Всъщност тази книга е доста добра, макар и да си има своите слабости. В това приключение невероятно мощно демоноподобно същество на име Баал е било неволно освободено от мястото, където е било затворено хилядолетия. Той е бил държан с помощта на 4 части от „рамка“, която го е приковавала за китките и глезените, и именно тази рамка е единственото известно средство, способно да го задържи.
Тъй като не може да унищожи частите, Баал решава да ги скрие из цялата галактика.

Една от многото му сили е способността да пътува до всяка точка във времето по собствена воля, без нужда от машина или времеви портали. Това му позволява не само да разпръсне частите на различни планети, но и в различни епохи. Ние трябва да ги открием и съединим отново, след което да намерим Баал и да го затворим в рамката.
Силна основа за сюжет, а самият Баал е изграден като въплъщение на злото по ефективен начин, така че усещането за ужас при среща с него е напълно осезаемо. Обяснението защо до всяка част на рамката „случайно“ има времеви портал (защото самите части са толкова мощни, че причиняват аномалии) също е убедително.

Предимство на тази книга пред предишната е, че има няколко различни реда, в които можеш да посетиш началните области, което позволява експериментиране.
1 – Гетисбърг, Земя – 1863 г.
Много добре реализирана зона: озоваваме се насред прочутата битка от Гражданската война. Освен че търсим част от рамката, се сблъскваме и със стария си враг Агиди Йелов, който отново се опитва да пренапише историята – този път като осигури победа на Конфедерацията.
Трябва, разбира се, да му попречим. Любопитното е, че дори да не посетим този период, пак можем да завършим приключението – явно агент Линкс, която също е в Гетисбърг, е напълно способна да го спре и без нас.
Йелов така или иначе не е особено успешен в опитите си да обърква времевата линия. „Проклятие! Отново осуетен!“

2 – Ригел Прайм – 1642 г.
Озоваваме се в огромна арена, където ригелианци водят битка помежду си. Районът е изключително кратък и почти нищо значимо не се случва – появяваме се, осъзнаваме, че рамката не е тук, и се опитваме да се измъкнем, без да ни убият. Най-слабата зона от книгата, но поне не е задължително да я посещаваме.

3 – Теночтитлан, Земя – 1409 г.
Бързо приключва и съдържа едно от най-слабите „пъзелчета“ 3х3, които може да срещнете, но все пак е интересно да се види исторически период като разцвета на ацтеките. Ритуалните жертвоприношения са описани в детайл. Баал също се появява с типичната си разрушителна сила и е показано как, връщайки се назад във времето, се е превърнал в бог за различни култури, включително ацтеките.

4 – Dustbowl – 2764 г.
Голяма част от времето минава в търсене на част от рамката в пустинен свят. Ситуациите се променят в зависимост от броя „посещения“ (понякога не е ясно кое се брои за посещение). Задачата се усложнява от черноробите култисти на Баал и едно 3,5-метрово насекомо, което те почитат.
Срещата с това създание е едновременно отвратителна и впечатляващо описана, с още едно кърваво жертвоприношение.
Различните пътища за придобиване на частта от рамката изискват мисъл и носят удовлетворение. За мен това е най-силната зона.

5 – Пещера – 432 г.
Озоваваме се на планета, чиито обитатели живеят в катакомби заради радиацията на повърхността. Попадаме насред война между лоялисти и бунтовници, като Баал отново е вплетен в историята – въоръжава бунтовниците и те го почитат като „Майка-Баал“.
Трябва да подкрепим лоялистите, за да не се промени историята, и да вземем частта от рамката.
Макар да има описания на съществата и кастите им (Работници, Войни, Благородници), зоната е доста скучна и безцветна.

6 – Chill – 2985 г.
Тук вече има „слон в стаята“ – зоната е откровено преразказ на новелата Who Goes There? (1938), екранизирана три пъти, включително култовия филм The Thing (1982). Един от персонажите дори се казва МакРийди. Толкова близко следва оригинала, че можем да го приемем по-скоро за омаж, отколкото за плагиатство.
Търсейки последната част от рамката, се озоваваме в мина на ледена планета, наподобяваща Антарктика. Там е освободено извънземно, способно да се превъплъщава във всеки, когото докосне.
То започва да поема контрола над миньорите един по един, докато ние се опитваме да си пробием път и да вземем частта. Описанията са ужасяващо детайлни: чупещи се челюсти, пръсващи се глави и разцепващи се крайници. Минусът е, че първата половина се усеща като новела – много дълги текстови пасажи без избор. Когато най-накрая стигнем до действието, интерактивността се подобрява, но все пак щеше да е добре да има повече.

7 – Крепостта на Баал.
Щом съберем 4-те части, рамката ни отвежда право в крепостта на Баал. Финалната зона е много кратка и сблъсъкът с Баал е разочароващ. Ясно е какво трябва да направим, за да го победим, и историята свършва – Баал е затворен отново, галактиката спасена.
Слабо като завършек, но поне вече сме го срещали няколко пъти по пътя дотук.

Силните страни на книгата са атмосферата на ужас, отвратително детайлните описания и възможността да се обикалят първите три зони в различен ред. Слабост е, че Баал, макар първоначално плашещ, накрая изглежда тромав и неефективен – можеше да пътува където пожелае във времето, но въпреки това губи? И какво е това с обицата – пират ли е?
Нашият бластер пък му нанася прекалено много щети. Попаднах и на няколко грешни препратки, което винаги е дразнещо. А защо на картата присъства „Механон“, ако вече „не съществува“?
Все пак тази книга е по-добра от „Механон“, но не толкова силна като „Бунтовният лорд“. Нелинейният дизайн и кървавите описания са плюс, но злодеят е разочарование след добрия първоначален билд-ъп, а една цяла зона е директно взаимствана от известна новела. Все пак книгата остава в „доброто ниво“ – приятно приключение със своите силни моменти.











