Ревюта

Ревю на „Полет от Мрака“ на Джо Дивър – повече от увлекателно начало на историческата поредица за „Самотния вълк“!

0
Споделяния
0Точки

Скъпи приятели, с предната статия за 2024 – Годината на Джо Дивър – можете да се запознаете от този ЛИНК. Както тогава Ви разказахме и обещахме, тази година се навършват точно 40 години от стартирането на фентъзи серията от книги-игри за „Самотния вълк“.

Нейно начало е именно „Полет от Мрака“, за която ще стане дума днес, а в следващите месеци ще пуснем по една статия и за всяко от по-следващите заглавия, или поне за онези, които са издавани у нас и на български, и са познати вече на родния читател.

Имайте обаче и предвид, че серията НЕ стартира директно с „Полет от Мрака“, а с разказът-игра „Зората на Мрачните лордове“ и точно за този разказ ние с Вас си спомнихме предния път. Днес обаче се захващаме вече със същинската серия и с нейното същинско начало в света на Магнамаунд.

И така, да разтворим сега тази най-първа от всички книга-игра и да видим и да научим до какво и до къде ще ни отведе…

***

Какво имаме на корицата на „Полет от Мрака“ при БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ?

Полет от мрака

В никакъв случай не желая да излезе, че „абсурдите с БГ изданието на Дивър започват с корицата“, но на практика точно това се получава. Издателят през 1999 година е ИК „Хермес“, които ни предлагат що-годе читав превод (за превода виж по-надолу), но с уникално лошо и стилизирано изображение.

След проверка в Google се оказва, че корицата на Джо Дивър на български език е крадена (или както вече е модерно, „клонирана“) корица от издание на TSR, Inc. и с художник от САЩ Джеф Изли, който никога през живота си НЕ е рисувал, или НЕ се е докосвал професионално до света на „Самотния вълк“!

Така че първата ни забележка би била именно тази, страхотната идея на Хермес е опорочена още в зародиш, издавайки невероятния арт на Гари Чалк във вътрешните илюстрации за сметка на тотално крадената корица от света на „Dungeons & Dragons“. Все пак, напомняме, че това ревю е писано строго по БГ ИЗДАНИЕТО и тук нямаме въобще за цел да обсъждаме UK корицата на същото. Все пак, за D&D ще обсъдим отново после.

***

Какво имаме във вътрешните илюстрации на Гари Чалк?

Тук книгата вече става пиршество, защото и макар, че се надяваме, че всички права до Гари Чалк са спазени и изплатени, то не можем да отречем колко хубаво, изискано и майсторски се вписва целият арт в самото съдържание на книгата.

За мен точно тези картинки на британския майстор са ключови за успеха на цялата серия, или поне до тази част в поредицата, докъдето и самият Гари Чалк участва със свои творби. Също така, стилът, за който знаем още от Битки Безброй, където черно-белите илюстрации се съчетават с текст или цитат към самия изрисуван епизод, за който става дума и към самия арт, тук отново е спазен и духът на играта е класически. Прекрасно!

EDIT: Тази статия беше вече готова, когато научихме още една стряскаща новина за Хермес, но когато от това издателство за пускали илюстрациите на Гари Чалк, по неясни и незнайни причини доста от чернобелите картинки, да кажем дори повече от половината, са били премахнати в родното ни издание и спрямо същия обем картинки в оригинала от UK, благодарим ти, ИК Хермес!

***

Какво да кажем за черно-бялата карта на Магнамаунд и доколко е удачно представена/ преведена?

Картата на играта обаче, и за разлика на хубаво излезлите илюстрации, е в отвратително качество. Дори и преведена на български, вероятно пак от Сим, е толкова зле отпечатана, че чак трудно се чете, а някои имена на области и локации много трудно се различават въобще!

Сега през 2024 сме напълно наясно с проекта Аон и знаем как да си осигурим всичките илюстрации и всичките карти от всичките издания на Самотния вълк през годините, но през онези и бурни на демокрация години като края на 90-те, картата беше перфектната добавка за фенове, но… с много кофти изпълнение!

***

Какво да кажем за превода на Сим Николов от 90-те?

Да, няма грешка, именно авторът на книги-игри от България Сим Николов е и преводач на тази книга. И ако не възразявате, Сим си остава преводач в нея вкл. от първа до четвърта книга „Бездната на обречените“, макар че пета част „Сянка върху Пясъка“, която излезе през далечната 2018, или след има-няма 20 години след Сим, но поне дотогава серията включваше само 4 книги и 4-те бяха преведени от Сим. А как се е справил Сим с превода?

Ами, и това е мнение на самите български фенове, не мое мнение, преводът на първа част е лош, още повече, че дори и част от правилата са сгрешени или преведени неакуратно, а това ще доведе читателят до още проблеми в бъдеще. Сим просто си е оставил ръцете в книгата, от където и да го погледнем.

Всичко това обаче, и като поправки в правилата, е оправено и още веднъж редактирано, но вече след 2018, където за преводач се нагърбва Георги Димитров – Der. За неговия превод ще говорим с Вас след около 3 месеца и след още 3 статии – за всяка една от следващите три книги – и с превод от Сим…

***

Какво да кажем за Дневника на приключението? Сгрешен ли е и той?

И да, отговорът е, дневникът също е сгрешен. Най-горе в дясно пише, че точките за Издръжливост МОГАТ ДА НАДХВЪРЛЯТ НАЧАЛНИТЕ, а това е бъг в превода на Сим отвсякъде! Иначе самият дневник е приличен и доколкото се водим от сайта на проекта Аон, който Ви препоръчваме, дневникът всъщност е стабилен и по подобие на оригинала, така че останалите неща там са точни!

***

Какво можем да кажем за ПРАВИЛАТА НА ИГРАТА?

Освен, че част от тях са сбъркани и преведени неточно от Сим (виж пак точка 4), ако човек е наясно с правилата от английските издания (но къде ти английски издания през 1999), да, правилата са повече от бляскава и излъскана машина. Понякога Сим все пак превежда правилно, но или прекалено дословно, или вкарвайки в заблуждение за име на дисциплина на Кай или друго.

Все пак, идеята, която ни представя в онези години (пак казваме, преводът на Сим е по издание от UK през 1984), но общо взето имаме една стройна система от възможни хвърляния с 1d10 (или ако предпочитате, можете и да посочвате числа наслука върху таблицата най-отзад) и винаги спрямо онзи боен коефициент, който събирате в момента за битката.

На читателя се дава на практика една огромна матрица от всевъзможни удари в диапазон -11 или повече, между -10 и -1, 0, между 1 и 10, и 11 или повече, но така, както и да удариш имаш шанс да поразиш противника.

Между нас казано, има и голям шанс да навредиш на себе си и проблемът на повечето средни стойности е такъв, че точките ти за Издръжливост ще скачат рязко надолу след всяка една битка, а те са доста сражения като цяло, а в същия момент случките за лечение, дори да имате дисциплина за Лекуване, са нарядко и вероятно само ще си играете да умирате в началото.

Но… както си писахме в чата с Дер, той коментира, брат, ми на това са играли и са се кефили децата от средата на 80те, т.е. не просто играта е идеална, а е даже и перфектна! Разбира се, с правилната от теб кондиция!

***

Какво можем да кажем за сюжета на „Полет от мрака“, при това БЕЗ ДА СПОИЛВАМЕ ИЗЛИШНО ИГРАТА?

В манастира Кай в приказната страна Магнамаунд се срещаме с млад посветен, който по-късно ще получи и заслужи името Самотния вълк. На празника Фехмарн, когато всички господари на Кай се събират в манастира, нашето момче е изпратено да сече дърва от околната гора като наказание за невниманието си в час.

Докато той отсъства, на няколко места в кралството Соммерлунд е предприета изненадваща атака от страна на мрака. Манастирът е нападнат, а събралите се в него господари на Кай са избити. Героят открива, че е единственият оцелял. Последен от Кай, той се преименува на Самотен вълк и тръгва към столицата, за да информира краля за загубата на Кай…

Общо взето това е началната история за читателя и всичко това, съчетано с доста по-сложната система за битки и трудността в играта, ни предоставя възможност да пообикаляме доста по терена, да, защото самата прогресия в играта тече географски, т.е. от едно място в гората до друго. Теренът НЕ е само горски, имаме и хълмове, имаме и дълбоки пещери, имаме главен и коларски път, имаме и забутани къщурки и изоставени вързопи, а накрая – и за десерт, имаме злокобно гробище и дори и град (това е столицата на краля на Соммерлунд).

Всичко това ни е представено, дори е забъркано майсторски, от Джо Дивър в лабиринтоподобни сцени, където никога не знаем къде ще попаднем, с кого (отново!) ще се сбием и ще ни остане ли въобще Издръжливост, за да оцелеем накрая…

Все пак, една забележка, при това много важна. Джо Дивър не е случаен човек, нито е случаен автор: през 1982 г. той спечелва шампионата на Америка „Тъмници и дракони“, в който Джо е само един английски състезател.

И замисляйки най-първата си част в серията, Джо буквално е замислил нещо като D&D игра с един самотен персонаж (вместо с двама, трима или повече, както е в истинското D&D), като целта е просто героят да се движи по картата и да му се случват разни неща по пътя, а междувременно да достави някакво си там съобщение.

Последното явно и за Джо не е било особено важно, поне не и през 1984. Все пак, интересното се случва едва след първа книга, когато драмата на героя се задълбочава и започват да излизат все нови и нови части на същата тази история, които вече я доразвиват и допълват…

ПОСЛЕДНОТО ОЗНАЧАВА, че дневникът в „Полет от мрака“ следва да бъде запазен, ако стигнеш до края на еп. 350.

Интервю с Бен Дивър относно някои от споменатите факти по-горе, четете на този ЛИНК!

В следващия месец Април на 2024 година ние с Вас ще се потопим в „Пламък над Водата“!

Какво мислиш за тази статия?

Подобни статии

Остави коментар