Ревю на „Ледените пирати“ – книгата, която трябваше да се превърне в „лебедовата песен“ на Колин

Преди с вас, приятели, да преминем на същинското ревю на „Ледените пирати“, нека да кажем и няколко думи за човека, който я е написал. Колин Уолъмбъри, или, ако искате, Любомир Николов, е „бащата на жанра“ книги-игри в България, а също и популярен писател-фантаст, заявил влечението си към „твърдата фантастика“ още в края на 70-те, написвайки тогава „Съдът на поколенията“ (в съавторство), а по-късно и през 80-те Любо написва и двата култови романа „Къртицата“ и „Червей под есенен вятър“, които днес могат да бъдат издирени само в сайта „Читанка“.

Николов участва и в няколко литератури сборника с разкази по онова време, а също така има по-голям брат и също фантаст с името Симеон (Сим) Николов, който подема щафетата от брат си и също прописва книги-игри по-късно. И двамата (Любо и Сим) са родени в средата на 20-ти век в Казанлък, но от доста години се подвизават в София, а са учили и в Русия, бившата съветска (и тогава братска) СССР.

Любомир Николов написва първоначално играта си „Огнена пустиня“ за ИК „Еквус арт“, а след това започва да пуска едни от най-добрите си книги-игри за ИК „Плеяда“, а по-късно и в „Астрала“, „МЕГА“ и „Хермес“. Вероятно повечето от Вас добре го познават, но днес ще си говорим не за Любо, а за книгата му игра „Ледените пирати“, която по едно стечение на обстоятелствата е и последната му игра от този жанр за издателство „Плеяда“.

Бих искал да разкажа малко повече за историята на тази книга-игра („Ледените пирати“), но за това ще започна отзад-напред, защото е напълно възможно последвалите след нея събития да са изиграли по-запомняща се част от живота Ви вместо да се връщаме, както се очаква, назад към 1997, годината, в която е излязла тази книга.

И така, през 2014 (на практика преди 9 години) от „Фабрика за книги“ в София се пръкна едно издание с корица от неизвестен руски художник и без връзка със самото съдържание, което се наричаше „Ледената цитадела“. Тази игра, и според корицата била писана от Колин, се прие изненадващо добре, дори спечели и наградата „Златна Никса“. Но с какво е важно всичко това за книгата „Ледените пирати“ на ИК „Плеяда“ от 1997?

Важно е, защото на практика „Ледените пирати“ и „Ледената цитадела“ образуват (и двете) една напълно завършена творба, в която главният герой е един и същ и той, заедно с дневника си, преминава през приключението от първата към втората книга, барабар с всички записани предмети и умения, само че в рамките на… седнете да не паднете, та в рамките на 17 години (1997 – 2014).

Да, днес вече сме 2023 година и се готвим за ядрен апокалипсис, но през всичките тези години и преди „Ледената цитадела“ се дигна много голям шум именно за „Ледените пирати“, тъй като тя реално беше написана още 1997, но не беше завършена, а краят й (тогава и по онова време) остана отворен и много хора се възмутиха, че е възможно великан като Колин да „предава“ незавършени неща.

Все пак, тази история получи своето завършване цели 17 години след оригинала благодарение на издателския нюх на Ейдриън Уейн, но за „Ледената цитадела“ ще си говорим някой друг път, а сега – обратно към 1997 и към началото на „Ледените пирати“, където започна всичко и цялата тази „ледена одисея“.

Книгата ни запознава с Лимерийското кралство на планетата Тера, където някога и много отдавна са пристигнали хора от нашата земя с космически кораби и са я заселили. Някак си, и през много епохи обаче, онова космическо знание е било изгубено и в момента ние реално виждаме селското средновековие във фермата „Червените камъни“, където младежът Хендрик, и заедно с чичо му Рудо – черната овца на фамилията – се готви да замине за столицата Менония, където се очаква да си намери, или да се цани за слуга и ратай, тъй като неговото стопанство вече не може да издържа гърлата на Хендрик и братята му.

В самото начало на играта на героя ти се предлагат общо 9 опции, за да си избереш „професия“, която да практикуваш между които: Крадец, Бродещ артист, Странстващ рицар, Просяк, Монах, Учен, Търговец, Механик и Магьосник.

Има и десета професия, която явно е пропусната в горния списък, но за нея се казва, че това е професията на чичото на героя, който е „керванджия“ и пренася вагони със стока между снежните преспи, а теренът наоколо е такъв, че всеки се движи само с шейни за впрягове. След началния избор, героят пристига в столицата и известно време практикува и се обучава на занаята, като придобива няколко основни точки в редица умения, но за тях виж по-нататък.

И реално сюжетът едва тогава започва, когато крал Робелунд набира хора от цялото кралство за „ръката на прекрасната принцеса Малорина“, а за целта кралят (и неговия пръв служител Херцог Леотар) канят всички видни младежи в замъка, където им предстои изпит, който в никакъв случай няма да бъде това, което очаквате, защото книгата е майсторска и Колин наистина се постарал!

Играта си служи със сложен, но добре изглеждащ дневник с много и най-различни показатели, между които „Бой с оръжия“, „Бяла или Черна магия“, „Съобразителност и Наблюдателност“, както и варианти за „Красноречие“ и др. Играта не си служи с много предмети, нито започва с избор на нови предмети, но има и графа, където се отчитат и такива.

Също така, играта е доволно трудна и има напълно възможен начин да се изгубите из коридора на двореца на краля, където нахлуват шпиони от княжество Ханта и накрая злодеите отвличат принцесата и тук книгата свършва неочаквано и да се появи продължението след цели 17 години, но го дочакахме!

Книгата-игра може да бъде изиграна онлайн тук: https://gamebook.bg/ebooks/ledenite-pirati