Ревюта

Ревю на „Тайната на светещия мъх“ от 1993 – незаслужено непознато и неоткрито бижу в жанра

0
Споделяния
0Точки

Макар и да се води класика, „Тайната на светещия мъх“ беше незаслужено пренебрегната от много хора и едва ли не почти никой в онези години не откри потенциал в темата на книгата, както и никъде, пак казваме, в онези години, не успя да напипа същността защо това е велика книга! Книгата излезе веднага след първите 3 заглавия на Колин и после никой не си я спомни…

Но първо кой е Колин Уолъмбъри? В предишното ми ревю за „Ледените пирати“ написахме най-базовите факти за този писател и може би сега е време да си припомните и тази статия. Тук обаче ще допълним няколко важни неща за Любомир Николов и попрището му в жанра.

След написването на първите си три книги-игри („Огнена пустиня“, „Замъкът на таласъмите“ и „В лабиринта на времето“ – съответно за Еквус и за Плеяда) Николов вероятно си е дал сметка, че жанрът се харчи като топъл хляб, а имаме и сведения (от Димо), че специално „Замъкът“ е бил пуснат в няколко последователни допечатки.

Само, че Любо не може да бълва на конвейер, а и самото писане е интимна и творческа работа, така че Колин буквално е бил на кръстопът и не е знаел какво повече може да напише. Разбира се, от Плеяда са му дали карт-бланш за всяка нова книга-игра от негово име, но за всеки случай и след „Лабиринта“, от Плеяда започват да пускат серията „Избери Своето Приключение“. И в един наистина прекрасен момент, излиза „Бърлогата на драконите“ и ИСП приключва, но какво ще следва?

Последва именно „Тайната на светещия мъх“ и това се води четвъртата книга на Любо!

Явно любим момент на авторите на книги-игри да ни депресират в началото, защото историята на това заглавие започва с пролога „ЕДНО ТРЕВОЖНО ПОВИКВАНЕ“. Това нямаше как да ме накара да се засмея, защото този стил използва (разбира се, в по-късните години) и авторът Майкъл Майдкрайм в разказа си „Тревожно обаждане“ към „Професия ченге“.

Разликата е, че книгата на Мишо се развива в наши дни, а „Тайната на светещия мъх“ се случва точно в 1950 година, в средата на века, когато и самият автор Любо Николов се е родил в Казанлък през месец Януари. Но тук дори Европа вече я няма, а се запознаваме с главния герой, който е АРХЕОЛОГ (познато ли Ви е от някъде?!) и обитава в момента в… дълбоките пустини на Африка!

Важно намигване – в по-късни интервюта и статии Колин пише, че филмът „Похитителите на изгубения кивот“ на Стивън Спилбърг от 1981 година е един от най-любимите му филми, така че, а и това се вижда от самата корица на „Тайната на светещия мъх“, където главният герой с име Дик Ченси е облечен и е в поза досущ като тази в серията от Индиана Джоунс.

Само че вместо пистолет, той държи един огромен меч, досущ като онзи меч, който дава Самодивата на Дърваря в „Замъкът на таласъмите“. Шегата настрана, но меч в книгата изобщо няма, но след години историята за Дик Ченси (с истинско име Ричард Ченси, който дори е Англичанин вместо Американец) беше припозната в книги за същия герой в Астрала („Черното огледало“) и в МЕГА („Гробището на слонове“), но пак, самата „Тайната на светещия мъх“ беше доволно забравена…

Тайната на светещия мъх

И така, Дик Ченси си прекарва времето в лагера на колегите си-археолози в Африка, където (и естествено) по цял ден прихваща вълните на ББС от военната му радиостанция, с която също е лежал в окопите край Дюнкерк по време на Втората световна война, а това е било само и преди някакви си 5 години, не забравяме, че всъщност годината е 1950, вместо 1993.

Но докато Дик се е сражавал честно с немците и е рискувал живота си за правдата, неговият колега и конте от висшето общество в Лондон Арчибалд Глимърдейл е градял мрежа от контакти с цел да намери пари за експедиция в Африка, където обаче не самият Глимърдейл ще свърши цялата работа!

С тази задача пак е натоварен скромния археолог с късметлийското име Дик Ченси. А работа няма, няколко глинени делви и прахоляк в пустинята, а дори вълните на радиото са слаби и сякаш мисията на Дик е на път да приключи.

И тогава при нашия археолог идва загадъчен младеж от близкото африканско племе, който моли Дик да дойде, тъй като техният вожд умира, но в самото начало не става ясно по какъв начин. Ричард оценява, че няма какво да пази в лагера, а и там няма нищо ценно и заминава с африканеца до племето на вожда им. И се оказва, че вождът е ранен от пистолет, така че явно тук племето крие нещо важно. Дик започва да задава неудобни въпроси и вождът прошепва нещо за някакъв и тайнствен „светещ мъх“.

Тайната на светещия мъх

Това извежда следващата сцена, където англичанина се натъква на древно подземие, точно както във филмите за Индиана Джоунс, ама едно към едно, където започва да се скита. И попада дори на летяща чиния, гигантски и мутирали паяци, мравки и змии, докато разгадава невъзможен за решаване код от древна цивилизация, включваш както римски числа, така и познатите на всички програмисти числови редици с 1 и 0.

Тайната на светещия мъх

В крайна сметка, Дик надушва, че тук си има работа със загадъчната древна култура Задинга и напъхва доста древни статуетки и артефакти в куфарчето си, докато се брани, или поне докато не му свършат патроните, с верния си стар трофеен Валтер, спомен от боевете на Дик в Германия. На финала обаче противниците няма да се окажат нито извънземни, нито марсианци, а хора и контрабандисти мародери с маймунски физиономии…

Тайната на светещия мъх

Книгата си служи с прост дневник с няколко показателя като Сила и Точки живот, а самата бойна механика няма нищо общо със старите книги на Колин, а по-скоро е същата като следващата му по-известна книга, а именно „Гората на демона“ – при удар се хвърлят зарове и се сравняват точки, след което се изважда кръвта и това е, всичко този път като сметки е елементарно.

Е, има и предмети, разбира се, но както и в „Ледените пирати“ от предното ревю, и тук героят не се екипира с почти нищо в началото. Няма и кодови думи, но подозирам, че вместо такива, Колин хитро е използвал наличието на дадени предмети в багажа, вместо просто да запише Кодова дума. Има и голяма вероятност и самият Колин (по онова време) да НЕ Е знаел за кодови думи!

Книгата обаче е трудна, дори и с простатата бойна система, а битките са рядкост, но самият лабиринт на Задинга ще Ви озори и поне аз си спомням, че умирах 3 пъти и се връщах в самото начало, защото или не улучвах пътя, или нямах нужните предмети, или и двете, но във всеки случай играта е страхотно динамична, а също така краят й ще изненада всички читатели, браво!

9.9ОЦЕНКА

НАШАТА ОЦЕНКА

Тайната на светещия мъх

Пустинята. Африканското племе пази тайната на подземия, пълни с несметни съкровища… и смъртоносни опасности. Млад археолог трябва да преодолее капаните на лабиринта, за да спаси живота на престарелия жрец. Дебнат го чудовища, падащи скали, подземни реки и куршумите на безскруполни грабители. Той е сам срещу съдбата. Ще победи ли или ще загине? Всичко зависи от твоя избор, скъпи читателю!

Предимства

  • Историята е интересна, изпълнена с приключения
  • Добра историческа обосновка на живота в онези години
  • Морален избор (внимание, няма друг подобен пример при Колин!) за самия край

Недостатъци

  • Книгата е твърде кратка и историята би могла да бъде разказана в повече детайли

ОЦЕНЯВАНИ

История
10
Атмосфера
10
Игра
9.8

Можете да прочетете тази книга онлайн тук: https://gamebook.bg/ebooks/tainata-na-sveteshtiq-mah

Какво мислиш за тази статия?

Подобни статии

Остави коментар