Интервюта

Интервю с победителят в конкурса за най-добра книга-игра на 2023та и настоящ носител на наградата „Златна никса“ – Николай Николов – Козия

0
Споделяния
0Точки

Скъпи приятели,

Днес ви срещаме с победителят в конкурса за най-добра книга-игра на 2023та година и настоящ носител на наградата „Златна никса“ – Николай Николов – Козия, който е добре познат сред феновете на книгите-игри с хитови заглавия като „Петият принц: Откривател“, „Петият принц: Разрушител“ и поредицата за Сгнарк Намръщеният.

Николай Николов - Козия

***

Здравей, Ники, благодарим ти, че прие поканата ни за това интервю. С какво се занимаваш в момента?

Привет на всички!

В момента около мен има три основни неща: отговарям за връзките с българските издателства в Ozone.bg (и за още няколко неща); съсобственик съм на малка компания за онлайн маркетинг, реклама и ПР; притежавам дял от клуб Грамофон в центъра на София.

Най-вече се занимавам с един шестгодишен много готин юнак J

***

Коя е любимата ти книга-игра и защо?

Нямам любима. През годините различни заглавия са ми ставали по-интересни от други. Но постоянно излизат все повече и повече, във всяка намирам нещо ново и занимателно. Все пак, от камбанарията на носталгията, трябва да кажа, че най-голямо удоволствие съм изпитвал от иновациите в Старата вълна. По-млади бяхме, по-безкритични, по-позитивни, по-романтични …

Като проекти, според мен, се отличиха поредицата ПРИЗВАНИЕ ГЕРОЙ и списанието за КИ (в своите разновидности).

Николай Николов - Козия

***

Как ти хрумна идеята за „Градчето“? Откъде черпеше вдъхновение?

Точно бях пуснал тема за моята инициатива за четене ИСТОРИИ ОТ НЯКОГА със същото заглавие. Прочетох творбите, които ми бяха пратили авторите, и си казах: абе, няма ли кой да разкаже как страховити уроди колят хора в призрачно стивънкингово село?? И така ми хрумна ГРАДЧЕТО. Написах го за около две седмици, после го пуснах към Списание АГАМОР за редакция.

Николай Николов - Козия

Инак за вдъхновението – изчел съм много хорър литература и доста филми съм изгледал на тая тематика, та съм на ръба да се преселя в някое градче 😉

***

Имаш ли още запланувани проекти за книги-игри?

Имам даже и една кратка – фентъзи, написана и редактирана – но не знам какво точно да я правя. Общо взето нямам почти никакво време да пиша по-дълги неща за момента. Трябва да подема и продължение на ГРАДЧЕТО, но кога ще стане – нямам представа.

***

Разкажи ни малко повече за новата си стратегическа книга-игра „Петте Пръстена на Елм“.

Тя не е нова. Започнах я през 1998 година, мисля. Смесица е между, страт, ролева игра и книга-игра. През годините претърпя страшно много промени. Сега вече е толкова голяма – карти, фигурки, литература – че за издаването ѝ трябва да спечеля от тотото, и то задължително шестица 😉

„… Та точно тогава, любомъдри читателю, по времето на могъщи магьосници и велики майстори на оръжия, се разиграла най-страшната драма от Сътворението до сега: чудовищата от Севера нахлули в Мирните земи.

Никой не знае как са преминали големия океан, но както са незнайни пътищата на Боговете, такива са и на Демона. Хора, елфи и джуджета събрали невиждана армия, но полуостров Маракас вече бил разграбен и опожарен. В легендарната битка много воини и магове оставили костите си, докато успеят да изтикат врага от континента. Остров Елм обаче имал по-злочеста съдба. Чудовищата се стоварили върху му като Божия гняв.

Маговете на Елм, изпаднали в пълно отчаяние, решили да използват най-страшното оръжие – Петте вълшебни пръстена. Изковани в древни времена, те били могъщи… но и непредвидими. Магьосниците занесли пръстените на Пиедестала на Боговете в Елм, за да извършат ритуал за призоваването на мощна унищожителна магия срещу развилнелите се чудовища. По това време половината остров вече горял, а реки от кръв се вливали в бурния океан. Пръстените били положени на Пиедестала, ритуалът за магията започнал.

Историята не казва какво точно се объркало. Маговете били внимателни и с голяма сила, ала въпреки това нещо не станало както трябва. Намират се неясни слухове тук и там и нищо конкретно. Каквото и да е, последствията са добре известни и печални. Остров Елм бил пометен от изпуснатата магия. Маговете загинали… всъщност загинали всички на острова – и хора, и чудовища. Една трета от Елм бил сринат в океана, прекрасните селища потънали в руини. И това далеч не бил краят на трагедията.“

Трудна работа ще е да види бял свят, издадена с необходимото качество. Засега не мисля за това като за нещо необходимо в обозримото бъдеще.

***

Тук можеш да споделиш всичко друго, което би искал.

За жанра няма какво ново да споделя – хората пишат, издават се и преводни заглавия, не е много комерсиален, ама това е положението. Според мен има една следваща стъпка, а именно да пробваме да пуснем наше произведение в Италия. По-голям пазар, пак е нишов, но има повече „хляб“. Това – като пожелание J

Поздрави на всички фенове на книгите-игри: минали, настоящи и бъдещи! На вас желая успех и благодаря за поканата да кажа това-онова.

Какво мислиш за тази статия?

Подобни статии

Остави коментар