Ревю на „Мутирала плът“ – зомби-апокалипсис по наше време, от който не можеш да избягаш

Държа „Мутирала плът“ в ръцете си и първото, което прави впечатление е илюстрацията на корицата. От една страна, заглавието, а и външният вид на книжката говорят за това, че сюжета ще се развива сред мутанти или зомбита, а от друга страна, в илюстрацията на корицата има и нещо предизвикателно, което казва : „ Отвори ме“.

Това е по-скоро кратка история, превърната в книга-игра. Авторът й е Рони Мейдей / псевдоним на Ивайло Даскалов/, а жанра може да се определи като приключенски, ужаси, а защо не и драма.  Книжката излиза през 2013г. и авторът /около 30 годишен тогава/ се опитва да опише представа си „центъра на родния ми град Русе след евентуален … апокалипсис“, „ако мистериозна зараза превърне почти всички хора около теб в мутанти“. И ако през 2013г това изглежда по-скоро като нещо нереално, то днес, 20 години по-късно, 2023г, тази история звучи все по-реалистично.

Действието ни пренася в апартамента на главния герой /това си ти/ и неговата приятелка Джейн, в пика на пълна разруха и нападение от всички страни  на тях. „Какво са те?… Хора? Най-вероятно в тях е останало нещо човешко, на сега са зверове, хранещи се с човешка плът“.

Не можете да отидете на безопасно място, защото левият крак на Джейн е гипсиран, а и тъкмо се е излекувала от левкемия.  „Да избягаш сам? Предпочиташ да умреш“. Но не сте излизали от седмица и колкото и да си даваш сметка, че не е безопасно и да те побиват тръпки от възможността да срещнеш някой от тях, нямаш друг избор, защото трябва да отидеш до аптека, оръжеен и хранителен магазини… И именно от тук започва твоята роля, като герой в историята. Тя предлага 100 епизода, избор на умения, пет показателя, щети със зарове, оръжия – като че ли правилата на фона на играта са една идея по-сложни.

Историята, описана в „Мутирала плът“ провокира освен размисъл, и различни емоции – страх, напрежение, усещането, че  винаги трябва да си нащрек. И всичко това, като че ли натиска онзи бутон в нас , който ни припомня, че може би нещо подобно вече ни се случва?!?

Не харесвам зомбита, но тук историята е описана добре, а и те /зомбитата/ не са класически. Системата за битки, макар и с нелюбимите ми зарове, не е тежка и по никакъв начин не обременява излишно играта.  Структурата обаче е малко странна – уж е разклонена – заради опциите да посетиш различни места – и в същото време си длъжен да ги посетиш всичките.

В началото малко трудно се ориентирах, кой е бил болен от левкемия – главният герой или момичето /Джейн/. Освен това при зомбита, интелигентни зомбита, да се довериш на момиченцето си е жива глупост, както и да лекуваш жената – мутант. От друга страна, когато избереш да се върнеш вкъщи, те праща при дамата-мутант. После ти казва, че ако не си посетил и трите обекта, не можеш да се прибереш. При второто връщане обаче, пак те връща на сцената с жената мутант.  Може би добре би било да се обясни още в началото, че си задължен да минеш по обектите.

Въпреки всичко, това е една кратка, но поучителна история, която ни кара да се замислим, колко е важно да ценим свободата си.

Тази книга може да бъде прочетена онлайн тук: https://gamebook.bg/ebooks/mutirala-plat