Ревю на „Магьосникът от Огнената планина“ – предизвикателството, което те мотивира да се върнеш и да опиташ отново, с усещането, че победата е постижима

Погледнато от дистанцията на времето, „Магьосникът от Огнената планина“ трудно може да бъде оценен напълно безпристрастно. За онези от нас, които са се докоснали до книгата още при появата ѝ, тя бележи началото не само на поредицата „Битки безброй“, но и на цяла епоха – важен културен маркер за порастването на едно поколение през 80-те.

Дори днес, когато разлистиш страниците и се сблъскаш с илюстрациите, емоционалната връзка се завръща почти мигновено. Рисунките на Ръс Никълсън, макар и не сред най-силните му за серията, са удивително подходящи за въвеждане в странния, леко изкривен и чужд свят на „Битки безброй“.

Те създават усещането за нещо непознато и опасно – точно това, което книгата обещава.

Важно е да си припомним контекста, в който се ражда това заглавие. Първите книги от серията не са част от внимателно планиран свят. Нямало е Алансия или установен канон – всяка книга е съществувала самостоятелно, като експеримент. Именно „Магьосникът от Огнената планина“ полага основите, върху които по-късно ще се изгради цялата система: стандартните характеристики (Умение, Издръжливост и Късмет), използването на провизии и отвари, разпределението на екипировката.

Бойната система е сравнително комплексна за времето си, но именно това ѝ придава тежест – числата имат значение и решенията носят последици.

Не бива да се подминава и фактът, че това е единствената книга, написана в съавторство от Стив Джаксън и Иън Ливингстън. При първия прочит текстът тече естествено, но с времето и с натрупването на опит с двамата автори, различията в стиловете им изпъкват ясно. На моменти книгата звучи сякаш са слепени две отделни приключения, което днес ѝ придава известна неравност. Лично за мен първата половина, тази на Ливингстън, е по-привлекателна, благодарение на класическия му „подземен“ подход, за разлика от по-ефектните и понякога самоцелни хрумвания на Джаксън, които той ще развие по-смело в по-късните заглавия.

Историята на книгата умело събужда любопитство и желание да разкриеш тайните на планината, но още тук проличи един от основните ѝ проблеми – логиката на сюжета е, меко казано, съмнителна.

В ролята си на благороден авантюрист ти на практика тръгваш да убиеш и ограбиш един стар магьосник, воден не от по-висша кауза, а от чиста алчност. Големият апокалиптичен мотив, толкова характерен за по-късните „Битки безброй“ книги, все още липсва. Нелогичността се задълбочава и от факта, че ключовете за съкровището са разхвърляни из цялата планина, сякаш самият магьосник никога не я отваря. Въпросите се трупат: защо има толкова много пленници, как функционира магазин на такова място, защо изобщо има хазартна зала? Вероятно най-разумният подход е да се приеме, че това е ранен експеримент, а авторите са се опитали да вкарат възможно най-много идеи, за да направят приключението пъстро и запомнящо се.

Именно в това отношение книгата блести. „Магьосникът от Огнената планина“ е своеобразна енциклопедия на бъдещите клишета на „Битки безброй“.

Тук са всички основни архетипи на чудовища и персонажи: гоблини, орки, добродушни, но сприхави джуджета, хора с двойнствена природа, парализиращи гули, хипнотизиращи вампири, скелети, които служат за фон, както и гигантски версии на всевъзможни създания. Присъстват и характерните за Ливингстън капани, както и досадната линейност, която те тласка напред без възможност за връщане. Числовите „трикове“ с ключове загатват за идеи, които Джаксън по-късно ще усъвършенства в други книги.

Класическите избори „на късмет“ и списъкът с потенциално полезни предмети също са тук, но за щастие в този случай повечето от тях намират реално приложение, което прави изследването приятно, а не наказващо.

По отношение на трудността книгата заема златната среда. Тя не е лесна и изисква многократни опити, но никога не изглежда непосилна. Лабиринтът на Загор, преминаването по реката и самият финален сблъсък изискват мисъл и подготовка. Да, можеш да се провалиш накрая заради липсващ ключ, което е болезнено, но това е част от жанра. Важното е, че внезапната и несправедлива смърт е рядкост – проблем, който ще измъчва по-късните книги.

Предизвикателството е такова, че те мотивира да се върнеш и да опиташ отново, с усещането, че победата е постижима.

Допълнителен чар придават митологичните мотиви – лабиринти, минотаври, оживели гаргойли – както и усещането, че светът не се върти само около теб. Срещите с други авантюристи и леките хумористични елементи разчупват напрежението и придават човешко лице на приключението.

В крайна сметка най-голямото постижение на „Магьосникът от Огнената планина“ е, че те кара да искаш още. Това е най-важното за една първа книга от подобна поредица. Тя не е съвършена, но изпълнява ролята си блестящо – като стабилна основа, върху която „Битки безброй“ ще надгражда години наред. И въпреки изминалите десетилетия, приключението остава изненадващо живо и забавно.

***

АКО ТЪРСИТЕ НАИСТИНА ИНТЕРЕСНИ КНИГИ-ИГРИ ТО ОНЛАЙН МАГАЗИНЪТ НА „FICTION FABRIC“ Е ВАШЕТО МЯСТО!