Ревюта

Ревю на „Пътуващият цирк“ от Ейдриън Уейн и Робърт Блонд – едно много красиво цвете, растящо съвсем само в пустинята

0
Споделяния
0Точки

„Пътуващият цирк“ излезе през далечната 2014, т.е. практически и оттогава вече са изминали цели 9 години. Двутомното му издание включваше „Пътуващият цирк“ като мини разказ-игра и притурка към основното съдържание, а именно „Ледената цитадела“ на автора Любомир Николов. По онова време издателят Ейдриън Уейн реши да покаже нагледно колко струва „арабският му сетинг“ от съпътстващата му онова време (и вече напълно изчерпана) книга със заглавие „Асасините на Персия“.

Доста хора се подлъгаха тогава по евтината реклама и внушението, че тази книга ще им разкрие чара на другите две игри за компютър като „Асасин‘с крийдс“ и „Принца на Персия“. Е, останахме си само с „Асасините на Персия 1“ и този „притурен“ към нея разказ с името „Пътуващият цирк“. Но кои са Уейн и Блонд?

Eйдриън и Боби са големи и през 90-те бяха на практика най-добрият и вървежен тандем от автори на книги-игри в България. В онези години, най-близкото сравнение между подобен тандем от двама автори можехме да направим с Марк Смит и Джейми Томсън от култовата „Пътят на Тигъра“, но онези бяха не само големи, а и чужденци с опит. А Алекс Султанов и Богдан Русев го играеха на пазара по-скоро като дуета Иван и Андрей от шоуто „Сблъсък“, но във времена с две програми по телевизора, игрите SEGA и касетъчните касетофони, абе, точно онзи период на книгите-игри.

Двамата доказаха как се пише епична игра, създавайки „Варварският бог“ и нейното продължение, а то вероятно беше още по-успешно, на име „Принцът на Алкирия“, и останаха завинаги в сърцата на всички момичета геймърки (да, имало е и такива), докато на по-късни години обикаляха из Студентски град и по книжните панаири в София.

Все пак, в един момент дуото се разпадна и истината бързо лъсна наяве: докато Богдан Русев пишеше книга след книга и изгради стабилно портфолио на писател с хитове като „Синът на пустинята“ или „Пустинен огън“, то Ейдриън Уейн се оказа (и фактически) последният автор от Старата вълна, издавайки общо 3 книги-игри.

Точно когато жанрът у нас се срина, през 2001 г. се появиха „Годзила“, „Маймуни срещу динозаври“  и тетрадката по „1001 нощ“, а през 2003 година, когато книгите-игри вече не се търсеха от никого и този шедьовър мина и замина. От същият „Ейдриън Уейн“ е и настоящата творба „Пътуващият цирк“.

***

И така, добре дошли в „Пътуващият цирк“, който се развива някъде в град Исфахан, а ако проучите в Уикипедия къде е това, ще се окаже на 340 км от столицата Техеран в Иран от Близкия изток. И там някъде, в средновековен Иран и по Пътя на коприната ние се срещаме с главния герой Самир, който е още на 11 години. Това не му пречи  въобще вече да си има приятелка и Уейн ни запознава с неговата „детска любов“ на име Лей Ли.

Пътуващият цирк

В края на разказа-игра Лей Ли сякаш умира, или поне така ни изглежда, а авторът вероятно е решил да я съживи и срещне отново със Самир след пубертетските му години. Възмъжалост в „Четецът на хора“ или втората част на „Асасините на Персия“, която така и до момента (след 9 години, 2023) все още не е излязла и вероятно никога няма да излезе, за да се насладим на зрялата любов я нея.

Все пак, Самир и Лей Ли (а напомняме, че порасналият Самир е героят и във „Асасините на Персия 1“), но тия двамата не са сами, а живеят на гърба на чичо си Шанкар (помните ли ревюта на „Ледените пирати“ на Колин, където главният герой беше „чичо му Рудо – черната овца на фамилията“?!), който има „пътуващ цирк“. Сред тях работят такива снажни и акробатични герои с арабски имена като Ашхад Индийския пехливанин и китайски като „Братята Вон“, имаше дори и един монголец…

И ето, още в началния избор, авторът Уейн ни препраща на псевдо-салам, в който без никакъв избор четем и се програмираме с епизоди един след друг какви хора обитават в цирка и какво точно умеят да правят. След цикъл от описания, ние влизаме с главния герой, който „чете мисли“ и наистина успяваме да изпълним нашия номер, а именно да познаем какъв предмет някой от зрителите е пуснал на арената на цирка.

Пътуващият цирк

В края на „номера“ сме толкова добри, че ни ръкопляскат, а един от тълпата идва при нас и ни връчва торба с пари. Но ние не забравяме, че сме още на 11 години и чичо ни е този, който ни издържа, затова отказваме парите и оставяме онзи да си ходи. Но той просто се присъединява към трупата и поемаме всички заедно на път, докато накрая не се разрази битка, в която, ами всички умират, и накрая оставаме с „шамията“…

Игровите елементи в историята включват най-вече да познаеш какво иска да чуе авторът от теб и ако му се вписваш в представите за сериозен играч, Уейн раздава опит в точки, стигащи понякога над 25 или дори 30, като миниума остава поне 25. В случай, че си покрил тези точки и стилът ти на игра ОТГОВАРЯ на очакванията на автора, минаваш успешно серията от две проверки и играта свършва.

Пътуващият цирк

Предмети, освен онзи, оставен на арената, или кодови думи няма, това е всичко, разчетано от Уейн за общо 81 епизода. И, разбира се, артът не отговаря на темата на разказа така, както корицата на цялата книга не се връзва със съдържанието на основната книга-игра в нея, но това са дребни кахъри!

5ОЦЕНКА

НАШАТА ОЦЕНКА

Пътуващият цирк

Предимства

  • Не лош опит за стратегия или тактически битки, където следиш как да удариш и други
  • Финалът е наистина интригуващ

Недостатъци

  • Играта се опитва да ни вкара част от някаква по-голяма и обширна мистика, но не успява

ОЦЕНКАТА СЕ БАЗИРА НА СЛЕДНИТЕ КОМПОНЕНТИ:

История
6
Атмосфера
6
Игрови елементи
3

Какво мислиш за тази статия?

Подобни статии

Остави коментар