Интервюта

Интервю с Еманюел Керо: пламъкът на книгите-игри продължава да гори ярко в България

0
Споделяния
0Точки

Скъпи приятели,

В днешното ни интервю ще ви срещнем с един много интересен човек, който е автор на няколко книги-игри, комикси-игри и е един истински писател по призвание. Познаваме Маню от няколко години, по времето когато пребиваваше в България и все още опознаваше родината ни.

Помолихме го да ни открехне завесата към професионалния си и творчески път, да ни разкаже малко повече за настоящите и бъдещите си книги-игри, както и да ни сподели неговото виждане за възраждането на книгите-игри в България. Приятно четене!

***

Здравей, Маню! Разкажи на читателите ни малко повече за себе си.

Здравейте, казвам се Еманюел, на 34 г. и съм французин по народност. Живея в провинцията, на западното крайбрежие, съвсем близо до Атлантическия океан. Женен съм и имам две деца. Доста съм пътувал и затова сърцето ми е разделено между три нации: родната ми страна, Китай, откъдето е съпругата ми, и България, където имах щастието да живея година и половина, за да науча езика и да намеря много приятели.

книга-игра

Освен че пътувам, прекарвам и много време в четене, най-вече на романи, но също така и на книги-игри. Второто ми основно хоби са игрите, в частност настолните и ролевите игри. Затова и съвсем логично, от десегодишна възраст, съм влюбен в концепцията на книгите-игри, които съчетават тези две страсти в едно. Пиша книги-игри под истинското си име Еманюел Керо или под псевдонима си Мануро, когато книгите се публикуват от издателство „Makaka“.

***

Коя е първата ти книга-игра, която написа и какъв спомен имаш за нея?

Написах първата си книга-игри, когато бях в гимназията, на 13-годишна възраст! Все още я имам, написана в голяма тетрадка със спирала. Споменавам го на шега, защото резултатът не беше кой знае какъв. Книгата е просто поредица от пасажи, вдъхновени от книгите-игри, които вече бях прочел. След това чаках дълго време преди отново да напиша нещо прилично.

Това беше преди почти двадесет години. Благодарение на интернет току-що бях открил един форум, в който ентусиасти и любители на книгите-игри, можеха да се събират, за да си комуникират. Мисля, че беше нещо като „Наследството на Крея“ в България.

книга-игра

Този френски форум се нарича „Rendez-vous au 1″ и всяка година организира конкурс за най-добра любителска книга-игра: конкурсът „Язтромо“. Отне ми три месеца, за да напиша „Сабите на Ешнар (Les Sabres d’Eshnar)“, приключение в 350 епизода, чието действие се развива във вселената на Самотния вълк по време на събитията от четвъртата книга от поредицата – „Бездната на обречените“ (The Chasm of Doom).

книга-игра

Това приключение обаче така и не беше официално публикувано. Първата ми наистина публикувана книга-игра беше в България! Това се случи преди почти десет години. Тъкмо бях написал „Съновидение“, за да участвам в конкурса „Язтромо“, и Николай Гьошев се свърза с мен, за да преведе това приключение на български и в последствие да го издаде на хартия. Именно тази инициатива ме накара да преоткрия вашата страна.

книга-игра

Малко след това във Франция излезе и първата ми официална книга-игра –  комиксът „Captive“, издаден от „Makaka“.

книга-игра

***

А кои са следващите? Имаш ли любима книга, която ти е присърце?

След това написах няколко книги, които бяха публикувани през последните десет години. Комикси-игри, публикувани от Makaka: Captive, Les Larmes de Nüwa, Hocus&Pocus (за деца)Magica Tenebrae и Le Grand Tournoi. Те са в различни вселени и стилове: детективски, фентъзи, хумор. Този аспект на разнообразие е важен за мен, за да запазя удоволствието от писането.

книга-игра

Написах и два „нормални“ комикса, които не са базирани на игри, с илюстратора на „Captive“ – MC, които също са публикувани от Makaka: La Guilde des Voleurs tomes 1 и 2. За „Blue Orange“ написах сценария за мултиплейър игра: „2070″, която се основава на принципа на комикс-игра, но всеки играч има различна книга, а също и екипировка, карти, жетони и т.н.

книга-игра

И накрая, написах няколко романа за „по-традиционни“ книги-игри. Три от тях са издадени от Alkonost: Les Eveilleurs, която включва моето приключение „Transomnie“ (на български: „Съновидение“)„Le Secret des Alrys“ (също издадена в България: „Тайната на Алрисите“) и „Cyclades“.

книга-игра

В края на годината излезе последният ми нов роман: „La Pierre du Dragon“ („Камъкът на дракона“), публикуван от „Makaka“.

книга-игра

Въпреки че много се забавлявах с комикс-игрите, трябва да призная, че предпочитам да пиша романи по книги-игри. Харесвам дългите приключения, които могат да те увлекат в продължение на часове или дори дни!

Ето защо толкова се гордея с „Циклади“, която излезе в 650 епизода и в която пътуваш и провеждаш разследване в митологична Гърция, в търсене на Афродита, от името на съпруга ѝ Хефест.

Винаги се радвам да чуя от читателите за времето, което са прекарали в изследване на архипелага от гръцки острови, и как накрая са успели да изпълнят мисията си. Спомням си, че написването на книгата ми отне една година, но в крайна сметка мина доста бързо, защото бях развълнуван от работата по документацията, по тема, която ме вълнува и която е особено близка до сърцето ми.

***

Разкажи ни повече за самият процес на създаване на една комикс-игра.

На първо място, „Makaka“ имаха отлична идея с тази концепция за комикс-игра. И преди е имало подобни, но нито една от тях не е била толкова дълга или толкова развита. Вероятно именно благодарение на този уникален аспект някои от тях вече са преведени на почти петнадесет езика.

Когато ме помолиха да напиша първата си комикс-игра, в колекцията си вече имаха четири: „Пирати“, „Рицари“, „Железни магьосници“ и „Шерлок Холмс“. Исках да направя нещо много различно, насочено повече към възрастните, които вече бяха чели и бяха запознати с книгите-игри.

Имах късмет да се свържа с илюстраторът MC. Не само че харесах реалистичния му стил на рисуване, но освен това той ме научи и на много неща. За мен това беше важно, защото никога досега не бях писал история за комикс и този визуален аспект беше напълно нов за мен.

Става дума за режисура, както във филм, с много неща, за които трябва да се мисли и които не съществуват в книгата-игра: ъгълът на гледане (именно MC предложи да изобразя героя, вместо да има субективен поглед, както е в други комикси-игри), форматът на различните панели, цветът, мястото, което заемат мехурчетата с диалози, ограничението на страниците, което ми беше наложено (не повече от 176 за „Captive“), както и много други фактори.

Той (MC) беше търпелив, обучи ме добре и благодарение на него по-късно успях сам да напиша няколко други комикс-игри. От своя страна, повлиян от опита си на романист, не можах да се въздържа да не поставя определен брой страници в приложенията.

Според мен творческият процес е по-труден, отколкото при книга-игра. Може би просто защото ми е по-удобно да пиша дълги изречения за дълги истории и да чертая традиционната архитектура на една книга-игра.

Книгата-игра се пише в самота, докато комиксът-игра е истинско екипно усилие и именно тук се крие голямата разлика по отношение на предимствата и недостатъците. Едно от предимствата на работата с художник е мотивацията. Движиш се напред, не се обезкуражаваш, другият човек е там за да ти напомня да не губиш време или да не се колебаеш прекалено много. Той ти дава и второ критично мнение, което ти помага да избегваш грешките и постоянно да подобряваш книгата.

От друга страна, съществуват и много ограничения. Това, което удовлетворява един човек, не е задължително да удовлетворява друг, така че трябва да се правят компромиси. Понякога имаме добри идеи, но те не могат да се осъществят заради формата на комикса: поради липса на място или поради риск от визуална непоследователност.

Един детайл от творческия процес, който наистина ме впечатли, беше, когато MC предложи да визуализираме цялата архитектура на замъка на „Captive“ посредством специализиран софтуер. Разполагах с триизмерен изглед на всички планове, които първо бях нарисувал с химикал на лист хартия. Беше много полезно, особено за да се избегнат грешки при позиционирането на героя спрямо прозорците, вратите и коридорите.

***

Какви са твоите бъдещи планове в света на книгите-игри? Коя е следващата книга, която би искал да видиш на хартия?

През февруари 2024 г. „Makaka“ ще публикуват „Mes Trois Copains“   – комикс-игра за малки деца на възраст от 3 до 7 години, който при това може да се чете и от възрастни. Написал съм и два романа-игри, които ще бъдат публикувани през 2025 г. от „Alkonost“.

Първият се нарича „Le Vecteur XX1“ и е много различен от предишните ми книги, чието действие се развива във Франция в близкото бъдеще. Стилът е реалистичен. Читателят ще играе в ролята на студентка, която открива в себе си тревожни явления и се оказва потопена в низходяща спирала, докато ги разследва, в търсене на истината.

Втората е написана заедно с моя приятел Фредерик Буи, който е автор и на няколко книги-игри за „Алконост“. Тя е продължение на  „Талисманът на смъртта“ от Марк Смит и Джейми Томсън. Тъй като тази първа история се развива във вселената на поредицата „Пътят на тигъра“, избрахме система с правила, вдъхновена от поредицата „Нинджа“.

Двамата с Фредерик сме много развълнувани, че това приключение съвсем скоро ще бъде достъпно. Надяваме се, че феновете на „Талисманът на смъртта“ и Пътят на тигъра ще се насладят на това ново приключение в света на Орб!

И накрая, в момента завършвам друга роман-игра, отново в много реалистичен стил: „La Pagode de Vent-Noir“. Историята проследява група приятели, които отиват на поход в Китай. Това е възможност да се открие тази страна, която е колкото голяма, толкова и непозната за западняците, но също така и да се разгърнат социалните отношения между шестимата членове на групата и да се пренесе читателят на някои разтърсващи приключения в сърцето на джунглата на Юнан. Нещо средно между проекта „Блеърската вещица“ и изследване на социалните нрави.

***

Все по-актуална става темата за електронна книга-игри. Фен ли си на подобна
вариация, в която читателят би могъл да прочете твоя книга-игра онлайн?

По времето когато живеех в България и нямах под ръка много френски книги на хартиен носител, имах възможност да чета книги-игри в електронен формат. Съвременни приключения като тези на Tin Man Games и класически игри, които бяха по средата между книга и видеоигра, като адаптациите на старите поредици „Магьосничества!“ и „Самотния вълк“. Моето приключение „Съновидение“ също беше пренесено в този формат, от Прайм Геймс България.

***

Имаш ли планове за създаването на мобилно приложение или компютърна игра базирана на някоя от твоите книги?

Лично аз намирам тези адаптации за интересни, макар да предпочитам книгата-игра в хартиен формат. Мисля, че във Франция феновете на жанра мислят като мен и са по-скоро традиционни в това, че харесват усещането за книгата, водят си бележки с молив или дори хвърлят зарове, защото електронните книги-игри не са много популярни тук.

Въпреки това ми е любопитно да видя дали една аудиокнига би могла да представлява интерес. В момента доста хора слушат историите, които им се разказват, така че концепцията за интерактивни приключения в този формат може да представлява интерес за някои хора. Но трябва да призная, че не съм от авторите, които се интересуват много от новите технологии.

***

Нещо друго, което би могъл да споделиш с българските си фенове? Очакваш ли
друга твоя книга да бъде преведена и издадена на български?

Радвам да видя, че пламъкът на книгите-игри продължава да гори ярко в България, благодарение на една много динамична общност. Във Франция книгите-игри се върнаха на мода през последните пет години. Сега има много повече нови заглавия, а няколко издателства, сред които и някои много известни, предлагат този вид книги, които преди това бяха малко позабравени.

В България винаги сте имали това твърдо ядро, резерв от фенове, което е позволило много чуждестранни книги-игри да бъдат преведени на български език. За да се науча да чета на български, открих много испански, английски и руски книги-игри преведени на вашия език и бях много впечатлен. Чел съм, разбира се, и български книги-игри.

Едно от нещата, които много ми харесаха, бе да преведа „Котаракът и черният нарцис“ на френски и да го споделя онлайн в моята страна. Радвам се, че два от моите разказа са преведени и са достъпни на български език. Разбира се, ще се радвам, ако и една от последните ми книги-игри може да постигне същото.

И накрая, винаги си спомням за истинските срещи, които съм имал с феновете на книгите-игри в България. Културният фестивал през юни в центъра на НДК, уикендът на игрите „Таласъмия“, срещите на шопска салата и бира в „Мистър Пица“.

Всички тези моменти, в които българите ми показаха своята симпатия и чувството си за гостоприемство, са се запечатали завинаги в паметта ми. Надявам се скоро да се върна в София и да посетя останалата част от страната, за да си припомня тези прекрасни спомени и приятелите, които намерих там и да мога да разсмивам хората, като упражнявам леко ръждясалия си български език с ужасен акцент ^^.

Какво мислиш за тази статия?

Подобни статии

Остави коментар