Ревю на „Агент Фалкон: Бунтовният лорд“ – Началото на едно велико пътешествие във времето

Не само че се потапям в началото на първата си завършена научнофантастична поредица, но и се оказах пред най-добрата научнофантастична книга-игра, която съм играл досега. Трябва да призная, че замисълът на тази серия е наистина фантастичен.

Да играеш като Фалкон – агент на TIME (Temporal, Investigative and Monitoring Executive – Времеви, Изследователски и Мониторингов Екип), чиято задача е да предотвратява други пътешественици във времето да променят миналото и така да увредят непоправимо или дори напълно да унищожат бъдещето, наистина отваря безкрайни възможности.

Според теорията за ефекта на пеперудата може да се твърди, че всяко събитие в историята е важно за нашата времева линия, а това определено работи в полза на авторите Марк Смит и Джейми Томпсън.

Това прави всеки момент в историята потенциална сцена за приключение, а умът ми веднага започва да препуска към всички места и епохи, които бихме могли да посетим.

Освен това, тъй като си отговорен и за защитата на времевите линии на други обитавани светове, това означава, че са възможни и напълно измислени истории, ако авторите не искат да се задълбочават в реалната история.

В първата книга от поредицата авторите решават да ни срещнат с Александър Велики, Наполеон и монголския владетел Угедей хан (но не и с баща му, Чингис хан, който все пак е споменат). Хареса ми, че не бяхме върнати към очевидните битки или събития, които човек би очаквал.

Срещаме Александър и Наполеон на бойните полета, но вместо да присъстваме на битката при Гавгамела, където Александър побеждава Дарий, или на битката при Ватерло – вероятно най-известната на Наполеон – ние ставаме свидетели на по-малко познати, но все пак важни събития.

Те са прекрасно описани с вълнуващ и потапящ стил. Допълнително внимание е отделено и в пролога – цялото ти оборудване, от каската и бластера до самата машина на времето, е представено в детайли. Не съм сигурен колко играчи ще прочетат всичко това, но е чудесно допълнение към самата история.

Никога не съм криел, че обичам мистериите в една книга-игра, а тук попаднах на една от най-добрите.

Започваш с петима заподозрени за това кой може да се опитва да промени времевата линия и, за разлика от много други приключения, където мистерията се издава прекалено лесно, тук всички заподозрени изглеждат напълно възможни виновници. Усетих силно влияние от Джеймс Бонд – и това е определено в плюс.

От първата ти среща, на която получаваш мисията си, през събирането на оръжия и джаджи, взаимодействието с други агенти и, разбира се, цялата конспирация и шпионски екшън – напрежението и вълнението са на високо ниво.

Един конкретен персонаж ме предаде и от този момент нататък бях готов на всичко, за да го намеря и да му осигуря вечен покой!

Статистиките на героя в тази книга включват Атака (Attack), Избягване (Evasion), Мисловен удар (Thinkstrike), Сила на волята (Power of Will) и Издръжливост (Endurance). Две от тях – Мисловен удар и Сила на волята – са ментални умения, които Фалкон може да използва вместо своя бластер.

Успехът или провалът във всичко (включително битки) се определя с едно-единствено хвърляне на зар.

Книгата задава числото, което трябва да хвърлиш, за да успееш, а тъй като персонажът не се генерира случайно, авторите могат да балансират добре трудността – според направените избори.

Резултатите също са честни – рядко се оказвах прецакан само заради едно лошо хвърляне (две поредни обаче са друга история). Обикновено имаш няколко начина да преодолееш препятствие, всеки със своя трудност на заровете според мъдростта на избора ти.

Хареса ми, че се обръща внимание на историческата информация, която бордовият ти компютър HAL CAIN ти дава.

Въпреки това не бих нарекъл системата за игра напълно стратегическа. Не попаднах на особено полезни предмети (Псионичната ограничаваща корона и Рефлексните таблетки, които ми беше казано да запиша в профила си, така и не се появиха повече).

Модификаторите, които можеш да получиш, за да повишиш някоя статистика, са интересни, но в цялата книга се натъкнах едва на два.

Имаше и няколко досадни грешки – например веднъж ми беше казано, че се връщам на кораба си с ядрена бомба, за която изобщо не знаех, че имам, а епизод 251 водеше към епизод 229, което очевидно е грешка. Все пак това не разваля особено приключението, а всъщност е изненадващо, че такива неща не се случват още по-често в книгите-игри.

Все пак това е много добра книга-игра! Приключението ме накара да се чувствам като кръстоска между Джеймс Бонд и Жан-Клод Ван Дам от филма „Ченге на времето“, който има подобен замисъл – и това определено беше забавно.

Малко повече детайли за системата биха я направили отлична, но дори и така е много близо до това ниво. Една от най-силните първи книги в серия, които съм играл, и с нетърпение очаквам какви нови времеви възможности ще използват авторите по-нататък.