Ревю на „30 минути в Бъдещето“, или завръщане към онази България през 80-те, в която нашите български младежи все още можеха и знаеха да мислят

В това ревю ще надникнем в книгата-игра „30 мин. в Бъдещето“ на автора Борис Воденичаров, но първо, по стара традиция, кой всъщност е „Борис Воденичаров“? Второ обаче нека да уточним, че в България има писатели, има и автори, има и Автори на книги-игри. Пример за добър писател на книги-игри (и въобще писател на книги!) е Любомир Николов.

Пример за известен и вече наложен Автор на книги-игри е самият гений Майкъл Майндкрайм. Борис Воденичаров е просто автор с малко „а“ и се гордее с това! Споделяме Ви всичко това не случайно, а защото в самия предговор на „30 минути в Бъдещето“, Рахвин (или другото партизанско име на Б.В.) твърди, че той не желае да бъде „автор“ с главно „а“.

Проблемът е, че, и според нас, съществува известно високомерие от страна на кликата от „Автори“, към която Б.В. не се причислява, защото той държи да пише „нормални книги-игри“ за живота около нас, а не да постави на пиедестал читателя, дарявайки го с ред езотерични умения и сблъсквайки го в бой с мутанти. И да, дебютната книга-игра, засега обаче много добре приет дебют, със заглавие „30 мин. в Бъдещето“ е дефакто една съвсем човешка и по-своему трогателна житейска история с човешко послание и съдба на един обикновен младеж от Соца, но изправен пред завидни и фантастични избори.

И така, Борко осъзна, че Пътят на Тигъра 1 е обречен проект в ръцете на Уейн, затова запретна ръкави и сам написа своя книга-игра от началото до край! Става дума за изцяло завършения проект от настоящата му игра „30 минути в Бъдещето“, която ни „завръща“ към 1984 (годината явно е неслучайно избрана) и ни среща с младежа, роден съответно 1966, на име Момчил Балев от родния град на Рахвин Стара Загора.

Ето още едно нововъведение, тъй като авторът НЕ си служи с утопични места и представи, а използва за сцена на действието родните си места и спомени в детството, където самият Б.В. е израснал. При Рахвин описаната от него Стара Загора е доста детайлна и трогателна. Но пък и самата СЗ не е избрана случайно, защото именно там и през 80-те работеше ДЗУ (Завод за Дискови запаметяващи устройства – или хардискове с размери на перални), така че мястото има значение!

И в един институт с незапомнено име като съкращение, идва да работи нашето момче Момчил и да, ами да, да изживее едно наистина голямо приключение… Негов домакин става старият учен и бивш участник във Втората световна война Антон Велев, който по някаква причина разполага с тайно знание от онези години.

И именно той, Велев предлага на Момчил да участва в експеримент с „пътуване във времето“, но, и може би, на по-хипнотично и „безопасно“ ниво, като го сложи на един стол, овърже здраво с въжета и постави на главата му „космически шлем  за четене на мисли“, които ще предават онова, което ще открива нашият младеж в „бъдещето“, а ще гледа през очите на своите „деца“…

Дотук добре, но сега започва мъчното, защото историята се разплита вълнуващо и ние, като читатели, ставаме свидетели на множество подистории и сблъсъци из секретни правителствени учреждения, военни полигони, скрити асансьори, откачени другари-агенти от Държавна сигурност, ексцентрични типове от Контраразузнаването, побеснели руснаци от ГРУ, красиви момичета със смарт-телефони от Бъдещето, нощни влакове и все интересни срещи с личности, между които и разговори с хора-полуроботи и всемогъщи създания от Бъдещето!

Също така, тази книга ни най-малко не ни спестява истината, понякога буквално, където виждаме сцени, на които май горе в дясно би трябвало да мига червена точка, затова и книгата още на самата корица ни казва, че произведението е за „лица над 16 години“, а самият автор в него свободно говори за еротика и не чак, наркотици, вулгаризми и прочее неща, притеснителни за по-изтънчените личности от нас.

Прави ни впечатление и намесата на популярен в момента (и сега – през 2023) висш български политик и добре, че името му в играта е сменено, защото иначе щяха да лъснат тайни и мръсни ризи на хора, за които само мимоходом споменават в медиите, но ние на практика не знаем нищо за тях. Подобни още по-интригуващи събития от тайните служби също се разискват и са тема в сюжета. Непременно си намерете книгата и я изиграйте!

Книгата-игра „30 минути в Бъдещето“ включва два възможни, и до момента, формати за четене, между които нейният първи и оригинален формат на е-пъб в сайта „Библио“ и „Озон“, а също така и втори и препоръчан от нас формат като книга-игра на Gamebook.bg. Епизодите на книгата са над 300, а играта освен Предговор, Цитати, Пролог и Епилог, съдържа и полезен Речник на термините от онази соц епоха, в която „1984“ на Джордж Оруел беше забранена книга, а родните дами в България въздишаха по дезодоранти Fa и немските класьори със списания за плетки.

А самата игра включва няколко пътя за минаване и семпла система от точки и кодови думи, но в книгата не са предвидени битки със зарове, макар и да е предвидено да се мята за шанс от време на време. Впечатление обаче не ни прави играта и системата, а литературата, като за целта са указани доста масивни епизоди с много текст и описания, но всички такива са нужни и с оглед да се разбере, и осмисли онова време от епохата, за което повечето млади, и особено онези, свикнали с е-пъба вместо с обичайни книги на хартия, да не са толкова наясно…

Книгата може да бъде прочетена онлайн тук: https://gamebook.bg/ebooks/30-minuti-v-badeshteto