зарязах книгите-игри и се насочих към литература. След „Очи в стъкленица“, написах още няколко разказа, един от които геймърски. Казваше се „Душа в системата“. Изпратих го в редакцията на списание Computer. Те го харесаха, публикуваха го и ми предложиха да почна да пиша статии за игри. Това се превърна за мен в още една изпълнена мечта, също като да видя издадена своя книга-игра. Там времето се търкулна бързо и отлетяха цели 11 години, за които написах над 200 статии. Междувременно не спрях да пиша и публикувам фантастични, фентъзи и хорър разкази. През 2014 спечелих наградата български автор на годината на клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“ за новелата си „Океан“. Него и част от по-новите ми творби могат да бъдат открити в „Читанка“.

Покрай списание „Фентъзи Фактор“ се запознах с Иван Атанасов, с който няколко години се събирахме у нас и тествахме ролевата-игра „Приключение с меч и магия“, където се включих като съавтор на света Магландиум. Той имаше идея да издаде цикъл от книги-игри базирани на системата. Бях нахвърлял концепция, таблици, герои и приключение, но нещата не се случиха и постепенно ентусиазмът ми угасна. Написах и едно приключение по ролевата система – „Галериите на мрака“, което беше за герои на начално ниво и го публикувахме в сайта на играта.  Приключението можете да свалите ОТТУК.

***

Някакви бъдещи планове за нови книги?

След като нещата с „Приключение с меч и магия“ замряха, имах един период от 3-4 години, в които заедно с брат ми разработвахме своя ролева система, по-опростена от гледна точка на умения, показатели и изчисления. В един момент той се отказа, аз продължих и постепенно започнах да я променям така, че да се приложи в книга-игра. Развих света като добавих нови локации и раси, нахвърлях история, която се развиваше в рамките на три тома, но така и не стигнах до писането. Файловете все още са някъде на компютъра ми, вероятно един ден ще се върна към нея, но имаше други проекти, идеи и истории, които ме вълнуваха повече и се захванах с тях. Започнах един разказ, който се развива в света на „Нощния град“ и „Океан“, който бързо премина границите на новелата и прерасна в роман. Това е едното направление, по което планирам да работя следващата 2-3 години.

Другото е книга-игра, която се развива в бъдещето, където човечеството е колонизирало космоса. Последните няколко години си направих равносметка, че най-после е дошло време за завръщането на Айвън Фогър, за да покаже най-доброто от себе си – като история и игра. Това са целите, които си поставям с тази книга – да покажа увлекателен стил, интересен сюжет, игрална стойност и преиграваемост. Историята се развива в света на един мой стар разказ, носещ името „Империята на вируса“ и един незавършен научно-фантастичен роман.

Последните 2 години работих върху света и игралната система. Разписах сюжета и направих списък от допълнителни случки, през които ще мине играчът. Остава да систематизирам всичко, да направя схема на играта и да отделя време, за да напиша книгата. Но все още не искам да се обвързвам със срокове докато не видя как ще успея да го вместя в графика си.

***

А ние, от екипа на Knigi-Igri.NET, благодарим на Иван за изчерпателното и интересно интервю и му желаем още творчески успехи и издадени книги-игри !

Какво мислиш за тази статия?

Подобни статии

Остави коментар