Интервюта

Интервю с Джонатан Старк за новата му книга в света на Магнамунд – едно уникално ново попълнение към сагата за Самотния вълк

0
Споделяния
0Точки

Появи се първата чисто нова поредица в света на „Самотния вълк“ от десетилетие насам – три книги от трилогията „Ловджийката“ –  написани от автора Джонатан Старк и предлагани единствено от издателство „Holmgard Press“.

За тези, които обичат „Самотния вълк“, трилогията предлага множество отзиви и може би отговаря на много въпроси, които отдавна са били задавани!

***

Но нека да започнем с теб, Джонатан. Каква е историята ти с поредицата „Самотния вълк“ и какво те вдъхнови да пишеш в света на Магнамунд?

Когато бях малък, се чувствах много несигурен и донякъде самотен. Магнамунд беше място, където можех да бъда герой и да се чувствам в безопасност… стига да бъда внимателен. Прочетох първата си книга за „Самотния вълк“, когато бях на осем, и след това никога не спрях да ги чета. Всъщност не става въпрос за това, че се вдъхнових да пиша в този свят, а за това, че никога не го напуснах.

***

Откъде се вдъхнови да напишеш поредицата  за „Ловджийката“?

Привлича ме трагедията, вероятно защото едно от най-ранните ми читателски преживявания беше да прочета как Кай братята и сестрите ми биват убивани пред очите ми. Благодаря ти, Джо! Мисля, че ключът към успешната трагедия е дали да имаш избор или свободна воля. Добрата трагедия винаги поражда въпроса: можеше ли това да се направи по-добре? А книгите-игри по своята същност винаги задават този въпрос. Исках наистина да извлека този конфликт в „Ловджийката“ – това е поредица, която задава въпроса: „Можем ли да променим съдбата си?“

***

Разкажи ни за героите в поредицата. Всички те изглеждат толкова разнообразни и сложни, като в същото време се вписват в историята и я движат напред. Имаш ли любим(и)?

Трябваше да измисля нещо интересно, което да се отличава в поредицата – Магнамунд е богат свят и заслужава нещо найстина добро. Непрекъснато предизвиквах себе си да не се придържам към първата си идея за герой, а да си задавам въпроси от рода на: „Може ли тази роля да бъде изиграна от представител на противоположния пол? От някой по-възрастен? Някой, който е забавен, а не сериозен?“. В резултат на това в крайна сметка се получиха много изненади: герои, които наистина отидоха на места, на които не съм очаквал да отидат, когато за първи път ги създадох в историята.

Въпреки това любимият ми герой е този, когото вече познавах от много дълго време. Брат Катар е маг от Братството, който е очарователно наивен, достатъчно наясно със себе си, за да го знае, и все пак твърде разсеян, за да направи нещо по въпроса. Той е творение на един фен, който е създал героя преди повече от десетилетие, за да играе на оригиналната D20 ролева игра „Самотния вълк“. Аз водих играта само за кратко, но оттогава Катар се е появявал в много други светове. Той обаче наистина принадлежи на Магнамунд и се чувствам доволен, че най-накрая го върнах у дома.

***

Написването дори на една книга-игра може да бъде доста голямо предизвикателство, особено ако е първата. Ти написа трилогия, така че какви пречки и проблеми срещна? Как ги преодоля?

Пренаписах много от „Ловджийката“. Поне 50 % от всяка книга бяха изцяло пренаписани, преди да се стигне до етапа на редактиране и коригиране. Първоначално си мислех, че тези пренаписвания са знак, че не съм се справила добре с планирането, но в крайна сметка осъзнах, че това е моят начин! Сядам и пиша книгата и това ми показва проблемите, а щом започна да ги виждам, ги пренаписвам. Най-трудното нещо беше да се науча да приема това и да не се притеснявам от него, да съм сигурен, че този процес работи и не е знак за провал.

***

Спомена за предизвикателствата. Можеш ли да ни запознаеш с процеса на писане? Всеки автор прави нещата по малко по-различен начин, така че какво представлява един твой писателски ден?

Писането не ми е ежедневно занимание, така че трябва да го съчетавам с 40-часова работна седмица и с отглеждането на двегодишния ми син Таран. Пиша много нощем и в почивките си. Имам купчина тетрадки, които нося със себе си, когато работя върху книгата-игра, непрекъснато пиша раздели и бележки и създавам блок-схеми. Пиша големи конспекти за цялостната история и след това оттам пиша приключението линейно, все едно играя приключението и изследвам всеки път, докато вървя.

Използвам три програми: Google Docs за самото писане; програмата за интерактивна фантастика Twine за изработване на пътеките; и електронна таблица за проследяване на предметите, уликите и броя на случаите, в които се използва всяко умение (за да се опитам да поддържам баланс). Опитвам се да пиша по 3-4 части на ден, като знам, че вероятно на около 50 или 100 части ще видя куп проблеми със сюжета и ще трябва да пренапиша всичко, което съм направил до този момент. Получавам тези малки проблясъци на неудовлетвореност, които ме предупреждават, че нещо трябва да се пренапише; когато получа това усещане, това е моят сигнал да изляза на дълга разходка и да се опитам да разбера къде е проблемът.

***

И накрая, какво могат да очакват феновете, когато четат поредицата „Ловджийка“? С какво тези книги се различават от поредицата за „Самотния вълк“? По какво си приличат? Какво прави „Ловджийката“ уникално ново попълнение в сагата?

„Самотният вълк“ е история за герой, който търси спасение. В самото начало на поредицата той преоткрива кой е и от Тихия вълк се превръщат в Самотния вълк. Тази поредица завършва със създаването на Новия орден на Кай, когато вече не е сам. Ловджийката споделя тази черта: тя също е много самотна в началото на поредицата. Един от начините, по които тези книги наистина се различават обаче, е, че това къде ще завърши историята, зависи от избора на читателя. В „Ловджийката“ има много тайни и различни пътища за изследване.

Препоръчвам на читателите да я изиграят многократно и да пробват различни избори – те имат значение и много от тях променят разказа.

***

Благодарим на Джонатан за интересното интервю, а ние ще ви информираме за всички негови бъдещи планове и нови книги. 

 

Какво мислиш за тази статия?

Подобни статии

Остави коментар