Ревю на „Ловец на таласъми“ – градско фентъзи със силно комичен елемент и интересна развръзка

Скъпи приятели,

В предишното ни ревю на „Градска вещица“ – книга-игра, в която можете да се връщате назад във времето и да преорганизирате самата реалност – ви представихме първата част от сборника, излязъл през 2015 г. Днес е време да обърнем внимание и на втората книга-игра в него – „Ловец на таласъми“.

Това е изключително приятна, хумористична книга-игра от добре познатия ни Георги Караджов, но нека уточним още отсега – тя е много далеч от стила на „Калоян и златният печат“. Тук не става дума за епично историческо фентъзи, а за съвременно градско фентъзи с откровено комедиен уклон.

Главният герой е Данаил Бориславов, служител на АЛВ – Агенция за лов на вампири. Вашата официална специализация са зелените гноми, но напоследък те мистериозно са се покрили. В същото време агенцията е в тежка криза: един агент е разкъсан от върколак; друг е в затвора, защото е взривил човек, сбъркан за вампир; репутацията на АЛВ виси на косъм.

Така тежките случаи се стоварват върху вас. Действието се развива във Варна – родния град на Караджов, което придава допълнителен местен колорит и автентичност.

Механиката е сравнително проста, но изключително „тарикатски“ направена. Имате няколко ключови показателя, които трябва да балансирате внимателно.

1. Пари

За всяка мисия получавате между 500 и 1000 лева, в зависимост от това колко доволни са клиентите. На финала трябва да сте събрали поне 2000 лева.

Имате точно четири мисии:

• новосъздаден вампир;

• таласъми;

• караконджул;

• върколак.

Редът на таласъмите и караконджула не е фиксиран. На пръв поглед трупането на пари изглежда лесно, но въобще не е, защото:

• трябва да купувате оръжия;

• всичко струва пари;

• лоши решения = по-ниски възнаграждения.

2. Травми

Това е може би най-интересният показател. Не бива да травматизирате обществото прекалено. Да застреляте караконджул с пушка пред детска градина? Лоша идея. НПО-та, защитаващи правата на магическите малцинства, ще се стоварят върху АЛВ. При прекалено много точки „Травми“ – изгаряте.

3. Отношения с кмета

Трябва да държите под око и кмета. Не е разумно шефът ви да бъде поставен пред избора:

„Чия оставка да дам – на Бориславов или моята?“

4. Агент Венциславов (хаос фактор)

За да е още по-забавно, в играта има неуправляемият агент Венциславов. Той автоматично влошава отношенията с кмета. Колко точно – решава шансът. Максимумът е 3 точки.

• При първото разиграване АЛВ трябва да има под 6 точки в графа „Кмет“ (вашите + на Венциславов);

• При второто – под 4 точки.

Идеалният вариант е да минете без грешка, защото никога не знаете какви поразии е направил Венциславов.

Илюстрации

Илюстрациите са многобройни, шантави и силно стилизирани, но по някакъв чуден начин пасват идеално и на двете книги-игри в сборника. Да – няма да видите фатални вампирки с дълбоки деколтета и дълги черни рокли. Рисунките са по-скоро „детски“ като стил, което ги прави подходящи за по-млада аудитория, но без да обиждат възрастния читател.

Финалът на „Ловец на таласъми“ е изключително добър и изненадващ. Няма да спойля – оставям удоволствието на вас.

Радостно е, че все повече книги-игри се развиват в България – имаме сюжети в София, Варна, Несебър, както и в средновековна България. По време на Първата вълна тази липса се усещаше осезаемо. Още по-ценно е, че най-сетне имаме качествено българско градско фентъзи.

„Ловец на таласъми“ може да бъде прочетена онлайн в безплатната електронна библиотека за книги-игри: https://gamebook.bg/gamebooks/lovec-na-talasami