Интервю с Колийн Ливингстън, чиято самоличност (досега) бе забулена в тайна

Кой е Колийн?

Истинската самоличност на автора е забулена в тайна. Някои го смятат за дълбоко религиозен човек, който си позволява осъвременен прочит на библейски притчи. Други — за хуморист, който елегантно (или недотам) пародира религиозни теми. Истината е известна на малцина посветени… и засега те мълчат.

Ние, от Книги-Игри.НЕТ, успяхме да се доберем до тайната персона на г-н Ливингстън и го поканихме да разкаже малко повече за своята мистична личност. Приятно четене!

***

Представи се, с какво се занимаваш в момента, какви интереси и хобита имаш.

Казвам се Димитър Стефанов, фен съм на книгите-игри от над 30 години. Като основна работа може да се каже, че се занимавам с програмиране (включително преди 6-7 години работих заедно с Ал Торо по една MMORPG игра (Grimmwood – https://steamcommunity.com/app/809280), която за съжаление вече не е активна), като интереси и хобита мога да посоча четенето (най-много обичам фантастиката във всичките и разновидности), свиренето на бас и тичането или кротките разходки из родните планини и гори.

***

Кой стои зад псевдонимът Колийн Ливингстън, под който имаш издадени цели три книги-игри – Ной, Самсон и Мъдростта на царя? Как дойде идеята за това име?

Зад този псевдоним стоят доста хора – началото беше дадено от мен и Лисичков за „Мъдростта на царя“. Идеята за името беше спонтанна – комбинация от две от извесните имена от първата вълна, като на майтап Колин го променихме леко.

След това за „Самсон“ към екипа се включи и Грет Гатлинг. Всъщност считам „Самсон“ за една от подценяваните книги-игри от новата вълна, донякъде заради лошата слава, която придобихме, донякъде поради неяснотата дали това наистина е книга-игра на библейска тематика или правим опити за пародия.

В „Ной“ вече основна действаща сила бяхме аз и Снежана Ташева, като поне още 4-5 човека са се включили с единични епизоди.

***

Как ти хрумна да пишеш книги-игри на библейска тематика? Защо точно такива, а не фентъзи, фантастика?

Даже не помня аз ли бях инициатор за за първата от тях или Лисичков. Говорихме си с него веднъж как колекционерите купуват какви ли не заглавия на луди цени, само защото са редки. Сред тях се открояваха „Пълководецът“ и „Пътят към короната“.

Така един ден създадохме фалшив акаунт в продавалника, в който пуснахме 7-8 заглавия на книги-игри, от които едната беше с фотошопната корица. Получих десетки съобщения само за няколко часа и тема във форума посветен на книгите-игри, където хората се чудиха дали това е истинско заглавие или не. С Лисичков влизахме в дискусиите и в един момент се принудихме да напишем нещо.

Цялата книга („Мъдростта на царя“) ни отне точно три дена. След това я отпечатахме в тираж три броя и като в стария виц едната я загубихме, другата не знаем къде е и третата Никсата я спечели на търг. Направихме за забавление и разбира се не сме искали да измамим никой с пари. До търга все още не се знаеше, кой стои зад загадочния псевдоним, а победителя в търга получи книгата без пари, само защото беше наддавал най-много. После със „Самсон“ и „Ной“ някак си нещата автоматично поеха в посока библейска тематика, самият псевдоним го налагаше.

***

Последната ти книга е под нов псевдоним, как ти хрумна да я напишеш като комедия пародия?

„Фенъл Брокула и тайната на сатъра“ е под друг псевдоним (Роча ДеСтефано), защото тематиката е различна, освен това съм я писал в съавторство с друг човек. Всъщност Деси Сивилова първо започна като редактор на текста, но в един момент й стана толкова интересно, че неусетно написа половината епизоди. Забелязал съм, че пародията не е за всеки, но мен някак си ме влече.

Неслучайно сред любимите ми групи е „Nanowar of Steel“ и както казва техният басист: „Лесно е да напишеш епична метъл песен за войни, битки с дракони и спасяване на девици. Пробвай се да го направиш описвайки битката за соса за барбекю и лучените кръгчета в супермаркета!“

***

Освен книгите-игри ти имаш и много други авторски текстове. Би ли ни разказал малко повече за тях?

Да, преди доста години бях сравнително редовен в Сивостен, там имам може би 50-60 статии. Доста време мина оттогава, но се сещам, че открих този сайт, докато бях студент в Германия, запознах се онлайн с Raistlin, после и с останалите младежи. Видяхме се наживо едно лято и ме вкараха в екипа. Готиното беше, че нямаше никакви ограничения за какво да се пише – кеф ти ревюта на книги, на музика, на филми.

В общи линии тогава съм писал за нещата, които са ми се стрували интересни и съм смятал, че може да се оценят добре и от други хора. Имам също два разказа писани в съавторство с Никола Райков, които са на близо 20 години, с единият дори взехме втора награда на конкурса Таласъмия 2005 – и двата бяха с мотиви от българския фолклор, тема, която също ми е интересна („Изгубени мелодии“ и „Пеперуда“).

След това доста време не бях писал нищо и едва напоследък се включвам малко по-активно, този път в „Metal Hangar 18“. Там освен ревюта на концерти и албуми съм вземал интервюта от групи и изпълнители, които харесвам, а също така си имам забавна рубрика, която се нарича „Един басист разказва“, в която човек може да се увери, че всички вицове за басисти всъщност са реални случки.

***

Какво би казал на твоите читатели?

Забавлявайте се с текстовете ми и не ме възприемайте твърде насериозно.