„Самотния вълк“ е легендарна поредици, измислена и написана от Джо Дивър. Стартирала още през 80-те години на ХХ век, тя принадлежи към златната ера на книгите-игри от типа „Избери своето приключение“.
Интервю с Бен Дивър за вселената на „Самотния вълк“ и новите проекти, които могат да превърнат поредицата в световен феномен
В нея влизаш в ролята на Самотния вълк – последния представител на древен орден воини-монаси, изправен срещу древно зло в суров средновековен фентъзи свят, пълен с избори, рискове и морални изпитания.
Именно чувството за последователност и развитие винаги ме е привличало повече тук, отколкото при „Битки безброй“ – характеристиките и предметите не изчезват между приключенията, а се трупат, развиват се и изграждат реално усещане за път и израстване.
А когато става дума за игри, изборът и прогресията са в самото им ДНК – затова прехвърлянето на „Самотния вълк“ в дигитална форма изглежда напълно логично.
„Joe Dever’s Lone Wolf HD Remastered“ e дело на гейминг компанията „Reply Game Studios“ и остава изключително близо до корените си. По-голямата част от преживяването е посветена на разгръщането на дигитални страници от чисто нова история, написана лично от Джо Дивър.
Това обяснява и семплото главно меню, което не се опитва да впечатлява с ефекти, а предлага най-важното – дори възможност да смениш шрифта, защото една легенда просто не звучи както трябва, ако не е изписана с подходящо древно фентъзи излъчване.
Още в началото играта те кара да направиш избор между трите основни характеристики – сила, интелект и сръчност. Те не се развиват механично, а се повишават според начина, по който ги използваш в хода на историята. Добавени са и Кай уменията – своеобразни магии – както и няколко оръжия, които могат да озадачат заклетите фенове. Легендарният Сомърсверд, емблемата на Самотния вълк, тук е третиран с почти религиозно уважение – прибран в ножницата и използван само за смъртоносни атаки.
Първата реална задача е да се ориентираш в инвентара и екраните със статистики, но това бързо е съпроводено от цунами от изскачащи уроци. Интерфейсът е функционален, но тежък – всяка проверка на запасите е придружена от дълга, непропускаема анимация. Раницата разполага с едва осем слота и се пълни обезпокоително бързо, което прави ъпгрейда ѝ почти задължителен.
Налице е и система за подобряване на екипировката, макар че нито магазините, нито крафтингът са постоянно достъпни.
Истинската сила на играта обаче се разкрива, когато започнеш да „прелистваш“ страниците. Красивите илюстрации са подкрепени от музика, която отлично улавя епичното фентъзи настроение и усещането за самота и обреченост на героя.
Скоро след началото играта те изправя пред първите от многото избори, които могат да донесат предимство, скрито съкровище или бърза смърт. Изкушението да повтаряш един и същи тип решения, за да развиваш конкретен стил, често води до наказание. Всички характеристики имат различни, но еднакво важни приложения, което прави по-разумно изграждането на стратегия около предметите и бойните умения, а не около сухите числа.
Бойната система е динамична и напрегната още от първите сблъсъци.
Ходовете се развиват в реално време, а индикатор в горния ляв ъгъл показва колко време остава до момента на почивка, в който се възстановява издръжливостта. Физическите атаки изразходват издръжливост и ограничават действията ти, докато ударите от разстояние не струват такава, но консумират боеприпаси и изискват внимателно планиране. Някои атаки нанасят допълнителни ефекти като натрупващи се щети, което добавя още един слой тактика.
А има и още – магии, специални атаки на Сомърсверд и управление на магическата енергия. Тъй като магията може напълно да възстанови здравето и издръжливостта, а последният удар в битка позволява презареждане, повечето сблъсъци започват и завършват с героя в пълна форма. Да пропуснеш лечебното заклинание в началото е доброволно влизане в по-труден режим, разчитайки изцяло на отвари.
Загубата в битка вече не е трагедия
Времената, когато се оглеждахме гузно след лош рунд, са минало. Екранът „Game Over“ тук е по-скоро предложение, отколкото присъда – можеш да продължиш от последната контролна точка или да намалиш трудността. В същото време играта изкушава с по-добри награди при по-високи нива, насърчавайки смелите да рискуват в търсене на легендарни оръжия.
Разбира се, не всичко е безупречно. Новите врагове са малко, някои пъзели са откровено дразнещи без конкретни умения, спътникът ти сякаш е магнит за катастрофи, а един бос може да те унищожи още в първия рунд при пълно здраве.
С продължителност около 15 часа „Joe Dever’s Lone Wolf HD Remastered“ със сигурност ще се хареса на почитателите на поредицата. И аз го изиграх с удоволствие, макар че впоследствие си дадох сметка, че същото време можеше да бъде прекарано и в разглеждане на Project Aon – фенсайта на Джо Дивър, където книгите са публикувани безплатно. Но точно това е чарът на „Самотния вълк“ – независимо от формата, той винаги те кани да се върнеш още веднъж в този свят.














