Ревю на „Преди изгрев слънце“ – Вампирска хорър класика, в която единствения недостатък е, че приключва твърде бързо

В самия край на списание за книги-игри Агамор брой 2 попадам на „Преди изгрев слънце“ – кратка книга-игра от 37 епизода на румънския автор Лука Капече. Това е едно тематично и мрачно хорър приключение, с което колекцията от страшни книги-игри завършва.

Фенове ли сте вампирите? А на традиционната румънска митология? Ако отговорът ви е утвърдителен, то определено си струва да разгърнете страниците на „Преди изгрев слънце“ и да се впуснете в едно стремглаво приключение в света на безсмъртните хищници с човешки облик.

Историята тук умело е разделена на три действия – Настояще, Минало и Бъдеще, а от изборите които правите зависи дали ще доживеете до последното от тях.

В „Преди изгрев слънце“ читателят поема ролята на вампира Николай, чиято хилядолетна съдба е изпълнена с непрекъсната и смъртоносна битка с неговия баща Исмаил, който се връща отново и отново за да убие неговата човешка любима. Основното действие в историята се развива през 1999 година в Бруклин и сутерена на нощния клуб Розите – трибют от автора към символа на клана Тореадор от ролевата игра „Vampire The Masquerade“, който е роза.

Николай е нападнат от баща си и неговата група от маски. Докато лежи безпомощно и се взира за последно в очите на издъхващата си любима, в очакване изгрева да го погуби, си спомня най-важните моменти от своето минало. Но дали ще може да промени съдбата си?

Николай разполага с 4 часа да изживее отново своето минало и да премине успешно през настоящето – преди изгрева да го убие завинаги.

„Преди изгрев слънце“ е кратка книга-игра с една механика – читателят трябва да следи единствено показател за Време. Историята се счита за успешно разиграна при достигането до някой от трите възможни финала.

Лука Капече умело ни представя една завладяваща и мрачна атмосфера, вдъхновена изцяло от румънската митология – пълна с кръвожадни вампири, древни фамилни вражди и дълбоко вкоренено желание за мъст. И за да не бъде историята напълно мрачна и кървава имаме и лека доза безсмъртна романтика – за сгряване на душата, изгубена трайно в хорър жанра.

На места преводачът Ивайло Динков много умело се е досетил да запази част от румънските изрази непреведени, с цел по-голяма автентичност и съпреживяване на историята.

С атмсфера в стил Дракула, „Преди изгрев слънце“ предоставя едно кратко приключение, което определено не е за изпускане от феновете на хоръра и историите с вампири. Въпреки лесната игрова механика, лично за мен това издание е един достоен завършек на втория брой на Агамор, след което ще затворите страниците на списанието с усмивка, усещане за победа и неутолима жажда, но не за кръв, а за още книги-игри.