Ревю на „ПнТ 1: Отмъстител“ – Първата книга-игра от „Пътят на тигъра“, с която започва пътешествието ти из света на Орб

Островът на Спокойните сънища беше твоят дом, а манастирът на Куон – твое убежище. Сега собствената ти съдба е в ръцете ти.

Ти си нинджа, обучен в изкуството на безшумното промъкване и точния удар. Когато твоят наставник Найджиши е убит, а древните свитъци – откраднати, в теб се пробужда съдбата на воин, изпратен не само да накаже злото… а да го изтрие от самия свят на Орб.

Светът, в който ще попаднеш, е населен с магьосници, демони, бойци и чудовища. Ще участваш в битки, които изискват повече от това да използваш сила – в тях ще трябва да направиш правилният избор. Или последният ти такъв.

Тази книга не просто се чете – тя се преживява. Страница по страница, избор след избор, ти оформяш съдбата си. Ще бъдеш ли истински Отмъстител? Или само още една сянка, погълната от мрака?

***

Добре дошли в Светът на Орб

Джейми Томсън и Марк Смит са изградили изключително детайлен и завладяващ свят, в който се развива действието на цялата поредица „Пътят на Тигъра“ –  Орб. За разлика от много други герои в книги-игри, твоят персонаж има истинска предистория и мотивираща цел. Това не е просто поредното приключение с нинджи – въпреки че, нека си признаем, те придават допълнителен чар!

Книгата излиза през 1985 г. и има някои прилики с книгите от серията  за „Самотния вълк“ – принадлежиш към орден, имаш специални умения и получаваш ново токова в края на приключението. Разликите обаче са значителни – от бойната система до липсата на произволно създаване на персонаж.

Орб е свят на култури, оформени от боговете, на които те самите си кланят. На вътрешната корица ще откриеш бойните техники, които ще използваш. Ще научиш за ордена си, за вярванията на различните народи, за техните обичаи и за боговете, които почитат.

Твоята мисия: да спреш Яемон, да отмъстиш за баща си и да спасиш Куон.

Кодексът на нинджа гласи:

„Ще изчезна в нощта.
Ще стана камък или дърво.
Ще потъна в земята, ще премина през стени и заключени врати.
Ще бъда убиван отново и отново – но няма да умра.
Ще сменям лицето си, ще бъда невидим, ще вървя сред хората без да бъда видян.“

Като дете си изхвърлен на брега на Острова на спокойните сънища със странен родилен белег. Не знаеш кой е истинският ти баща. Бил си осиновен от монасите на Куон, бога на честта и светлината. Твоят приемен баща – Найджиши – те е обучил добре в изкуството на нинджата, но е бил убит от Яемон. Той откраднал свитъците на Кетсуин и иска да впримчи Куон в огън на вечно страдание.

Персонажите в тази книга са не по-малко впечатляващи от теб самият. Няма безлични противници – всеки има име, умения и индивидуалност. Глайвас е опитен мечоносец и следотърсач. Хонорик – могъщ воин с меч, който потиска магия. Мансе – смъртен маг, способен да убие с една дума. Яемон е майстор на бойните изкуства.

Дори „редовите“ врагове се запомнят – двуглав гигант, варварин, който хвърля мълнии, огър с огромен шипован чук. 

В този ред на мисли светът на Орб е наистина добер описан, а не е просто сцена за твоето приключение. Във всеки момент попадаш в нещо необичайно – свидетел си на обезглавяването на жрец или пленник, който бива хвърлен на арената.

***

Простички, логични и тематично подходящи правила – без излишна сложност.

Бойната система включва удари, хвърляния, вътрешна сила (за двойна щета) и издръжливост. Не е хаотична, както в „Битки безброй“ – имаш избор как да атакуваш (удар, ритник, хвърляне), можеш да блокираш, да рискуваш. Трябва да изпробваш какво действа срещу различни противници.

В приключението има и оптимален маршрут с по-малко опасности. Изборите ти често могат да бъдат направени с помощта на внимателно четене – например, когато подслушваш Хонорик, който се хвали пред Мансе. Последствията от действията са логични – ако се опиташ да хвърлиш противника си гигант, как точно се предполага, че си тренирал върху такъв в манастира?

Някои умения са по-полезни от други – катерене, акробатика и отровни стрели са силни, докато имунитет към отрови и симулиране на смърт – по-слаби. Но липсата им рядко води до фатални последици. Случайните елементи са добре балансирани – няма несправедливи битки или смъртоносни избори, зависещи само от късмета.

Недостатък: ако вземеш меч, който потиска магията, в една част от историята книгата просто „забравя“, че го имаш – нещо, което може да те убие по-късно.

Финалната битка с Яемон е малко разочароваща – избираш движения, които действат или не, но щом намериш два работещи, можеш да ги редуваш и победата е гарантирана. Авторите са се поправили в следващи книги.

Какво може да се каже за илюстрациите?

За съжаление българското издание не може да се похвали с кой знае колко качествени илюстрации. За сметка на това обаче в оригинала на английски динамичните рисунки на Боб Харви са изключително въздействащи. Например: атаката на огър върху кораба и варварина, който замахва с меч. Корицата вероятно изобразява теб самия, готов за битка,  пред храма на Куон.

Ами литературатура?

Тя разбира се е на ниво. Смит и Томсън умеят да пишат епично и зрелищно.

„Със смазващ страничен удар поваляш нападателя на земята. Огромен орк с брадавично лице те напада с ятаган. Хващаш острието с ръце – едва сантиметри от лицето ти. Докато той гледа втрещено, го поваляш с удар в слепоочието.“

Светът е описан изключително живо – народите, боговете, земите. Има и моменти с неволен хумор:

„Старецът извиква момиче по име. Появява се изненадващо хубава девойка. Докато се чудиш какво прави с този старец в малкия параклис, той вади дълъг жертвоприношен нож.“

„Отмъстител!“ е пиршество за всеки фен на книгите-игри. Силен сюжет, жива вселена, богата атмосфера, гъвкава игра и запомнящи се герои. В края побеждаваш трима от най-могъщите злодеи на Орб и получаваш лично поздравление от божество. Това е задължително четиво за всички любители на жанра.

***

Знаете ли, че нашите приятели от „Fabric Fiction“ готвят и нова издание на нулевата книга-игра от поредицата „Пътят на тигъра“ озаглавена „Нинджа“? Можете да следите инициативата им тук: https://fictionfabric.press/ninja-book0-preview/