Ревю на „Градска вещица“ – книга-игра в която можете да се връщате назад във времето и да си преорганизирате реалността

Здравейте, скъпи читатели,

Днес ще коментирам един сборник с две книги-игри от Втората вълна, който съвсем наскоро се появи в каталога на GameBook.BG. Става дума за „Градска вещица“ от Върджийл Дриймънд и „Ловец на таласъми“ от Георги Караджов – два текста, събрани в едно книжно тяло и тематично свързани чрез градското фентъзи.

Книжката е чудесна, но по ред причини останала недооценена, вероятно заради това, че издател е Ейдриън Уейн. Напрегнатите му отношения с голяма част от форумната общност около Крея и старите „пунически войни“ между ИККИ и СКИ лишиха сборника от нужната реклама. А истината е проста – това вероятно е най-доброто нещо, издавано от Ейдриън Уейн.

И двете книги-игри са градско фентъзи и се допълват прекрасно. В това ревю ще се спра на първата – „Градска вещица“.

„Градска вещица“ – градско фентъзи с усмивка

Разказът е типично градско фентъзи – жанр поначало леко шантав. Елена Павлова също е леко „шантава“ (в най-добрия възможен смисъл), което само помага на текста. Още от първите епизоди се сблъсквате с абсурдно забавни избори: с какво да закусите – баница с боза, сандвич с айрян или две парчета пица? Една истинска вещица има огромен разход на енергия и трябва да се поддържа.

Сюжетът е сравнително прост, но работещ. Вещицата, член на организацията С.Б.О.Р, се събужда и осъзнава, че предстои катастрофално земетресение. То явно има магически произход и само тя може да предотврати бедствието.

Механиката е нарочно опростена до крайност: имате само едно качество – Енергия. Започвате с 15 точки, като можете да паднете до –15 точки; Почти всичко изисква харчене на енергия: магии, сблъсъци, бягства, дори преорганизиране на реалността.

Да – реалността може да се пренаписва. Ако ви нападне караконджул в метрото, можете да върнете времето с няколко минути назад и да се окажете на друго място. Но това струва много енергия.

Затова първото правило на градската вещица е: винаги носете вафла или мазна баничка. С тях попълвате енергия, но – разбира се – не във всеки епизод можете да ги използвате. Това създава тактическо напрежение.

Защо няма как да минете играта от първия път

Системата нарочно е направена така, че първото изиграване е обречено. Трябва да умрете (или по-точно – да ви развъплътят), да научите ключова информация, и чак тогава – при второто преминаване – да промените реалността така, че сюжетът да се развие по друг начин.

Това води до шантави избори от типа „Знам ли вече, че Виктор пуши?“, но постепенно става ясно колко добре е смазана логиката под повърхността.

Илюстрации и оформление

Илюстрациите на Дария Петрук са напълно тематични – шантави, весели и с леко Хелоуин излъчване, което стои чудесно върху разказа. Оформлението е дело на Георги Миндизов и е повече от достойно. Корицата, със своите финтифлюшки в духа на „Ледената цитадела“, този път стои много по-естествено и стилно.

Това е може би най-голямата изненада – няма грешки, няма бъгове. Явно Елена е решила да се придържа към минимализъм в механиката и това работи прекрасно. Огромни адмирации и към Джейн Ъндед, която е бетатестър на разказа.

„Градска вещица“ е забавна, шантава, но отлично направена книга-игра. Поднесена е с чувство за хумор, стегната структура и оригинална механика. Стилът може да не се хареса на всеки, но качеството е неоспоримо.

Радвам се, че тази книга-игра най-сетне получава своето място в каталога – тя го заслужава.

„Градска вещица“ може да бъде прочетена онлайн ексклузивно в библиотеката за книги-игри GameBook.BG: https://gamebook.bg/gamebooks/gradska-veshtica