Интервю с Бранимир Събев и „Огнена пустиня 2: Долината на откраднатите сънища“, която феновете очакваха с нетърпение

Бранимир Събев е един от талантливите автори на новото поколение, чиято звезда изгрява през не чак толкова далечната 2001-ва година. Оттогава насам той продължава да пише неуморно, издавайки сборник след сборник с разкази, като последният му  – „Утробата на светлината“, излиза само преди две години и се радва на висок читателски интерес. Всички свои творчески пориви той записва и в своя блог The Dark Corner, който непременно ви препоръчваме да посетите.

Потърсихме Бранко за да ни разкаже малко повече за творческия си път, както и да ни сподели по нещичко за най-новата си книга-игра „Огнена пустиня 2: Долината на откраднатите сънища“, която е продължение на класиката от Любомир Николов – „Огнена пустиня“. Приятно четене!

***

Откъде започна твоят творчески път? Спомняш ли си кое беше първото произведение, което написа?

Трънливият път на писателя, изпълнен и с добри, и лоши моменти (както всичко друго в живота) при мен специално започна през март 2001-а, когато седнах и написах първото си завършено произведение – хорър-разказа „Моторът на Смъртта“, който е откриващ в първия ми сборник „Хоро от гарвани“ (2008-а, ИК „Фабер“).

Той е основно вдъхновен от хорър-филма „Мотоциклетът-вампир“ – в началото на 90-те все още нямаше хубави афиши за филмите, та зачислените на щат към киното художници рисуваха огромно пано за всеки филм, което биваше изложен пред киното.

В родния ми Свищов такова пано бе изложено през кино „Алеко“ и даваха въпросния филм там. Тогава не ме пуснаха да го гледам, щото съм бил твърде малък, ала в главата ми се е запечатала огромната картина, нарисувана от художника: зловещ мотор, обсипан с шипове, яхнат от Смъртта, ухилена открай докрай, а дрипавата й черна роба се вее зад нея. Определено гледка, която неслучайно ме вдъхнови.

***

Имаш ли си любим писател на когото малко или много се опитваш да подражаваш?

Като всеки нормален човек, през различните периоди от живота си имах различни любими писатели – като хлапе това бяха Астрид Линдгрен, Ерих Кестнер и Марк Твен, като юноша Карл Май, Майн Рид, Емилио Салгари, щом поотраснах: Кинг, Лъвкрафт, По, Геймън, Клайв Баркър, Л. Рон Хабърд, Зелазни…

Подобно повечето прохождащи автори, и аз съм се вдъхновявал от творбите им, и аз съм се опитвал да им подражавам до някаква степен и с постепенното си развитие съм взимал по нещичко оттук и оттам, докато градя свой собствен стил и почерк.

Вече не ми се налага да подражавам, пиша от 23 години и съм автор на 7 книги, ако още правя грешки на растежа няма да изглежда никак добре отстрани, но в подражаването няма нищо лошо – то е естествен процес за твореца.  Най-малкото тези, от които сме се вдъхновявали, и те на свой ред са подражавали на някой техен фаворит много преди нас.

***

Откъде черпиш вдъхновение за творбите си?

От всичко. Буквално. Най-тривиално от този въпрос мога да се измъкна с често давания отговор „от живия живот“, но ако трябва да изброя – освен от книги, филми, сериали и компютърни игри се случва да се вдъхновя и от някоя фотография, природен пейзаж, преживяна случка, нерядко от сънищата си и др.

***

Имаш ли някакви свои маниери на писане? Как ти хрумват историите?

Като маниер на писане мога да кажа за себе си че съм плодотворен, ала доста хаотичен и разпилян творец. Хващам едно, почвам друго, дописвам трето, замразявам четвърто и завършвам пето.

За пример – в третия ми сборник „Пустинния Скорпион“ титулната повест е започната през 2001-а, после през годините е лекичко дописвана по малко, а втората половина от творбата бе завършена в рамките на няколко месеца, че гоних срокове и впоследствие книгата се появи 2013-а, т.е. е писана общо 12 години.

Куриозът тук е, че историята е вдъхновена от „Тъмната Кула“ на Кинг, а той самият казва, че първата книга от поредицата, „Стрелецът“, му е отнела общо… да, точно така – 12 години, за да бъде написана.

*** 

Последното ти произведение е книга-игра, продължение на една от най-интересните творби на Любомир Николов. Как се реши да пишеш точно за това?

„Огнена пустиня“ ми е много любима книга-игра, а и имам лична история с нея, която няма да споменавам сега – описал съм я на страниците на първи брой на сп. „Агамор“.

Още щом Иво Динков обяви конкурса знаех, че трябва да напиша точно продължение на най-първата книга-игра, издадена в България, все пак оттам тръгна всичко. Реших обаче да изнаглея тотално, правейки троен кросоувър (Мултивселената е модерна сега, а е и готино) – добавих като герои Пазителя на Кристала от първите фентъзи книги-игри на Джордж плюс султан Алтрас от „Синът на пустинята“ на Блонд.

Читателят ще управлява едновременно тримата, заедно с Дърваря от Старата Гора, всеки от тях разполага с куп вълшебни предмети, ала и гадовете, срещу които ще се изправите са многобройни: както от книгите-игри, откъдето са героите, така ще има и допълнителни. Мисля, че се получи страхотно като финален продукт (благодарение и на екипа от „Призванието“, който работеше по нея) и ще останете доволни от резултата.

***

Разкажи ни малко повече за останалите си книги. Опитвал ли си се да пишеш в други жанрове извън хорър и фантастика?

Е, не пиша само хорър и фантастика – и фентъзи съм писал немалко, хахаха!

Майтапа настрана, разказите с които печелих първо място в Националния литературен конкурс на СУ и фондация „Св. Климент Охридски“: „Арлекин“ и „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“ са крими-трилъри, имам и 2-3 приключенски творби, 2007-а печелих трето място в конкурса на Шуменския университет с три хумористични разказа, а последният ми сборник „Утробата на светлината“ е изключително магически реализъм.

Има достатъчно разнообразие, дори за хората, отбягващи моята лична Света Троица от жанрове, които чета и където творя най-често – ужаси, фентъзи, фантастика.

***

Коя история не си успял, но много би искал да напишеш и споделиш с читателите си?

Преди двайсетина години, в самата зора на творческия си път започнах един роман, на който сложих работно заглавие „Роден в мрак“ и натраках близо 20 000 думи история за сериен убиец, който надушва други серийни убийци и прекъсва жизнения им път. По едно време стигнах до задънена улица и го замразих за неопределен период.

Минаха се няколко години и на книжния пазар се появи „Нощният ловец“ на Джеф Линдзи, книга първа от поредицата за Декстър Морган, който е… познахте, история за сериен убиец, който убива други такива и впоследствие се превърна в сериала „Декстър“. Реших, че няма смисъл да продължавам историята.

***

Тук можеш да добавиш всичко друго, което би искал.

В момента пиша само и изключително книги-игри, работя върху два проекта едновременно (плюс още два са замразени и търпеливо чакат), с други думи – хората, които не харесват как пиша, ги чакат тъмни времена <3

***

Благодарим на Бранко за интересното интервю и му пожелаваме много творчески успехи и нови покорени върхове в литературата! А, вие, драги читатели, можете да закупите сборникът „Неразказани легенди“ ОТТУК.