Интервю със създателите на Ендивал и Сивостен – пазителите на жанровата култура в България

В българската фантастична и ролево-игрова сцена има имена, които не просто оставят следа, а изграждат цели светове, където въображението и приключенията оживяват. Такива са създателите на Ендивал и Сивостен – две емблематични платформи, които десетилетия наред вдъхновяват фенове, писатели и играчи.

Сивостен започва като онлайн портал, посветен на литературата, киното, ролевите игри и фантастиката. С времето той се превръща в едно от най-уважаваните места за анализи, ревюта и дискусии в жанровите среди. Благодарение на екипа зад него, сайтът не само популяризира жанровата култура, но и предоставя пространство за нови автори и творци.

Ендивал, от друга страна, е едно от най-амбициозните български фентъзи и ролеви проекти. Той представлява детайлно изграден свят, изпълнен с история, култура и мистични същества, където ролевите игри и литературата се преплитат по уникален начин.

Създателите на тези проекти не просто изграждат съдържание – те създават наследство. Те са двигателите, които обединяват общността и вдъхновяват нови поколения любители на фантастичното и непознатото.

***

Здравейте! Благодаря ви, че приехте поканата ми за това, вярвам, интересно събеседване, в което нашите фенове ще могат да научат доста интересни неща за вас и вашите проекти. С какво се занимавате в момента?

Ангел: Здравей, Вили! Първо да ти честитя възраждането на Сивостен, и се надявам, че скоро ще го видя сам по себе си голям, а и винаги по-добър с всеки изминал ден. За мен – малко сме възрастни вече да го обръщаме на сайт за запознаства, но нека да е накратко – казвам се Ангел Генчев, това ви е познато.

Вероятно не знаете, че всъщност не съм съавтор на „Здрач над Ендивал“ – тогава бях бета-тестър, но съм съавтор на „Домът на Хаоса“ и „Огледалото на боговете“.

В последните 15-на години, с известно прекъсване (по моя глупост) съм учител по информатика и информационни технологии, както и ръководител направление ИКТ в училище. Учител станах без да искам, но ми легна на сърцето… и така си и остана.

Асен: Привет! И честито! За тези (повечето), които не ме познават, съм Асен Цветков, за останалите Волкос. Един от авторите и на трите игри от поредицата за Ендивал. Последните 15на години съм левъл дизайнер в няколко различни гейм студия. Преди това много и различни неща.

Владимир: Здравей! Честито и от мен! Казвам се Владимир Джурджев – съавтор на поредицата за Ендивал. По времето, когато се “ковеше” Ендивал използвах името Белег и по-късно Арадор. Занимавал съм се с какво ли не през годините, като основно съм работил в български ресторант в Япония. В момента се занимавам в сферата на строителството и ремонти.

Андрей: Здрасти и попътен вятър! Казвам се Андрей Велков, тестер на първият, помощник на вторият и съавтор на третия Ендивал. От 17 години съм гейм дизайнер.

***

Как тръгнаха нещата с Ендивал? Разкажете ни какво си спомняте за началото по онова време.

Ангел: По чиста случайност. В онези времена, в началото на чатърските години – mIRC, говорим, което беше нещо коренно различно от сегашната култура – започнаха да се събират интересни личности от много определени канали – метъл, мордор и амбър, валхала. Имената им говорят сами по себе си. Това беше като някакъв раннодемократичен български хипарлък.

На Беседката в Борисовата. Бяхме тийнейджъри. Имаше каси с бири, имаше дискусии от чалга до Зелазни, имаше фехтовка, имаше секс – сигурно има поне двайсет семейни двойки от тогава. Толкова много неща, които не мога да опиша в едно изречение – те формираха една здрава група от приятели, която още я има, била тя поразпръсната.

И някъде там се появи едно особено и малко сякаш затворено момче, което беше по-голямо от почти всеки от нас – и рече, искате ли да играем ролева игра? Просто Бейв, никога дори не се представи като Божидар.

Никой от нас реално не знаеше какво е това… Но компанията каза – да, обясни ни… И така тръгна Ендивал. Останалото е история.

Ендивал винаги е бил изживяване и събирателна точка за човеци. Никога не е търсена някаква перфектност на света, системата, някаква идеалност на персонажите, на фракциите, на расите. Всеки от нас, авторите, е вложил своята идея – при Хаоса и Огледалото сме изписали няколко хиляди страници ръкописи, но все така мислехме за света, а не за точките от заровете.

Чисто и просто удоволствие от тръпката на играта. Когато вече се поразчу, са идвали огромни компании от цяла България – и обратно, ние сме ходили, и то не само авторите, цели групи приятели при други групи приятели от различни градове. Какво повече да иска човек? Това е Ендивал.

Асен: Някъде в края на миналото хилядолетие с Бейв и Владо се запознахме в първия български Толкин клуб –„Рин Еннор“.  А как точно започна този клуб е една много друга история. Покрай любовта ни към игрите и Толкин направихме опит за наша система в Белерианд. Кафето до задния вход на Ректората помни доста забавни истории между лекциите. След това ни хрумна да направим наш свят, в който да дадем свобода на фантазията си. Така се появи Ендивал. И първите експерименти.

Все още си спомням една лятна нощ през 1999 прекарана на пода в хола в апартамента в Плевен гледайки и редактирайки таблици с магии и молитви. С Бейв прекарвахме време и в IRC, в канали като Амбър, Мордор, Валхала. Там се запознах с Ангел и другите. Постепенно започнахме да се виждаме наживо и все по-често.  В ранната пролет на 2000 прекарвахме почти всяка вечер на беседката в Борисовата. Една вечер и Бейв дойде с нас и от дума на дума започнахме да говорим за книги игри, ролеви игри и ние с Бейв споменахме нашия свят. Другите се заинтересуваха и така започна по-сериозния тест на първата версия на Ендивал.

Сега като гледам системата и света, имам толкова неща, които имат нужда и от промяна и редакция. Но когато си на 20 не отдаваш толкова много внимание на малки (и не толкова малки) детайли. Светът ни беше оформен, с всичките му плюсове и минуси. И системата позволяваше да се играе. Това беше достатъчно за нас в началото.

Приключението описано в „Здрач над Ендивал“ е точно това, което създавахме в движение през пролетта и лятото на 2000, като всеки един от нас (по това време Владо, Бейв и аз) водеше една част от него – тези, които се случваха в териториите на народите, които всеки от нас беше създал.

Владимир: Както спомена вече Асен, запознахме се на срещите на Толкин клуба –„Рин Еннор“. Понеже бях голям почитател на книгите-игри и на жанра Фентъзи, се включих в групичката за Ендивал. Имам прекрасни спомени с тестването на ролевата игра. Имаше много интересни, забавни случки и много смях.

Андрей: запознах се с хората по срещи, и един ден седнахме на една беседка и почнахме да играем.  С времето игрите се превърнаха и в дискусии за самата игра. Тези дискусии както и работата по третата книга ми показаха че правенето на игри може да е толкова интересно колкото и играенето.

***

Имахте няколко издадени книги от света на Ендивал, но после изведнъж всичко пропадна. Защо? Какво се случи от твоя гледна точка.

Ангел: Три. От време на време съм си мислел да предложа на Божидар четвърта, или омнибус, но мисля, че идеята е по-скоро отмряла. Времената просто са други.

Нищо не е пропаднало, ние направихме каквото направихме. Не изнасилихме нещата. Да, имали сме определени неразбирания и дрязги, но това не е нарушило естествения път на нещата. Просто нямаше място за четвърти Ендивал – изведнъж започнаха да се появяват системи, да се превеждат ДнД светове, да не забравяме втората българска ролева игра, и ние, мисля, просто отстъпихме. Време беше.

Асен: Три ролеви игри и един роман. От време на време се връщам в този свят с удоволствие, за да си спомня разни дребни детайли – например бързото изграждане на Сляпата кула или тъжното завръщане на останките от върколашката армия след пировата победа при Бледосвет.

Според мен спряхме с този свят навреме. По-нататък нещата щяха да станат тежки за развитие. Днес с широкия достъп до ролеви игри от всички страни, конкуренцията ще е наистина голяма, но никой не знае какво крие бъдещето. В крайна сметка Саурон е бил на 54690 години, когато изковава Единственият пръстен.

Владимир: Мисля, че след излизането на третата книга, други ангажименти и работа взимаха от времето за творчеството съзадало света Ендивал.

Андрей: един по един живота ни настигна, и свободното време рязко намаля. А за да направиш подобна творба си иска време.

***

Имало ли нещо, което винаги си искал да напишеш и издадеш, но не си имал такава възможност?

Ангел: Да. Дълги години разработвахме концепцията за нов фантастичен свят – Океане – по който има няколко разказа (някои мои, някои не). Уви, така и не се осъществи, но концепцията още стои – кой знае, като се пенсионираме…

Асен: Един друг фантастичен свят – Океане и една цяла лична вселена, по която имам разкази и бележки.

Владимир: Да, роман или сборник разкази по света на Ендивал и по-специално събитията около битката при Бледосвет.

Андрей: от години ми се върти идеята за Ревизирано издание, приключенията от тите книги обединени от една система.

***

Случи се така че идеята зад Ендивал прерастна в сайт – Sivosten, в който дълги години ти, заедно с твои съмишленици, творихте и публикувахте уникални неща. Какво се случи с този сайт във времето?

Ангел: Сивостен е сбъдната мечта – не само моя, но и на голяма общност от хора. Всъщност, оригиналният сайт на Ендивал е изкючително скромният endyval.hit.bg – с дизайн колкото сме могли в началото на века. То и Сивостен не беше с особен дизайн в началото.

Трябваше да бъде само официален сайт на Ендивал, но после се събрахме и решихме – защо да не направим електронно списание, да не ни е скучно? И започнаха да пишат различни интересни хора в различни насоки.

Ами и форум? И два форума, дори, един за игра. И продължихме да се събираме, да се запознаваме, опознаваме, сприятеляваме – това е една огромна аудитория, която всъщност се сдружи помежду си. Имаше дори така наречените Сивостенски съботници, най-много са били при Жоржа на Будапеща…

Случиха се, с времето, две неща: поостаряхме, разбира се, и направихме грешката да се опитаме да се комерсиализираме – за второто бяхме не толкова далеч, но много натиснахме, писането стана едва ли не задължение, и тогава моделът се счупи. Всъщност това не беше вече Сивостен.

Асен: Той започна като ъпгрейд на сайта на Ендивал, който беше с дизайн достоен за времето и възрастта на създателите си, както и два форума – един за play by forum post игри и един за дискусии по Ендивал и не само. И точно от това „не само“, в последствие се появи идеята за прерастването на Сивостен в списание.

***

Би ли изровил нещо от старите архиви, което да споделиш с феновете?

Ангел: Бих. Но да видим дали ще се отзоват.

Асен: Някъде мисля се мотаеха едни герои от една игра в Пловдив от малко след излизането на Здрач-а. А и нещо, което много малко хора знаят, е че имаше един кратък период, когато на Ендивал имаше и вампири.

Владимир: Преди известно време разглеждах работни файлове по Ендивал. Бих споделил карта на град Сивостен.

***

И така? Място за финални думи и пожелания?

Ангел: Пожелавам единствено едно – след двадесет и пет години да ти зададат същите въпроси!

Асен: Успех с възраждането на Сивостен!

Владимир:  Късмет и крепко здраве!

Андрей: Успех!

***

А вие разбрахте ли, че сайтът Sivosten.com е отново възроден и ви предлага тонове информация от онова време? Не? Значи е време да го посетите!