Ревю на „Пътят към въстанието“ – историята оживява чрез твоите избори

„Пътят към въстанието“ е третата книга-игра от поредицата „Ти избираш!“ на издателство „Анкапист“, която има потенциала да зарадва както малчуганите, така и по-възрастните почитатели на жанра. Авторът й, Симеон Георгиев, е създал книгата предимно за деца на възраст между 8 и 12 години, но историята се чете изненадващо леко и увлекателно дори от онези, които отдавна са оставили тази възраст зад гърба си.

Хрумването за встъпителна история, от която постепенно да се разгърне същинското действие, е добро и създава естествен преход към миналото.

Всичко започва с малко момче, което тършува сред вехториите на тавана на фамилната си къща и съвсем случайно открива стар револвер. Оказва се, че оръжието е принадлежало на неговия дядо Йордан. Вече достигнал преклонна възраст, старецът с вълнение започва да разказва спомените си от времето преди Освобождението – години, в които из българските земи сноват комити и революционери, подготвящи села и паланки за избухването на дългоочакваното въстание.

По онова време дядо Йордан е едва дванайсетгодишен. Наричат го Даката и именно възрастта му се превръща в неговото тайно оръжие. Толкова малък и незабележим, той може да се промъква на места, където възрастен би предизвикал подозрение, да подслушва разговори, да събира информация и постепенно да се оказва все по-дълбоко въвлечен в подготовката на предстоящите събития.

Сред най-интересните моменти в книгата безспорно са срещите с големи имена от българското революционно движение. По време на приключението ще можеш сам да разговаряш с Бенковски, Ботев, Волов, поп Харитон… Именно това придава на книгата допълнителна образователна стойност – историята вече не е просто поредица от имена, години и събития от учебника, а свят, в който читателят получава възможност да участва.

Разбира се, една подобна история се нуждае и от своя антагонист.

Тук тази роля е поверена на кмета на селото чорбаджи Костаки – човек, изцяло предан на османската власт и готов активно да й съдейства срещу всякакви опити за бунт. Образът му напомня за една съвсем реална страна на тогавашното общество – хората с положение, богатство и влияние, за които промяната означава риск да изгубят удобствата и привилегиите си и които поради това предпочитат установения ред пред несигурността на борбата.

Макар главният герой да е малко момче, това съвсем не означава, че ролята ти в историята ще бъде пасивна. Напротив – ще участваш активно в подготовката на въстанието, ще избираш между различни мисии, ще търсиш съмишленици и постоянно ще трябва да внимаваш дали кметът Костаки не е научил прекалено много и няма да предупреди турските власти за случващото се.

За да следиш напредъка си, дневникът на приключението разполага с няколко важни показателя.

В графата „Съюзници“ отбелязваш хората, с които си успял да се сближиш и да привлечеш към делото. „Опасност“ показва доколко турските власти са близо до разкриването на плановете ви, а „Енергия“ отразява физическото ти състояние и способността ти да продължиш изпълнението на своите задачи.

Не по-малко важен е показателят „Знания“, който се увеличава, когато научиш нещо съществено за подготовката или за опасностите, застрашаващи въстанието. Присъстват и кодови думи, които се записват при определени ситуации и позволяват на книгата по-късно да „помни“ част от решенията, които си взел.

Като цяло историята е интересна и изпъстрена със събития, при които читателят трябва да преценява внимателно своите действия. Особено подходящ за по-младата аудитория е стремежът решенията да имат не само игрови последствия, но понякога и своя малка морална поука.

Илюстрациите към текста, както и корицата на книгата, са дело на Лилия Кунева, която има солиден опит в илюстрирането на книги от различни жанрове. Лично аз ги намирам за сполучливи и въздействащи. Те допринасят за атмосферата и помагат на по-младия читател по-лесно да се потопи в историческия период – нещо особено важно за подобен тип издание.

Книгата може да се похвали и с отлично вътрешно оформление, при което трудно могат да бъдат открити сериозни забележки.

За съжаление обаче един проблем, който се наблюдаваше и в предишните две заглавия от поредицата, се появява и тук – последователността на действието между отделните епизоди. На места преходите са прекалено резки и ситуацията се променя толкова бързо, че читателят остава с усещането, че между два епизода липсва част от действието. Срещат се и отделни пропуски в хронологията и логиката на разклоненията – например в даден епизод може да бъде споменато предходно събитие, през което по конкретния маршрут на читателя всъщност няма как да е преминал. Това не разваля цялостното преживяване, но нарушава плавността и е нещо, върху което определено може да се работи в следващите заглавия от поредицата.

Като оставим тези недостатъци настрана, „Пътят към въстанието“ е приятно и стойностно попълнение сред съвременните български книги-игри за деца.

Най-голямото му достойнство е, че не се задоволява единствено да забавлява. Докато избира накъде да продължи, изпълнява мисии и се опитва да помогне на революционерите, младият читател неусетно се среща с личности и събития от българската история.

А ако вече сте далеч от целевата възраст? Книгата също има какво да ви предложи. Може би няма да ви изправи пред най-сложните механики и избори, които сте срещали в жанра, но спокойно може да ви осигури един приятен следобед – на плажа, в парка или у дома – докато си припомняте части от една позабравена българска история.

И понякога точно това е достатъчно, за да си спомним, че историята не е само нещо, което трябва да научим. Тя може да бъде и приключение, което да изживеем.

***

ДЕМО НА ТАЗИ КНИГА-ИГРА МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК: https://gamebook.bg/gamebooks/patyat-kam-vastanieto