Ревюта

Ревю на „Песни от космическите друми 2: Окото на бога“ – книга с иновативна механика, която надминава времето си

0
Споделяния
0Точки

Елена Павлова (Върджил Дриймънд, Крис Макдоуел) е утвърдено име и като фантаст и като автор на книги-игри. И каквито и критики да имаме към нея, трябва да помним, че тя прокара пътя за жените автори в книгите-игри. Да, после се появиха Сара Дженит и Красимира Стоева, но Елена бе първа в тази област и дълго време пишеше под мъжки псевдоним.

„Окото на бога“ лично за мен е една от най-добрите ѝ книги. Книгата предлага новаторска идея – вместо кодови думи, да се ползват нови и нови числови епизоди за едни и същи локации. Това определено е повлияно от компютърните игри като „Диабло“ които се развиваха по същото време.

Окото на бога

По този начин може да преминаваш през една и съща локация 4-5 пъти и тя всеки път да те изненада, защото междувременно докато те нямало са се случили други неща.

Разбира се това има своите неудобства. В даден момент трябва да посетиш една локация. Оттам ти казват, че няма проблем да изпълнят молбата ти, но трябва да осигуриш адски хрътки. Съответно собственикът на адските хрътки има друго условие и така се въртиш по картата, докато изпълниш и последното условие. После всичко става доста бързо. За някой това е забавно, за друг – не.

Окото на бога

Втората част (когато се сдобиваш с картата и разбираш, че трябва да търсиш в системата Ратала) идва някак ненадейно. В смисъл тя е малко като „отрязана“ от основния сюжет. Там основния принцип е да почнеш да обхождаш и четирите планети, като всяка грешна стъпка те убива на три от тях. В това обаче няма проблем защото авторката те връща малко назад и продължаваш. Впрочем ако някой е играла „Орбитални имоти“  (от същата авторка) – обследването на планетата там е по много сходен принцип.

Окото на бога

Последната част, с появата на графския звяр, е сравнително лесна. Изисква се елементарно да седнеш да помислиш.

В книгата има щипка романтика (макар че не може да се сравнява със свалките на Блонд) и прекрасни илюстрации. Вече многократно съм казвал, че държа много на илюстрациите. Е, тук те са на високо ниво и си заслужава да ги похвалим.

Окото на бога

Дали можеше да е по-добра книгата? Сигурно – например ако  в заключителната част бе работено по-основно или ако накрая имаше някакви оценки за игра. Въпреки всичко книгата-игра си остава интересно четивно и лично аз я нареждам ако не в десятката, то в петнадесетицата на любимите си книги-игри от Първата вълна (1990-1998). Оценката ми (въпреки някои минуси) е доста висока като цяло. Желая ви приятни мигове с „Окото на бога“!

9ОЦЕНКА

НАШАТА ОЦЕНКА

„Песни от космическите друми 2 – Окото на бога“

Окото на Бога“ не е просто, една от най -впечатляващите книги-игри в творчеството на Върджил Дриймънд. Това една книга-игра, която извърши революция в жанра въвеждайки плаващите кодировки. Ако до този момент имахме като революция на жанра кодиращите думи на Майндкрайм, то Елена Павлова ни въведе на нов етап с плаващите кодировки, които се явяват своего рода „кодиращи числа“, ако мога така да се изразя.Самата същност на разказа е много приятна, проличава ясно защо Елена Павлова/ Върджил Дриймънд/ е един от добрите ни фантасти – не само в книгите – игри, но и въобще и има много награди в тази област.

Предимства

  • Книгата няма „бъгове“ (за разлика от повечето книги на Елена)
  • Иновативна механика
  • Чудесни илюстрации
  • Интересен сюжет

Недостатъци

  • Можеше да има по-разработени, от гледна точка на описания и преживявания, моменти
  • Поне на мен ми липсва оценка на играта

ОЦЕНЯВАНИ

История
9
Атмосфера
9
Игрови елементи
9

Можете да прочетете книгата безплатно тук: https://gamebook.bg/ebooks/okoto-na-boga

Какво мислиш за тази статия?

Подобни статии

Остави коментар