Книги-игри

„Малки царства“ – чудесен дебют в света на стратегическите книги-игри

0
Споделяния
0Точки
„Малки царства“ на Пешка с мнение е чудесен дебют на автора и поклон към Джордж М. Джордж, но и начин да се развие ниша в насока, в която у нас вече не съществува

В предишната статия с Вас си говорихме за играта по системата Аксиом 16 или „Приключение с меч и магия“, а с нея можете да се запознаете от този линк. Но тази книга на Иван Атанасов излезе през 2006 година, а днес преди да си поговорим за „Малки царства“, бих желал с Вас да се върнем още по-назад и през 1997, когато чрез ИК „МЕГА“ у нас и във вид на стратегическа игра (т.н. „страт“) у нас в България излезе играта на Джордж М. Джордж с име „Лорд и Магьосник“. 

Ставаше дума за настолна игра във вид на голяма карта (която съответно беше разделена на две полета: „Човешкото кралство“ и „Приказния свят“), а героят на нея, който можеше да бъде всякакъв, включително елф или джудже, щъкаше по коя да е от двете карти, трупаше предмети и се биеше, докато изричаше магии. 

Този страт на Джордж се оказа същинско попадение в МЕГА и отъпка пътя на всички следващи стратове, а по-късно на пазара излезе и неговото официално продължение със заглавието „Лорд Дракон“. Да, по въпроса дали тази идея (за игра по карта с герои и т.н.) е оригинална, появиха се спекулации, че Джордж всъщност имитира западните ролеви игри и най-вече играта Dungeons & Dragons, но факт е, че по онова време Джордж успя да запали доста хора за игра по този начин, а като добавим и елегантната изработка на МЕГА от типа на хартиени зарове и замъци за изрязване, шоуто беше гарантирано!

Но този път няма да си говорим за истинско ревю, първо защото в описанието на „Малки царства“ няма един-единен сюжет, който да се следва (а вместо това, в играта имаме доста и литературни ситуации под формата на кратки епизоди, но които се четат в изцяло хаотичен ред). 

И второ, едно ревю предполага да се акцентира на конкретни мисии и възможности, и макар такива да има, аз се хванах буквално за главата, защото (и с непонятна за мен система от множество кодове) Пешката беше направил така, че отивайки на разни места по картата, едни ситуации се „затварят“, а съвсем нови се отварят… 

А тъй като дори не става дума дори за познатите на всички (от Върджил!) „плаващи кодировки“, аз изиграх играта в някаква степен, но, бога ми, все още не мога да се ориентирам напълно в нея. В същия момент, сякаш няма нищо сложно и всичко е ясно – разполагаме с голяма (и засега черно-бяла) карта на самата територия на „кралствата“, където отчитаме, поне като видими на картата, „Човешкото царство“, „Джуджешкото царство“, „Елфическото царство“, а имаме дори и „Царство на Гремлините“ (по-късно, Пешка спомена, че е черпил за вдъхновение при Гремлините от играта за компютър “Heroes of Might and Magic III”). 

Малки царства

Но аналогията за компютърна игра в случая би била много ключова, защото и правилата в историята играят голяма роля. Така че не си мислете, че въобще ще стартирате на картата, ако първо не си попълните правилно героя в дневника, не разберете от коя раса е, колко точки и какви умения има, или какво носи. 

Всичко това е наистина утежняващо, но наградата е, че след началните упътвания кой сте в играта всъщност, следва да се направи избор и по пътя, по който трябва да се поеме, в какви отношения сте с другите и останали раси в играта (като за това се гледат не просто статута на играча спрямо другата раса, а в самата игра се придобиват точки за отношения!). Затова не си мислете, че ще успеете да поемете абсолютно всички задачи и навсякъде… НЕ! 

Пешка с мнение подло е заключил някои сцени и е нагласил изчисленията така, че където и да отидете на картата, ако в момента нямате задача за това място, обикновено или ви нападат, или обстрелват, или изобщо няма да искат да си говорят с героя ви. Разбира се, в някои благородно решени случаи Пешката директно ти казва: „Ако не искаш онези опасни мъже да се занимават сега с теб, ами върни се на картата“ и така въпросът с присъствието е решен, за сметка на ситуацията, за която или нямаш достатъчно точки, или не си взел преди това мисия, или не носиш даден предмет за нея и т.н. възможности безкрайни! 

Малки царства

В крайна сметка, аз бях достатъчно упорит и предполагам, че в един момент успях да налучкам пътя, като започнах именно като „Човек“ и се оказа, че моят крал в моето кралство е самият Джордж М. Джордж (писателя Георги Миндизов). 

Оказа се, че Пешка с мнение весело и пародийно е надарил всичките „властови особи“ с изключително смешни характеристики и забавни имена, където шефът на джуджетата е Педя Мустак – Лакът Брада (намигване явно към Замъкът на таласъмите и Педя Човек от тази книга), а шефът на елфите е Тънкоший Остроухи, но пък ние вече всички сме чели Толкин и знаем, че елфите и без това всички са с тънки и остри уши. 

Шефът на гремлините, който е Магистърът на гремлините, Дясноджоб Леворъки, което обаче е странно, защото излиза, че едва ли не този гремлин се обучава за крадец, докато явно е магистър на магията, защото преди това в правилата пише, че гремлините са най-магическите същества и т.н.

…Но да се върнем на образа на Джордж М. Джордж, който е човешкият крал и който Пешката е надарила със весело сладкодумие и пиене на владайско винце, а най-верните му воини са самите Рицари Владаи.

Малки царства

Чест му прави на Пешката, че не само е описал Джордж, такъв, какъвто е, ами и го е нарисувал с корона, а освен това е нарисувал на ръка и оформил с чудовища и същества, както самите властници, така и всички останали по-важни неигрови персонажи, вкл. с картите и позициите на същества по тях.

Самите градове, имената на столиците на малките царства, също са избрани удачно и в онзи шеговит и одухотворен начин, където Джордж обитава с хората в слънчевия град-крепост Тенджерград. Сред разположената в североизточния край на Непристъпните Планини Владайска Долина, джуджетата обитават в Столицата Дъбоглавник. Елфите царуват в дървесния град Две Могили, а гремлините дори си разполагат с единствената банка в Малките царства, докато техният магистър обитава в Бръкнивджоб, което може би се връзва и с името на техния гремлин, тъй като пак звучи „крадешко“. 

Но, ето още една изненада, самите раси на играча или онези, които са му врагове или приятели, не са всички, защото Пешката с мнение пише и за другите народи, а тук се хванете, за да не паднете, защото ще си говорим за цял ред от нови същества: дендроиди, гоблини и планинските великани, разбойнически банди, а също така и коболдите.

В същия момент, не си мислете, че в играта ще има само щъкане, защото е предвидена и стройна бойна система с по-познати показатели от класически книги и ролеви игри с термини като Сила, Стрелба, Магия (Бързина или Нюх няма), а също са предвидени и „служебни“ характеристики като Клас защита, и регулярните Издръжливост и Магически точки. 

Последните се явяват мана и служат за отчет при магиите, а в основното ръководство са изброени, повярвайте ми, доста магии, една от друга по-опасни и могъщи. Изчислението на успеха е както в „Кървав меч“, за който вече по-горе стана дума и се смята по-малко или равно. Освен това се акумулират (за успешни мисии и убити чудовища) Точки за опитност и накрая се вдига ниво, точно както в ролевите игри, така че повечето идеи се припокриват и от този познат жанр.

Малки царства

Какво още да кажем за тази винтидж игра, за която малко хора в България разбраха навремето? Възможни са няколко нейни формата и изигравания от типа игра за сам човек, през кооперативна игра с много участници, чак до вариант Играч срещу играч и всичко това е точно така, както го срещаме и в класически Лорд и Магьосник/ Лорд Дракон, което означава, че Пешката наистина се е учил от там. 

Малки царства

Неустоими и смешни моменти изпитах с Началникът на стражата Шкембухин Вържиколан, чиито име ми се стори много забавно, а също така се забавлявах много и с куеста Мадоната с пъпешите, който имаше връзка с галерията от картини при Джордж. 

До финалния бос Статуя на Колос със Сила: 25 и Издръжливост: 500 обаче, признавам си, не успях да достигна. Все пак, споилнах успешния епизод, в който връчвам Поясът на Колос на крал Джордж, който мигом някъде се телепортира с него и се върна облечен в тениска  и готини маратонки. Браво, Пешка!

Добавете тук текста на заглавието

Какво мислиш за тази статия?

Подобни статии

Остави коментар