Ревю на „Пътят между вековете“ – преживей ключови моменти от историята

март 26, 2026

206

„Пътят между вековете“ е втората книга-игра на издателство „Анкапист“, предназначена изцяло за детската аудитория. След успеха на „Пътят към Златния портал“ за която можете да прочетете повече тук: https://knigi-igri.net/review-patyat-kam-zlatnia-portal/, нямах никакво търпение да се сдобия с втората книга-игра от поредицата „Ти избираш!“.

На външен вид книгата е прилична, а качеството на печат е изключително добро. Корицата е с интересен замисъл, а прелистването на гланцираната хартия по време на четене е истинско удоволствие. Уви, суперлативите свършват дотук, защото тази книга е три пъти по-кратка, но на същата цена като първата, и ако може да се направи някакво сравнение, по-скоро изпитвам чувството, че съм направил лоша сделка.

Корицата и илюстрациите са дело на Лилия Кунева и лично на мен ми допадат доста, защото са направени с мисъл и желание. Това е напълно нормално, тъй като тя има богат опит в илюстрирането на художествена литература.

Историята силно напомня на тази от „Пещерата на времето“ на световноизвестния Едуард Пакард, само че вместо пещера, в настоящата книга-игра главният герой попада в процеп, който го отвежда в различни времеви епохи, където му се случват различни (не)интересни неща. Прави ми впечатление, че авторът не е проявил нужното въображение и в сцените няма особено развитие.

Приключение, което можеше да преживееш

Уви, още в началото на книгата е обявено, че тук има цели 35 различни финала, което, сравнено с общия брой от 115 епизода, е скандално голяма цифра. Тук въобще има ли някаква игра? Разклонеността на сюжета е чисто фиктивна, тъй като, общо взето, когато поемеш в определена посока през процепа и попаднеш в друго време, имаш право на два избора, които реално не ти носят нищо съществено откъм игра, понеже и двата завършват с край.

Лично аз очаквах да помагам на Апостола в организирането на комитети или да се върна във ерата на динозаврите, за да бягам от изригващ вулкан… Или каквото и да е било приключение, по-дълго от настоящите прескачания от епизод на епизод без реален смисъл.

Друг будещ недоумение факт е обединяването на два епизода в един, като например 8 и 9, 42 и 43, което бих могъл да обясня единствено с намерението на автора и издателството да представят текста в един епизод, а илюстрацията към него – като следващ, както е при някои от по-старите книги-игри от поредицата „Избери своето приключение“.

Цялостно усещане, след няколко превъртания на играта

С две думи – надявах се да получа много повече за парите си, а реално успях да достигна до някакъв край само след десетминутно четене, което не е сериозно. Опитах се да премина през всички възможни пътища, но скоро осъзнах, че схемата за преходи е абсолютно една и съща и води до подобни безсмислени и еднотипни финали.

Текстът е четивен, но по-скоро подходящ за малки деца, които досега не са имали досег с други книги-игри.

Липсата на логика и хаотичността при преходите във времето допълнително допринасят за усещането, че авторът на книгата сякаш е бил пестелив с изразните средства. Единственото, което харесах, са илюстрациите, но без подходящо развитие на историята книгата остава по-скоро недовършен и нереализиран проект, отколкото завършен продукт, който да удовлетворява читателите. Като цяло очаквах много, много повече или поне от издателството да задържат нивото от първата книга-игра.