Ревюта

Ревю на „Асасините на Персия“ – едно прилично начало на поредица, която едва ли някога ще намери своето продължение

0
Споделяния
0Точки

Две са книгите-игри, които поставят началото на Новата вълна в България през 2011 година: „Котарака и Черният нарцис” на Ал Торо и излязлата четири месеца по-късно „Асасините на Персия” на класическите автори от 90-те Робърт Блонд и Ейдриън Уейн. Именно с последната спомената ще се опитам да ангажирам вниманието ви сега.

Асасините на Персия

Самият аз, както предполагам и голяма част от вас, със сигурност са били запленени от ориенталската история, която Блонд ни разказа в „Синът на пустинята”. Може да приемем, че „Асасините” са нещо като неин духовен наследник – отново близкоизточен сетинг, или по-точно Селджукския султанат през 1092 след Христа.

Най-известният дует в книгите-игри ни е поднесъл история в стил „1001 нощи”, която изобилства от реално съществуващи исторически персонажи. Мястото на действието е град Исфахан, а легендарният поет и разказвач Омар Хайам води разгулен живот в най-луксозния кервансарай на столицата на великата империя.

По цял ден се налива с вино от най-високо качество, докато компания му правят две компаньонки, които душевно и визуално са като деня и нощта. Не прави изключение и денят, в който поредният желаещ да чуе историите му прекрачва прага му – той е тайнствен мъж с качулка на главата, който с лекота крие чертите си от любопитната тройка.

На Омар не му остава нищо друго, освен постоянно да държи нащрек виночерпеца си Фейсал – чернокож младеж с ангелска красота и детска наивност. Историята, която в този ден всички слушат в захлас е тази за Самир, Ракса и Ерик. Едно трио, което в нашето съвремие бихме определили като мулти култи. Подходящо е и за началото на виц, който започва по следния начин: Индиец, китайка и скандинавец влизат в бар.

Но сега по-сериозно: Самир е индиец, който по все още неясни за нас причини е попаднал в Исфахан. Той е харизматичен и обича нощния живот. По този начин се запознава не само с най-добрия си приятел – викингът Ерик, началник на охраната на първородния престолонаследник принц Шахин, но и с едно тайнствено момиче, носещо чертите на хората от далечния изток.

Асасините на Персия

След като пред очите му то изиграва най-прекрасния танц виждан някога в Исфахан, Самир моментално се влюбва и става решен на всичко да спечели вниманието на тайнствената красавица. Проблемът е, че тя няма никакви спомени коя е или как се е озовала насред пустинята, пред портите на най-великия град в света.

Затова тя временно е наречена Ракса, което на арабски значи танц. Историята постоянно се редува от гледната точка на различните герои, което едновременно я накъсва, но я прави и по-интерактивна.

Асасините на Персия

Като споменах „интерактивна”, може би тук е моментът да отбележа, че на корицата пише „интерактивен роман”, а не „книга-игра”. Подозирам, че през 2011 това е била хрумка на издателя Ейдриън Уейн, чрез която да привлече вниманието на хората незнаещи нищо за книгите-игри или на тези, на които това название звучи детско или непредвещаващо качествена литература.

А историята наистина е добра – факт е една много атмосферична обстановка, и четейки редовете на книгата, на моменти имаме чувството, че можем да се пресегнем и ние да погалим някоя от компаньонките на Омар. Еротиката струи от описанията и дори ни обзема благородна завист към поета и начина му на живот.

За специфичната атмосфера допринасят и илюстрациите на Светлин Велинов – първоначално те са били част от комикс по настоящата история. Лично на мен комбинацията между книга-игра и комикс илюстрации в стил манга ми допадна.

Толкова за историята, ако искате да разберете подробности – минете сами през епизодите на книгата! Сега е време да обърна внимание и на интерактивната част на приключението, където критиките ще са повече. Веднага става ясно, че „Спящият убиец” (това е заглавието на книга първа от анонсираните две трилогии на страниците ѝ) е написана първоначално като нормална история, която впоследствие е разбита на епизоди. Изборите, които след това деяние ни се предлагат, са в основата си фиктивни. Какво ще рече „фиктивни”?

Асасините на Персия

Това са избори, които не влияят на разклоняването на историята – тя е линейна и следва една основна сюжетна линия. Каквото и да изберем, то няма да промени предварително определения ход на събитията. Авторовият похват, чрез който е направен опит да се замаскира това, е въвеждането на „добри” точки опит и „лоши” негативни точки при съответно добри и лоши решения, които взема четецът/играчът.

Това, разбира се, винаги изглежда субективно и невинаги може да вникнем в авторовата логика, но тук по-скоро трябва да се опитаме да влезем бързо под кожата на самите герои и да разберем каква линия ще държат по време на историята. След това нещата стават логични и е по-лесно да вземаме правилните решения. За съжаление, тази първа книга за Асасините на Персия не предлага преиграваемост.

Още след първия прочит ще знаете кои са правилните решения и е много възможно по-паметливи и опитни играчи да я минат перфектно от втория път. Аз лично не умрях нито веднъж по време на първия прочит, макар че според постиженията накрая, героят ми щеше да се справи по-добре и сам.

Както и да е, нека завърша с положителните впечатления от игровата част. Правилата на играта започнаха много обещаващо: започваме да изграждаме лека-полека героя си. Стартираме с разпределението на точки към физическите характеристики на героя: сила, ловкост, бързина, точност и издръжливост. Трябва да се съобразим с минимална и максимална стойност. След като направим разпределението, пред нас се разкриват и бойните техники на Самир – атакуващи и защитни.

Стойността на всяка техника е сбор на две от физическите характеристики, които сме определили в началото. Така може да се ориентираме къде ще ни е силата в предстоящите битки с противници. Преминаваме към трета фаза на „билдването” на героя ни: може да изберем 5 от 12 умения. Добре де, 4, защото петото „по дифолт” е Вътрешно зрение. Интересното тук е, че отново първоначално разпределените точки на физическите характеристики определят кои умения ще бъдат достъпни и кои не. Например, при по-малко от 7 точки сила, не може да изберете Боен вик или Берсерк.

Но уловките не свършват тук! По-подробни описания за уменията може да прочетеш едва след като си направил своя избор. Същото важи и за мечовете на Самир – те са цели 12, но може да носи само 3 в себе си. Как успява да носи 3 меча – един Аллах знае.

Стигнахме и до битките: успях да мина през три такива и ги взех успешно с няколко точки загуба на живот. Не бих ги определил като трудни и това го считам за плюс. Всички знаем колко е досадно, когато играем някоя книга-игра от поредицата „Пътят на Тигъра” или „Битки Безброй” и се наложи по средата на приключението да започнем отначало след смърт заради лош зар.

Тук имаме възможност да менажираме бойните си техники и умения по такъв начин, че резултатът от двата зара да не ни закопае необратимо. Единственото условие е да редуваме поне две техники, защото иначе ставаме предсказуеми за противника и може да хвърлим само един зар за модификатор към атаката или защитата си. Звучи доста реалистично, както впрочем и приложението на точките опит и живот.

На всеки 15 спечелени точки опит, става нещо като вдигане на ниво и може да добавим +1 към техниките си. От друга страна, на всеки 5 изгубени точки живот трябва да свалим издръжливостта си с 1, както и някоя друга физическа характеристика по избор. Всъщност, така и не разбрах каква е практическата роля на издръжливостта по време на приключението.

В заключение, мога да препоръчам „Спящия убиец” на всички, които поставят на първо място историята – книгата спокойно може да се мине и без провеждането на битките със зарове. За такива като вас има бонус при срещата с „последния бос” в книгата – ще имате възможност да вземете няколко тактически решения в тежката борба с хашишина Абу Бурук.

Съмнявам се обаче, че този интерактивен роман ще допадне на по-заклетите играчи. Липсата на влияещи на развоя на историята избори, които не се ограничават до характерите на героите или вижданията на автора, ще подразни много от тях. Все пак изграждането на героя и провеждането на няколко битки е малка утеха в игровите дефицити – поне на мен ми подействаха добре..

7.6ОЦЕНКА

НАШАТА ОЦЕНКА

„Асасините на Персия: Спящият убиец“

Новата серия интерактивни романи на Блонд и Уейн ви дава всичко като в доброто старо време: много на брой, дълги епизоди, уникалния литературен стил на двамата, екшън, хумор и напрежение. Както и за пръв път: истинска вълнуваща история, тактическа коефициентна система и сюжет като от исторически трилър. Могат ли вашите избори да помогнат на едно момиче и едно момче да намерят свободата и щастието и да се измъкнат от ужасяващата хватка на най-опасния човек под слънцето, създателят на сектата на Асасините Хасан ибн Сабах, Старецът от планината?и екшън.

Предимства

  • Атмосферичен сетинг и завладяваща история
  • Герои будещи симпатии и интерес
  • Наличие на реални исторически личности и място на действие

Недостатъци

  • Опит да се преобразува вече написана история в интерактивна такава
  • Наличието на много „салами” (поредни епизоди без избор в края им)
  • Прекалена линейност и липса на алтернативни пътища към финала

ОЦЕНКата се базира на следните компоненти:

История
8
Атмосфера
9
Игра
6

Какво мислиш за тази статия?

Подобни статии

Остави коментар