Ревю на „Ярост“ – уникална турнирна книга-игра, която комбинира смъртоносни битки с интерактивна история

Здравейте, Фенове,

Като върл фен на „Майстори на меча“ и „Майстори на меча: Предизвикателството“ нямаше как да подмина и най-новата книга-игра от Димитър В. Стефанов, която комбинира популярни бойни видеоигри и интерактивна история. И макар, че тук няма да срещнем Ясмин или Сокол с неговия легендарен меч „Крадец на души“, то бойната арена ще ни изненада с различни по характер претенденти. 

На външен вид книжката не е зле, но при по-внимателно преглеждане се виждат няколко основни пропуска.

На първо място – къде, бибипката му, е надписът, че това е ТУРНИРНА книга-игра?! След като надълго и нашироко бе прокламирано, че именно това е „първата турнирна книга-игра на Новата вълна“ то съвсем естествено е да очакваме това поне да бъде вписано на корицата, като един от най-съществените елементи, чрез които се привлича интереса на феновете. Текстът на корицата е като вграден, а би трябвало по-скоро да изпъква. ( а, защо не и да получат малко ъпгрейд с релефен лак???)

Странното лого, което предполага, че книгата ще е част от поредица също не е на най-удачното си място, като на мен би ми допаднало да бъде на задната страница и както е в момента, на разгъвката.

Точно там задължително трябва да има и заглавие и, в случай, че се касае за поредица, поне да се сложи номерация. Уви, тук това липсва, което създава усещането за една недостатъчна подготовка на външното оформление. Рамката в която е поставено предното и задното изображение също не ми допада, главно защото отнема много излишно пространство и внася усещането за по-ограничен обем на самата книга.

Оформлението на вътрешното съдържанието е изпълнено порядъчно, но в никакъв случай перфектно.

Уви, от вътрешното оформление честно казано, очаквах много повече! Първото, което ми прави впечатление е цяла страница встъпителен текст относно поредицата „Сън в стъкленица“, който очевидно няма никакво място там. Само по себе си това заглавие на поредица с нищо не подсказва, че в ръцете си държа жестока екшън книга в турнирен вариант, а много бих искал някакси да се акцентира точно върху това. И поне на мен ми се иска тази книга да бе оценена подобаващо с едно наистина адекватен външен вид, който да я изстреля във висините.

Вместо това оставам с усещането, че сме получили поредната порция от оформление на конвейер, в което задължително нещата се случват шаблонно и без идея. В този ред на мисли, накакси ми се струва, че това е поредното издание, което се случва само за да попълни касичката на издателите, така че да могат все пак, от кумова срама, да приключат годината с поредния брой на „Агамор“.

***

Но нека да започнем със самата игра. Авторът ѝ, Димитър В. Стефанов, ни споделя, че като малък много обичал компютърните игри и по тази причина решил да напише турнирна книга-игра – в духа на битките от онова време, и сега, когато вече съм я прочел и мога да дам своята оценка смятам, че се е справил повече от отлично в това начинание. 

Главният герой в „Ярост“ е Громул – безпощаден мускулест боец, отдал живота си на една единствена цел – да бъде най-добрият и безпощаден войн в Турнира и да смаже всеки претендент, който дръзне да се изкачи по каменните стъпала към арената, на върха на планината, и да го предизвика. Да, правилно сте разбрали, главният герой не започва приключението от нулата – той вече е едноличен господар на арената в последните няколко десетилетия и целта му е да си остане такъв в настоящия турнир. Въпреки, това не смятам, че Громул е отрицателен герой, а по-скоро един по-скоро нестандартно представен персонаж, който Димитър е успял да изгради в книгата.

Още преди началото на битките имаме разпределение на противници, което се осъществява, че хвърляне на зарове.

Да, късметът тук ще ви е доста нужен, защото, има ситуации в които можете да загубите точки Живот само защото не сте имали късмет. Въпреки това играта е балансирана в това отношение, така че имате и други показатели, които да наклонят везните. Разполагате с точки Живот, Бойно майсторство, Ярост и ниво на Трудност. Аз започнах играта си на средно ниво – Шампион и по време на цялата игра не усетих кой знае колко трудности. Точките Ярост се печелят след всеки отстранен противник, като имате право още в началото на битката да ги изразходвате за нещо като фаталити с което можете да победите опонента си още преди да сте си разменили удари. 

Лично мен ме впечатли вещината с която Димитър е притворил действието, в което също като в някоя компютърна или видео игра можеш освен върху опонента си да оказваш влияние и върху самата арена.

Например, при определени ситуации различни елементи от картата могат да бъдат повредени или разрушени, което пък оказва влияние върху останалите двубои в по-нататъшен етап. Друго интересно въведение е това, че можеш да придобиеш определени предмети след като разгромиш опонентите и по твой избор да ги използваш в битките срещу следващите претенденти.

И не на последно място, всяка битка е уникална!

Тук не просто се гоните по една и съща арена, а в много случаи има различни начини на водене на битката. Например, в една битка се движите по карта и броите игрови ходове, в друга се пренасяте в друго измерение от което трябва да се върнете обратно, в трета сте принудени да се биете с няколко противника… Освен това повечето битки не са особено дълги и могат да отнемат едва няколко епизода, но има и такива, които включват повече обикаляне и взимане на решения. Изобщо, откъм игрови моменти има страхотно разнообразие, което е само и единствено в полза на читателя. 

***

Механиката е добре работеща и балансирана

Воденето на битки е сравнително просто, като огромна роля за успеха ви ще има късмета. Общо взето се води класическа битка в която събирате шанса с бойното умение и сравнявате полученото число със същите показатели на противника си. Понякога ще имате възможноста да му отнемате допълнителни точки живот, друг път – не, но най-важното е, че тук читателят няма да се оплита в сложни изчисления.

Точките Ярост играят роля не само по време на самата игра, но и в края на книгата, тъй като те участват във финалната оценка на играта. И стигайки до това, ще ви разкрия, че в книгата също така има и морални избори, които много хитро са вкарани в главата на героя под формата на спомени.

По-нататък няма да издавам, но се пригответе за изненади и решения, които накрая ще определят по кое от двете финални разклонения да поемете. Моята оценка за игра е цели 36 точки, като нито веднъж не съм използвал точките си за Ярост за да приключа с някой противник преждевременно.

Илюстрациите са генерирани с Midjourney, но са приятни и напълно в тон с литературата

Изключение прави само картата на жилищните сгради от „другото измерение“, която поне на мен ми е някакси ръбата и би могла да се смени с някоя по-подходяща. Отварям скоба и за картата на арената в началото, която ми се струва по-скоро замазана от печата и вероятно в оригинален вариант е с много по-добра резолюция.

Като цяло редакцията на произведението е добра, с малки изключения, като най-голямата грешка откривам в епизод 273 при трансформацията на изборите в точки. Дотук достигам с по 45 точки за Хармония и Огън, но в текста няма опция, която да избера в случай че имам равен брой точки, така че бях принуден да приема, че точките ми за Хармония са повече от другите. Освен това разпръскването на избори из цялата книга не е най-удачно, тъй като след две прочитания хартията започна да се поомачква от обикалянето между епизодите, което би могло да се избегне в случай, че изборите са в близки епизоди или най-логично би било самите битки да бъдат групирани по глави или секции.

Самият дневник също би могъл да се премести най-отзад, тъй като постоянното връщане към него също допълнително похабява страниците. В тази връзка епизодите със спомени биха могли да бъдат добавени в текста директно след края на битката и така да се получи по-плавен преход, докато в момента се налага да се разлиства напълно излишно цялата книга само за да се провери на кой епизод трябва да се премине.

***

В заключение

„Ярост“ е една от най-добрите книги-игри, които съм чел някога. И мога само да поздравя Димитър затова, че наистина е успял в идеята си да ни представи една уникална турнирна книга-игра. Лично аз наистина се върнах назад във времената, когато „Мортал Комбат“ бе на особена почит и с трепет се хвърлях във всяка битка. Направето го и вие! Няма да съжалявате!