Ревю на „Окото на дявола“ – фентъзи прочит на едно отминало време

Кой е Сим Николов? Той е по-големият брат на Любомир Николов, който написа и публикува първата българска книга-игра. При това всичките  първоначални произведения на Сим са еталон не само за игра, ами и за литература и художествено оформление.

Роден е през 1944г. в Севлиево (там са малко по-специални хора, общо взето много добри впечатления имам от тия хайдути), но се мести да живее в Долината на розите, където и израства.

Любомир Николов разказва как като малки братята му крадат през нощта забранени за четене фантастически романи от вторични суровини и така той е благословен да прочете книги, които са били недостъпни през следващите 30 години. В края на соца господин Николов има достъп до антикварни книжарници, където събира останалите  заглавия и така попада на първата си книга-игра.

След това всичко е история, която е широко известна на всички и с която няма да ви отегчавам. В крайна сметка през 90-те години имаше глад и недоимък особено за галениците на соца – писателите. В един момент те станаха ненужни и напълно излишни.

Повечето от писателите можеха да си изкарват пари като преводачи с къртовски труд, защото тогава те работеха с речници и образование, а не с изкуствен интелект като сега.

Подозирам, че Сим Николов е имал много свободно време на работа и по това време е писал фантастични романи и книги-игри на пишещата си машина. Може дори и накрая да е използвал компютър, но не бих заложил пари на тая работа. В крайна сметка получаваме някой от най–култовите и необикновени книги игри изобщо.

С една дума Массаракш! – това значи обърнат свят от планетата Саракш, която се поява в първата част на Прогресорите и Странниците на братя Стругатски.

Какъв е Сим Николов? Прогресор или Странник? Или просто Човек? Жертва на своето време или е успял да яхне един необязден кон и да напише всички тези книги игри?

Благодарение на Дамян Христов, който е официалния хронист на книгите-игри в България съм чел доста интервюта със Сим Николов. Те ми помогнаха да си изградя представа що за човек е той и какви са били творбите му.

***

Нека ревюто започне сега! Представете си как водещия на Стани богат (популярна телевизионна игра) отпива от чаша с уиски и приповдигнато започва да говори съвсем невероятни неща. Днес говорим за книга-игра и то не каква да е!

„Окото на Дявола“ е книга-игра с една от десетте най-добри корици рисувани някога. За мен тази творба на Димо (художникът на корицата) се нарежда до корицата на „В лабиринта на Времето“ и „Замъка на таласъмите“, които се смятат на класика в илюстрациите на българските книги-игри.

За съжаление, обаче в самата книга нито яздиш кон, нито имаш свестни дрехи. Всъщност се оказва, че се опитваш да се ориентираш в… настоящата политическа обстановка ( визира се времето в което е писано книгата, а имено през 1994г.).

Да! Точно така. Сим Николов е класически автор на книги-игри и за разлика от останалите такива, той никак не се срамува от това си поприще. В неговите първи десетина книги-игри много ясно си личи опита да пресъздава политическата обстановка в България, обърната през призмата на детско фентъзи. Имам някакво натрапчиво чувство, че всъщност много малко хора сме я забелязали тази работа, а и самия автор мълчи по въпроса. Като цяло преди това съм чел подобно ревю на същата тази книга-игра, където мисля, че някой си Драганов беше направил сполучлива аналогия с Жан Виденов в ролята на младия Здрач, така че явно Крал Мрак ще да е бил Андрей Луканов.

„Крал Мрак се канеше да векува тук, но си направи сметката без кръчмаря. Той не успя нито да те уплаши, нито да те купи и плати със своя живот за високомерието и жестокостта си. Нека и тираните да плащат за злините, които са сторили на хората!“

И Жан Виденов се повява, по една прищявка министър-председател на България, който държеше първото място за най-лош такъв, поне до 2010, когато се появиха други хай-вани и кудкудяци и му заеха мястото.

Предполагам, че стария княз затрит от Крал Мрак, трябва да е бил Тодор Живков или Кобурга – според една от легендите Кобурга е баща на Живков. Но нека обърнем внимание на самата карта на играта.

Първо мога смело да кажа от висотата на моите 40 години, че картата на играта все още си остава много добра, идейна и изключително приятна. След като Гръмотевичните братя се захващат с младия Здрач, те му вадят едното око и той започва да вижда само каквото се намира от лявата му страна. Как ви се струва тази идея?

„Дали е станало точно тъй, не зная. Зная само, че оттогава крал Здрач вижда единствено това, което е от лявата му страна. Злите хора току гледат как да използват тая му слабост. Стоят си те вдясно от него и шушнат ли, шушнат на ухото му все едни такива лоши работи. Обърне се кралят да разбере що за хора са неговите съветници, а те — хоп, извъртят се и пак застават така, че да не може да ги види. Много пакости сториха тези изчадия, и всичко това — от нещастието на нашия владетел.“

Започваш с избор от 24 предмета и Сим Николов показва на играча, че не всичко което лети се яде. Някой предмети изглеждат безсмислени и са точно такива – те са напълно безполезни за теб! Така, че избирай внимателно. Не съм правил точна сметка, но някой от тях просто никога, ама никога не се използват!

Явно Сим, се опитва да напътства младите си читатели. Все пак ги съветва да си вземат дървояд, който никога не е излишен, въпреки мнението на баба ми е, че всеки дървояд трябва да бъде предаден на геноцида.

През годините доста хора се изказват негативно за тази книга, а тя има наистина много силна литература. Дори мога да кажа, че е повлияла на творчеството ми. Как ли? Много просто. В изкуството можеш да изразяваш всичко, но за мен най-ценното е да изразиш настоящето такова каквото е. В този смисъл Сим Николов прави точно това, а сега съм почти на неговата възраст, когато е започнал да пише книги-игри и мога да кажа смело, че това е начина.

В „Окото на Дявола“ е пълно с клишета и същевременно няма нито едно такова. Тази странна амалгама се дължи на това, че съм чувал за приказните герои вътре, като гръмотевичните братя, Полския духавей и прочее, но те не са добре излъскани персонажи от западната култура, които получавам в количества още от малък. Всъщност всичко това е българско и го чувствам много близко.

В даден момент в книгата настъпва пълен хаос. Епизодите са или сгрешени или на автора не му е пукало при преминаването, кое след кое следва. Тъй като едно време (дори и сега) не е имало хора, които да четат творбата предварително, на практика читателят получава суров продукт.

Освен странните психоделични лабиринти в които попадаш, е много важно дали ще завиеш от ляво или от дясно. Това напрежение ме върна в детството ми когато нямаше значение какво съм научил. Просто учителите ми пишеха 2 или 3 по тяхно усмотрение когато ме изпитваха. Ако случайно беше 3 се радвах, че съм оцелял изобщо, затова и в тази книга-игра нещата се развиват по същия начин. Ако вие сте били отличници по една или друга причина, изобщо не четете „Окото на дявола“, защото няма да я разберете!

***

„ТЪЖНАТА ИЗПОВЕД НА ЕДИН ХАЙ-ВАНИН.

Някога бях много особен. Обичах да се мия, да реша косата си, избягвах най-голямото хай-ванско лакомство — чесъна. По три пъти на ден ходех на реката да се къпя. Обичах да плувам и да се гмуркам в топлата вода. Къпех се и зиме, и лете. Бях без корем, силен и бърз като вятъра.

Един ден забелязах, че приятелите ми странят от мен. Всички хай-вани започнаха да ме избягват.

— Какво съм ви сторил? — питах аз.

— Нищо. Заприличал си на човек — каза ми един.

— Не усещаш ли, че миришеш? — рече ми друг.

Разбрах, че предизвиквам отвращение. Зарязах миенето, престанах да реша косата си, пуснах корем. Станах нормален хай-ванин. Веднага се сдобих с приятели.“

***

Сим Николов говори с притчи, но дали някой е разбрал нещо, драги читатели? Надали! Всички ревюта до момента на тази книга изразяват мъката с която се прочитала, как се била играла и колко била нелепа. А помислихте ли какво ви казва авторът?

***

„Какво ти трябва сега?

Мълниеносни действия — попадаш на 150.

Да преодолееш колебанията си — отиваш на 54.“

***

Колко пъти в Живота сме попадали пред този избор? Поне аз доста и не виждам нищо нелепо, дори бих могъл да кажа, че начинът, по който са представени изборите е гениален.

***

„Плуваш под вода широко отворил очи. На дъното на реката леко се люлеят зелени и кафяви водорасли. Ято дребни рибки се отдръпва от теб. С големите камъни на речното дъно, покрити с тиня, с топлата си вода и подплашените дребни рибки този свят ти изглежда много по-добър от света, в който живееш.“

***

Отново философията на Сим ни удря където и когато най- малко очакваме. Сюжета се развива така сякаш главния герой страда от тежко алкохолно опиянение. Всичко има своята логика, но тя е релевантна само ако главният герой е наистина много, много пиян.

***

„295

Чува се плискане. Поглеждаш към реката. Дали не те лъжат очите? В реката се къпят трите феи. Те се гмуркат, гонят се, пръскат се с вода. По раменете им проблясват ситни капчици.

Да им се обадиш ли? Може би някоя от тях знае как да излекуваш крал Здрач?

Решаваш да продължиш напред и за да не ги подплашиш, слизаш надолу по течението към бързея. Там пресичаш реката и излизаш на другия бряг.

Поглеждаш от високото към трите феи. От тях няма и следа. В реката се пръскат и забавляват три същества с дълги здрави рога. Това са пръчоглавите. Добре, че не им се обади.“

***

Как това дребно, лукаво, властолюбиво човече успя да излъже цял един народ? Може би мракът е затъмнил мозъците на хората? Пита Сим Николов в своя Епилог. Имате ли отговор? Имате ли представа, защо?

„Окото на Дявола“ е книга-игра за вашия живот, за моя живот, за лутането ни в безперспективни и откачени лабиринти, за всичките ни срещи с откачалници и ненормалници. Ще я прочетете ли? 30 години по-късно ние нямаме отговор на тези въпроси!

***

„— Да. Исках да имам свое собствено човешко лице. Това беше единственото нещо, което не притежавах. Оставих настрана оръжието. Сега покорявам света с доброта и държавническа мъдрост.

— Дрън-дрън!

— Само ти го знаеш. Всички други са готови да ми целуват краката за това, че им извадих очите. Такъв е светът и в близките хиляда години особени промени не се очакват.“

***

Тази сутрин аз се събудих в царството на Здрача, а Вие?

Послеслов: А кои са Гръмотевичните братя? През 1994 това бяха братя Илиеви, които безчинстваха из държавата под благословията на падащия мрак…