„Пътят на Съдбата“, предопределен от Кървавия меч, ревю на четвъртата книга-игра в серията

Скъпи приятели,

в предните месеци ние с Вас се спуснахме надълбоко в Бойните ровове на Крарт (линк), изследвахме зимната и снежна земя на Уирд (линк) и летяхме на гърба на птицата Рок в Демонски нокът (линк), та сега ни остава само и буквално да се спуснем в Ада на четвърта част!

И така, добре дошли отново в света на Легенда от майсторите Дейв Морис и Оливър Джонсън.

В последната и трета част нашият стар враг Айкън отмъкна Кървавия меч обратно в пъкъла, като така сякаш ни постави на героите ултимативната цел: да слезем в Ада и да си върнем меча обратно…

Преди обаче да проследим какъв е Пътят на съдбата в четвъртата част от поредицата, е нужно да направим две, всъщност цели три препратки. Първата е, че „Ада“ като сетинг за британските книги-игри вече не е нещо съвсем необичайно.

Още преди историята за Кървавия меч, ние с Вас се насладихме на историята за Нинджата от „Пътят на Тигъра“ (още един аналог и със сегашното заглавие за Пътят на Съдбата), където източният воин се навря в „Пъкъл!“ на книга шест от серията за Нинджата. Там заглавието не случайно носеше името досущ, както се казваше в оригинал и Дантевия „Ад“, който наскоро се сдоби с нов превод на български.

Второто важно нещо е, че темата за „адския сетинг“ (при това цели 10 години след Кървав меч) беше подета и от компанията Близард (в момента вече и собственост на Майкрософт) и нейната игра „Диабло“ и неговите продължения. И накрая, за „Ада“, както ще видим и в самата книга на Дейв, ние вече имаме доста примери от реални митологии и християнски фолклор, които в „Пътят на Съдбата“ вече не са просто намигвания, а живи участници в действието.

Всичко това, обаче, издига четвърта част на пиедестал, който трудно вече може да бъде надмината, още повече, че от към игралната част с точките и уменията на всички герои, ние виждаме една излъскана до блясък механика от типа дори на перфектна машина. И така, да започваме!

…Историята ПРЕДИ ДА ВЛЕЗЕШ В АДА продължава от градината на Фатима, която ще се погрижи, както да се излекуваш в началото, както при всяка една от книгите, така и да ти даде ново „бурканче с мехлем“, с което да се излекуваш пак и пак, защото мазта ще ти стигне за цели десет лечения. След това арабската женица ти казва, че трябва да напуснеш, но и че не всичко е загубено.

В момента се намираш на централния площад в Крешентиум (града, в който и без това завърши в предната книга) и следва да си наемеш кораб към острова на някой си велик учен Ентасиус, който би трябвало да знае как да намериш път към Земята на смъртта. Все пак, ако попиташ Фатима защо просто не последваш Айкън през Фокуса на смъртта, където той слезе в Ада заедно с меча ти, жената напомня, че твоята е цел е ПОСЛЕ ДА СЕ ВЪРНЕШ в света на живите, а не просто да умреш в Ада с меча. А за това ще ти помогне само и единствено учения, който ще знае как да те преведе най-безопасно до и от там…

Играта сега ти предлага три избора, да посетиш Тобиас (ако го познаваш, това е началникът на стражата) и можеш да се скараш с него, да посетиш библиотеката на твоя познат учен Емеритус, което звучи като по-правилно решение, особено, ако отделиш време за четене в нея, или да си наемеш директно кораб, което е окончателна опция.

На самото пристанище има два подходящи кораба за целта: корабът „Провидение“ и корабът „Златно копие“. Внезапно се оказва, че точно това, което в предишните книги беше детинско лесно, а именно да следиш с колко пари разполагаш, тук още в началото на книгата се оказва кошмарна действителност, защото е напълно възможно да се окаже, че не можеш да си платиш плаването.

И дори играта ще приключи, ако не успееш да събереш  нужните пари за път по вода.

Но няма страшно, ако си чел предишното ни ревю за книга-трета, вече знаеш, че Джина дава и пари, взе ли го това съкровище тогава? Ако си го взел, значи вероятно сега ще имаш достатъчно пари. В противен случай, Дейв ще ти предложи няколко варианта, между които различни начини да си добавиш пари, а един от тях е да си продадеш част от оборудването, а друг, да посетиш местно казано, ако си Тарикат, или местно подземие, до което ще те отведе Фолтин, ако си Магьосник. В крайна сметка, много е важно да си осигуриш парите, иначе играта ще свърши…

Няма да издаваме на кой кораб от двата да се качиш, защото (и само по себе си) плуването по вода с кораба е отделно приключение (и няма връзка с основната книга по тематиката на Ада в нея), но ще имаш шанс, както да бъдеш изяден от акула в океана, така и да се потопиш в трюма заедно със зомбита моряци и чудовищен капитан, а за капак на всичко, можеш дори да се озовеш на съвсем друг остров и от там една друга магьосница, на име Цирцея, да те телепортира при Ентасиус и т.н.

И така, по един или друг начин ще стигнеш до острова на странния учен и ще се срещнеш с него. Там ще получиш задача да върнеш от Ада неговата възлюбена, която междувременно самият Ентасиус няма идея и не ти казва къде да търсиш.

Все пак, той е доста стар, а тя доста млада, вероятно няма как да я сбъркаш на това място, нали?

Следва сцена със служителка на учения, която, и като че ли, те упоява с някаква мощна химия и ти реално умираш, или сънуваш, че умираш, така и не става много ясно в сюжета. В един момент се озоваваш в Отвъдното и стоиш на плажа…

От тук започва и самия куест и претърсване на Ада, но за твое щастие има две хубави новини: първо Адът (поне в самото начало) хич не изглежда лошо място, а в него дори живеят други хора, има смели воини, легендарни фигури от миналото на Легенда, а втората добра новина е, че след битка със задължителните чудовища на некропола до плажа, ще намериш и карта на самото място.

И сега започват проблемите в печатното издание на „Еквус“, защото мястото на двете карти (тази на самия Океан до острова и тази на Отвъдното) в БГ изданията са разменени и дори кодовите думи към тях да са записани правилно, никъде не става ясно в момента коя карта и за къде да гледаш. Все пак, ако има въобще някаква уловка в книгата, са тези грешно позиционирани карти в изданието на „Еквус“, макар и вероятно, те да не са объркани в оригинала на английски език…

Така или иначе, ако отидеш в близкото село, хората ще се държат доста странно с теб и няма да имаш приказка с никой, ако посетиш местния хан и вожд, за което си оставиш оръжията на входа, ще получиш за награда медено кексче, с което ще нахраниш местното чудовище, което пази пътят навътре след крайбрежието.

Задължително обаче малко преди портата с чудовището ще срещнеш „Пътешественика“, а после с него ще можеш да призовеш с един магически Рог на призоваването възлюбената на учения (тя реално е бездушна и ще те следва навсякъде), а ако искаш да по-експериментираш с Рога, можеш да призовеш и Тобиас, ако си го убил, или Принц Сузирен, или дори Айкън, но странно, специално Айкън няма да се появи на твоя зов, за това чети нататък…

След това ще трябва да влезеш в Река Лета, но ако си си закупил гарвана Скарабио от свещениците в Уирд, после няма да имаш проблем да си върнеш спомените.

Ако нямаш този гарван, ще бъде по-сложно и тогава трябва да пиеш в определен ред вода за спомените и винаги имаш шанс да объркаш какво пиеш и за наказание да понижиш текущото си ниво. Все пак, преди финала, има две забавни сцени с две говорещи животни и тяхното съкровище, както и среща със зловещия Лей Кунг, който ще пуска мълнии от въздуха по теб. Двете сцени се минават една след друга и при тях предметите от едната сцена (например, металния прът) служат пряко към и за следващата сцена…

В края на „пътя“ те чака Ангелът на смъртта в Шеол и битка с най-„заклетия ти враг“, ако въобще зацепиш кой е този „Пътешественик“ заедно с теб и защо е решил да се мъкне с теб през цялото време. След това следва една класическа дилема, а именно, „ще пожертваш ли някой“, за да върнеш възлюбената на учения Корделия с теб на Легенда, но смешното идва, когато накрая не умира баш този, когото очакваш (тук няма как да пуснем повече спойл, иначе ще стане без тръпка)!

Най-ценното обаче е, когато се връщат, всички герои и са голи-голенички, а единият от тях носи Кървавия меч, следват награди за всеки специален клас от приключенците, които ще могат да се ползват като облаги вече чак в пета книга*. А там годината е вече 1000 и Маговете те зоват отново!

Приключението с Кървавия меч продължава и завършва епично в пета част: „Стените на Спайт“!

*Обръщаме изрично внимание на точките от четвърта към пета книга, веднъж донастроени за пета книга – те повече няма да търпят промени и ще важат така, както са, до края на цялата поредица.