Ревюта

Ревю на „Зората на Мрачните Лордове“ – „прикуел“ на „Самотния вълк“ и „годината на Джо Дивър“

0
Споделяния
0Точки

Спомняте ли си 2016? Зрителите и феновете на Star Wars се тълпяха в моловете с идеята, че ще гледат Rogue One. Повечето от тях бяха млади хора и малко от индивидите в салона са гледали на кино „A New Hope/ Нова надежда“, или оригиналния филм по Звездни войни на Джордж Лукас от 1977.

И все пак, по-дъртите от тях знаеха, че някак си, и в класическия филм, Принцеса Лея изпраща сигнал по C-3PO, който стига чак до родната планета на Люк Скайуокър. И някъде там, в трансмисията и схемите на малкото роботче с форма на прахосмукачка, Люк щеше да открие плановете на зловещата „Звезда на смъртта“, а хората дори се питаха: „От къде още тогава Лея е знаела за тези планове?!“.

Отговорът за това се появява на екрана на Rogue One: където „силата е с мен, и аз съм силата“, и повторено сто пъти от слепия азиатец, чието име никой не запомни, но поне в този по-нов филм стана ясно за плановете на Дарт Вейдър и как точно достигнаха при Люк.

Но сега, нека с Вас да опитаме една доста подобна аналогия, но в книгите-игри. Годината е 1986, а мястото: Обединеното кралство. Младите англичани вече си купуват усилено книгите-игри на Джо Дивър от Magnakai Series. Първоначалната Kai Series за „Самотния вълк“ от 1984 се е доказала като изключително успешен игрови продукт, който се продавал доста добре в Англия.

Дори се превръща в бестселър, а и запълва една празнина, докато младежите чакат да излезе поредната книга-игра от серията Fighting Fantasy. Самите издатели в жанра книги-игри знаят, че тези истории се търсят, така че щедро наливат в продължения и във все по-нови и нови проекти.

И тогава, както казахме, годината е вече 1986, писателят на книги-игри Джо Дивър замисля The Magnamund Companion с цел да разкаже малко повече за света на, вече набиращият популярност, „Самотен вълк“, представен за първи път на читателите, както казахме, още през 1984.

Това ръководство на Дивър е превъзходно, един напълно илюстриран пътеводител към фантастичния свят на Магнамунд и задължителен за всички почитатели на самостоятелните книги-игри за Кай. И именно в този приказен том, ние вече можем да изиграем „Dawn of the Darklords/ Зората на Мрачните Лордове“ (в превод на Георги Димитров – Der – за Списанието за книги-игри, брой #10, 2018) и така да се запознаем с младия Калфа в Магическата Гилдия на Торан в Сомерлунд. Дали вече не сме се срещали и преди с този герой и къде?

Защото, приятели, тук идва и примерът ми с „прикуел-а“ от Rogue One – един наистина майсторски сценариен похват, който обаче е приложен още от Дивър и за децата през 80-те. Защото в този разказ ние, да, също както Люк научава за плановете от трансмисията на Лея, така и читателите на „Самотния вълк“ научават за Банедон.

Млад магьосник, с който се срещаме от името на воина Кай още в първата книга „Полет от мрака“ (в превод на Сим Николов, за ИК „Хермес“ от 1999), но чиято случка, някак си, може и да сме забравили. Именно младият Банедон дава съобщението до Кай, че предстои нападение на Мрачните лордове с цел да се предупреди Манастира, от който бяга главният герой в основната книга. Този сценариен похват, наречен „прикуел“, е перфектно замислен и осъществен от Джо Дивър, а с това ревю на „Зората на Мрачните Лордове“ ние от Knigi-Igri.NET днес слагаме начало на цяла серия от статии, посветени на Самотния вълк и за всички преведени негови книги-игри в България.

Вече някои от Вас, могат и да се досещат, но през сегашната 2024 година се навършват цели 40 години от  първата „Полет от мрака“. В нея читатели от цял свят прочетоха и научиха за славния герой „Самотен вълк“, за който вече са издадени 31 игри, което очертава историята на Кай като най-дългата интерактивна серия в този жанр въобще.

В серия от десетки книги приключението продължава от книга в книга, а мисията на Кай се заплита все повече и повече, набирайки и повече фенове и читатели от цял свят. Пълната серия се продавала в над 12 милиона копия и е преведена на 18 езика. Нещо, с което могат да се похвалят вероятно само и единствено такива големи имена и заглавия в жанра като Fighting Fantasy и Dungeons & Dragons.

Но май се отплеснахме, нека сега да разгледаме обаче не „Полет от Мрака“, която е най-първата книга-игра в серията, а нейния „прикуел“ от 1986 (със самостоятелно ревю на „Полет от Мрака“ ще стартираме цяла серия от статии и за всички преведени у нас книги на Дивър, но през Март). И така, на практика става дума не за отделна книга-игра в серията „Самотния вълк“, а за кратко и бонус разказче-игра в точно 80 епизода.

Схемата от основната серия обаче и тук е спазена, но вместо „умения на Кай“, читателите ще могат да избират из „Магиите на Братството“ (все пак, става дума за герой от Магическата Гилдия на Торан). Но и тук, както в уменията на Кай, изборът е ограничен до 5 възможни магии и трябва изключително внимателно да подберете какво ще владеете като магически репертоар, защото не всички магии на Банедон са еднакво полезни и навсякъде.

Прави ни впечатление, че бойната система на разказа е същата както в „Кай серията“, но тук в разказа няма как да имате „Бойни умения“ (вкл. не само при оръжията, но и за „Мозъчната атака“), което ще Ви лиши от бонус от добавяне на точки при изчисляването на ударите. А повярвайте ми, битките в този разказ не са много, но още при първата, ако поемете на запад по Стария миньорски път, на моста с Хелгаста ще Ви озори доста.

В същия момент, ок, не харесвате битки, тогава минете „на Юг по главния път“! Там се разиграва поредица от неочаквани избори, повечето от които отново, и доста хитро, завиват… към същия мост. Но има една дребна уловка, по-добре направо скачайте към моста, защото дори да издържите цедката на „главния път“, там няма да намерите един важен предмет, без който няма изобщо да се справите на моста.

В идеалният вариант може да изберете пътят на Юг и по някакви неведоми причини да се озовете направо в селото на Ковача, но шансът за това е дотолкова минимален, че не Ви съветваме да го правите.

Изберете моста и се сражавайте с Хелгаста с предмета, който ще намерите преди това в хижата. В последствие в разказа може и да си намерите приятелчета, в лицето на младите Дарон и Телда, но те, каквото и да правите, после изчезват встрани от сюжета, все пак е класически разказ-игра, в който героят се движи предимно сам.

На по-късен етап Гиаките ще се опитат да Ви заловят, затова е много важно да сте си избрали една конкретна магия от списъка със заклинания в началото, или дори две. Когато стигнете до останките на Манастира, дали с плуване през езерото, или с Левитация, има няколко развития, които водят обаче към един и същ край. На практика, Самотния вълк се появява от сенките, спасява Ви и накрая доброто ще възтържествува!

„Зората на Мрачните Лордове“ крие доста тайни, но една от най-големите слабости на разказа е, че не съдържа карта на местността. Аз лично, когато тествах играта, си послужих с картата от ИК „Хермес“ и достатъчно добре се ориентирах само с нея, но за нови и незапознати читатели вероятно една хубаво нарисувана карта на локациите би била само в плюс.

В същия момент, не знам защо Дивър е решил и заложил толкова трудна битка с Хелгаста на моста, но се запасете с търпение, защото доста пъти ще се наложи да правите нов герой и да започвате отначало (освен, ако не четете само литературата, демек чийтвате като Илко).

Направи ми впечатление, че в оригинала на „Самотния вълк“ началните пари на героя са по-малко, а тук са с +10 Златни крони повече, но, бога ми, нямам спомени да са ми искали пари за каквото и да е. Колкото до предметите, повечето от тях са безполезни, и макар, че „Одеалото“ може и да Ви бъде от полза, то „Бутилката вино“ изобщо няма да Ви дотрябва.

Все пак, „виното“ ще ни послужи да полеем a.k.a. да отпразнуваме началото на статиите ни за „Самотния вълк“ в сайта и с чиято 0-ва част на разказа днес решихме да стартираме. През цялата 2024 – „годината на Дивър“ на сайта Knigi-Igri.NET – всеки нов месец ще пускаме по едно ново и подобно задълбочено ревю на серията „Самотен вълк“, като започнем с „Полет от мрака“ през Март – до Септември с излезлия дотогава „Замъкът на смъртта“, и през Октомври до Януари 2025 – за всяка една част от допълнителните издания по Кай за „Магьосникът Сива звезда“. Останете с нас, харесайте ни и коментирайте, скъпи приятели!

И игрите с Вас! А сега нека, и за финал, да си припомним всички как завършва разказът-игра:

„Мисията ти е изпълнена, Банедон, но моята едва сега започва. Аз, Самотния вълк, трябва да отпътувам за Холмгард, за да предупредя Краля. Той ще знае какво трябва да бъде направено, за да спасим страната си.“

Инстинктивно сваляш своя Медальон на Кристалната Звезда и го подаваш на последния Кай войн. Това е талисман за късмет и се молиш, че ще го предпази по време на опасния път, който му предстои…

Какво мислиш за тази статия?

Подобни статии

Остави коментар