Ревю на „Сърце от лед“ – книга с огромната преиграваемост и добър баланс между литература и игра

Здравейте, приятели на книгите-игри!

Съвсем наскоро разгледахме „В бездната сред мъртъвците“ на Дейв Морис, а днес е време да се потопим в друго негово произведение – „Сърце от лед“. Похвала заслужава и издателство Geny-G, което с постоянство вдъхва живот на модерните книги-игри. Благодарение на тях вече видяхме преиздания на „Асасините от Алансия“, „Пристанището на Гибелта“, „Алиса в страната на кошмарите“, „Къща от Ада“, а сега и това впечатляващо заглавие.

Често се казва, че с времето писателят израства и в случая това е повече от очевидно – „Сърце от лед“ е една от най-силните книги на Морис, които съм срещал. Без да правя директни съпоставки с легендарния „Кървав меч“, мога спокойно да заявя, че в сравнение с „В бездната сред мъртъвците“ авторът демонстрира чувствителна еволюция.

Подобно на предишната книга, и тук героят може да бъде оформен по различни начини.

Изборът от специализации е богат – Изследовател, Учен, Мутант, Ловец на глави, Визионер, Шпионин – а ако никоя не ви пасва, спокойно може да изградите собствен персонаж, подбирайки четири умения. Системата е модерна и удобна: има точки живот, пари, дневник, както и широк набор от способности – от кибернетика и телепатия до точна стрелба, ловкост и улично ориентиране. Нещо ново за Морис е и ограничението в инвентара – максимум 8 предмета, като деветият изисква да се лишите от друг.

Историята ни отвежда в бъдеще, превърнато в хаос от програмата Гая – изкуствен интелект, който, поемайки контрол над климата, предизвиква глобална катастрофа. Сред развалините и бурите се появява шанс за спасение: мистичният артефакт, известен като сърцето от лед. И тук влиза в действие читателят.

Свобода, избори и огромна преиграваемост

Книгата съдържа 455 епизода, но чувството за мащаб е значително по-голямо – изборите са толкова много, че трудно може да бъдат преброени. Ще преминете ли през заледената Венесия, или ще се пробвате да оцелеете в Лионската джунгла? Ще тръгнете ли пеша, или ще се доверите на метрото? Ще пилотирате самолет, ако имате умението, или ще търсите алтернативен път? И накъде ще поемете – към Гиза, Кахира, Судан или Тарабул?

Възможностите са почти безкрайни, а едно преминаване далеч не е достатъчно, за да видите всичко. Аз самият прекарах над два часа и успях да развия едва част от потенциалните маршрути. Почти всеки избор води към равностойно развитие – рядко се усеща наказващ подход.

И още нещо любопитно – няма истинско „щастливо“ завършване. Първо бях изненадан, но впоследствие усетих, че това е силен художествен ход, който пасва на мрачния свят.

Сражения има, но те са кратки, динамични и зависещи от вашите умения и екипировка – далеч от досадните, протяжни битки, които сме виждали в други книги. Лека слабост е недостатъчното развитие на второстепенните персонажи – срещаш някого, разменяте няколко думи, разделяте се и после отново се появява без значима промяна. За мен това остави усещане за непълноценно изградени характери.

Също така тук-там има по едно „ляво или дясно?“ решение без нужната информация – не е фатално, но можеше да бъде избегнато.

На практика не мога да опиша колко възможности за избор имате. Аз успях да проуча малка част от тях, а отделих над два часа на книгата.

Почти всички избори са равностойни.

Каквото и да правите не стигате до хепиенд. Изпървом бях изненадан, после реших, че това е предимство.

Баланса между литература и игра е доста добър. Текстът е четивен и разбираем, а дали е дословен или не читателят не би трябвало да го интересува. Корицата е впечатляваща – и предна, и задна. Художниците Мик Посен и Ивайло Илиев заслужават поздравления. Вътрешните илюстрации са реалистични, макар и понякога малко „детски“ и с по-малко контраст, отколкото бих желал. Но дори така – присъствието им е плюс. В рамките на днешните издания това дори е лукс.

Въпреки малките си недостатъци, „Сърце от лед“ е изключително силна книга-игра – модерна, богата на избори, прекрасно преведена и с огромна преиграваемост. Определено е едно от най-добрите заглавия на Морис и спокойно бих я препоръчал на всички почитатели на интерактивната литература.