Книги-игри

Сим Николов: искрено и лично за книгите-игри

0
Споделяния
0Точки

СИМ НИКОЛОВ

ЗА ИМЕНАТА

Тия дни надникнах във вашия сайт и се зачетох в добре познатата ми история на книгите-игри. Как е било в самото начало и в разцвета, важно е да се знае. Всичко е разказано подробно, вярно и точно, но има нещо, което участниците в приключението пропускат. Имената, искам да разкажа за тях. Какво ни казват те за авторите? „Англичани“, „американци“ и само един българин – аз.
Мненията за името на автора бяха повлияни от единствения опит на „Екус Арт“ да издаде книга-игра на български автор. Става дума за „Огнената пустиня“ на Любомир Николов, първата българска книга игра. Продажбите не вървяха и издателството направи завой към англоезични автори, там нещата като че тръгнаха малко по-добре. Във въздуха са носеше мисълта, че ако не си американец или поне англичанин, няма кой да те чете.
Бях наивен, пишеш ли добре, читатели ще се намерят, така мислех. Написах две книги – „Прокълната земя“ и „Окото на дявола“, те бяха издадени през 1993 и 1994 г.
Таман си рекох, че съм на прав път с българското ми име и начина, по който разказвам историите, и бам – по главата! Издателството обяви в едно от своите издания, че няма да издава книги на Сим Николов. Вече се появиха няколко даровити млади автори, те носеха духа на времето. Какво ми казваха издателите? И без теб може!
Вярвах в себе си, създадох издателство сам, дадох му име „Инспрес“. Събрах малко пари, издадох „Желязната ръка“ в седемхиляден тираж и я продадох. Висях на книжната борса, но я продадох. Издадох „Смърт в океана“ в петхиляден тираж. И пак висях, но я продадох.
Читателите вече търсеха името ми. Бях всичко за една книга, от идеята и героите до продажбата. Гледах цената да не е висока, но и тук срещах спънки, някои улични търговци със сергия метър на метър предпочитаха по-скъпите книги, Какво казах на онези, които решиха да не издават мои работи? Издателства много, писатели малко. И без вас може!
Дойде и предложение от „Хермес“ за „Трошача“. Там не ми намираха кусури за българското име, излезе цялата поредица, после се появиха и други мои работи, в това число преводи от английски. Книгите игри бяха ново поле за издателството, учехме се взаимно – аз от тях, те от мен. „Астрала“ ми предложи да издаде „Битка под вълните“. Като можеш, всички те търсят, ако и да си българин.
Сим Николов
Вече имах издадени тринайсет книги игри и едно много успешно издателство пожела да издаде моя книга, но се боеше, че не съм на нивото на неговите автори. Отидох в издателството за разговор и вместо да ми каже какво иска от мен, издателят ми прати пет-шест души автори, всичките „англоамериканци“, два-три пъти по-млади от мен, те да ме ограмотят. Младите „англоамериканци“ ме начоголиха и взеха да ме учат какво и как да пиша. Обучаваха ме дълго и методично, не бързаха да пуснат някой слабак до тях. Поех наставленията, приех всичките им искания, те бяха упълномощени лично от издателя да знаят и могат повече от мен. Най-сетне инструктажът свърши, можех да започна работа.
След време занесох ръкописа на „Хищен инстинкт“ в издателството, издателят ми плати хонорара и си тръгнах. Няколко дни по-късно той ми се обади. Вайкаше се, че името ми било българско, искаше да се пиша американец. Той си представяше книгите-игри като един голям чифлик – неговия чифлик, и всички са вътре с имената барабар.
Отидох веднага в издателството. Бях гневен, бях много гневен. Рекох му: „Нов възродителен процес няма да допусна!“ И не го допуснах, поне що се отнася до мен. Върнах му хонорара 144 хиляди, днешните 144 лева, и си тръгнах. За щастие, „Хищен инстинкт“ излезе по-късно в електронен вариант. Благодаря на сайта за книги-игри и на Джордж М. Джордж за корицата.

И така – петнайсет книги с българско име.  

Беше 1997 година. Вихреше се бясна инфлация, назряваше политическа криза, компютърните игри наситиха пазара, дойде времето на големи технологични промени в книгоиздаването и обществото, задаваше се буря, и то каква! Перфектната буря удари книгите игри.
Продължих да пиша, за писателя всяко време е добро за работа – и бурята, и кризата, и пандемията. Не всички мои работи имаха късмета да бъдат издадени. Радвам се на онова, което излезе от печат, другите ми ръкописи са на ред, път ги чака.

И така до днес. Не съм теглил чертата, още работя. 

Мисля си попречи ли ми българското име да пиша. Само ме направи по-силен. Името ми говореше на читателите „Избери българското!“ Моя книга е сред петте най-добри книги игри, а за образа на Скитника от първата книга „Прокълната земя“ ми беше присъдена специална награда, която не успях да получа заради пандемията, вирусът ме разтърси здравата, и не само мен. Да ме прощават младите „англоамериканци“, които ме поучаваха любезно, те могат само да мечтаят за това. И когато някой каже, че препратките ми били „тъпоумни“, редно е да се запитаме кой е тъпоумен – хилядите читатели на  „Трошача“ или оня, който от скука е драснал два реда за мен с пръстите на левия си крак.
Издаването на книги игри вървеше под мотото „Избери чуждото!“ Един „англоамериканец“ представя друг „англоамериканец“ – себе си. Кого баламосваха издателите? Петнайсетгодишни деца, които купуваха книгите. Гласът ми се губеше сред всеобщата глъчка, но аз бях там и пишех, каквото и да става. И днес, както преди трийсет години, се опитвам да обясня на хората, че името е като лицето, откажеш ли се от името, губиш лицето си. Mога само да добавя, че без борбата за имената на авторите историята на книгите игри ще остане постна и безсолна.
Сим Николов
05 април 2024 г. 

***

СПИСЪК НА КНИГИТЕ И ТВОРЧЕСКИТЕ ИЗЯВИ НА СИМ НИКОЛОВ

1. Прокълната земя. „Плеяда“, 1993, книга-игра.
2. Трошача. „Хермес“, 1994, книга-игра.
3. Юмрукът на Трошача. „Хермес“, 1994, книга-игра.
4. Краят на Трошача. „Хермес“, 1994, книга-игра.
5. Окото на дявола. „Плеяда“, 1994, книга-игра.
6. Желязната ръка. „Инспрес“, 1995, книга-игра.
7. Смърт в океана. „Инспрес“, 1995, книга-игра.
8. Чедуана мах. „Хермес“, 1995, книга-игра.
9. Черният петък. „Хермес“, 1995, книга-игра.
10. Златната примка. „Хермес“, 1996, книга-игра.
11. Битка под вълните. „Астрала“, 1996, книга-игра.
12. Психотронно оръжие. „Плеяда“, 1997, книга-игра,
13. Подземен свят. „Хермес“, 1997, книга-игра.
14. По следите на глутницата. „Хермес“, 1997, книга-игра.
15. Хищен инстинкт. 2023 г., електронен вариант.

***

Романи, драматургия, поезия 

17. Грешка от един милион години. „Аргус“, 2005, роман, фантастика.
18. Проектът Пикадили. „Контекст“, 2009, роман.
19. Социалът. „Авангард Прима“, 2017, пет книги в един том за възхода и падението на комунизма в Русия. Книгите са: 1. В театъра на революцията, 2. Жътваря, 3. Натисни педала! 4. А стражите спяха, 5. Влакът за Чатануга.
20. Васалната държава. „Авангард Прима“, 2018 г., пиеса. Наши дни.
21. Бос по светлината тичам. „Авангард Прима“, 34 книги поезия в един сборен том, общо 4900 хайку, 2019 г. Отбелязана от Папа Франциск. Книгите са: 1. Събудих зората, 2. Улица с име на цвете, 3. Метлите небесни, 4. Гася нощта, 5. Трохи за мравуняка, 6. Куцата птица отново лети, 7. Кашля водопадът, 8. Сама трънка в полето, 9. Зелен скакалец на асфалта, 10, За сън е рано, 11. Някой диша до теб, 12. Реквием за дюните, 13. По-древен от мъглата, 14. Земя под мен, 15. Напръстник време, 16. Изпращам ти слънцето, 17. Кърви небето в синьо, 18. Как ухае жасминът! 19. Няма място за Казанова, 20. Срещу течението плувам, 21. Ранен от красота оставам, 22. Нарисувано с клечка на пясъка, 23. Нахрани мъртвите!, 24. Тръстика бях, 25. Ако дошляпаме само, 26. Без глас говорещите идат, 27. В гълъбарника, 28. Дар от тревата дива, 29. Хамстерски хитро, 30. Кречетала, 31. Вулканичните наши души, 32. Водата, която не ще да тече. 33. Камък последен,  34. Окото на Пантеона. Включени са и четири хайку под надслов „Моите дванадесет реда за Нотр Дам“.
22. Форсада. „Авангард Прима“, 2022 г., роман за една страна, в която обществото изпада в социална деменция.

***

Други издания

1. Железари. Разказ, в. „Труд“, 2.04.1971, в „Месец на българския разказ“.
2. Робоерата. „Народна младеж“, 1988, научно-популярна книга за технологиите.
3. Сестрата на сивия дявол. Разказ, фантастика. „Криле“, бр. 12, 1988.
4. Краят на Урику. Сценарий. „Супер плеяда комикс“.№1, 1992.
5. Разкажи ми за белите лилии. Разказ, „Български фантастични ваяния“, 2006, изд-во ЕГИ, стр. 65-89. .
6. Старинният часовник. Разказ,  „Знойни хоризонти“. „Аргус“, 2006, стр. 209-246.
7. Улицата на удоволствията. Разказ, „Секси хоризонти“, „Аргус“, 2008, стр. 92-148.

***

Преводи от английски

1. Р. А. Монтгомъри. Изгубени край Амазонка. Книга-игра. „Плеяда“, 1992.
2. Ричард Брайтфийлд. Майсторът на таекуондо. Книга-игра. „Плеяда“, 1992.
3. Фред Грейвър. Пътуване до Стоунхендж. Книга-игра. „Плеяда“, 1992.
4. Ричард Брайтфийлд.Тайната на пирамидите Книга-игра. „Плеяда“, 1992.
5. Ричард Брайтфийлд. Загадъчното съкровище на Тибет. Книга-игра. „Плеяда“, 1992.
6. Ричард Брайтфийлд. Бърлогата на драконите. Книга-игра. „Плеяда“, 1992.
7. Стивън Кинг. Особени сезони. „Плеяда“, 1993.
8. Клифърд Саймък. Търсачи на светове. „Плеяда“, 1993.
9. Стивън Кинг. Изкуплението Шоушенк. „Плеяда“, 1997.
10. Клайв Баркър. Обречени на ада. „Плеяда“, 1998.
11. Джо Дивър. Полет от мрака. Книга-игра. „Хермес“, 1999.
12. Джо Дивър. Пламък над водата. Книга-игра. „Хермес“, 1999.
13. Джо Дивър. Пещерите на Калте. Книга-игра. „Хермес“, 1999.
14. Джо Дивър. Бездната на обречените. Книга-игра. „Хермес“, 1999.

***

Телевизионни изяви, статии, интервюта, оформление на книги 

1. В морето, там където. Пиеса за деца. Излъчена по БНТ в края на 1991 г.
2. Ездачът на облаци. Пиеса за деца. Излъчена по БНТ в началото на 1992 г.
3. Видения. Филм за С. Николов и неговите картини, заснет през 1991 г. и излъчен по БНТ в края на 1991г.
4. Страхът с божествен аромат. Интервю за в. „Труд“ 3-4 август 1992 г. за превода на „Особени сезони“, Стивън Кинг.
5. Необходима е глобална мрежа за образование, наука и култура, „Аз Буки“, бр. 3, 21-27 януари 1998 г., с рисунка на автора.
6. Градът на ХХI век – Технополо. „Аз Буки“, бр. 9, 4-10 март 1998 г.
7. Новите идеи на „Еврика“. „Аз Буки“, бр. 15, 15-21 април 1998 г.
8. Интервю с Дамян Христов. Около 2007 г.
9. Свободна зона с Г. Коритаров. Представяне на романа „Социалът“. Телевизия
Европа, май 2019 г.
10. Свободна зона с Г. Коритаров. Представяне на пиесата „Васалната държава“ и разговор за романа „Проектът Пикадили“. Телевизия Европа.
11. Интервю с Дамян Христов, PC Mania, за книгите игри и други работи.
12. Картина за корицата на „Социалът“.
13. Картина за корицата на „Бос по светлината тичам“.
14. 34 рисунки за оформление на титулните страници на книгите, включени в сборния том „Бос по светлината тичам“.
15. Изображение на корицата на романа „Форсада“.
Забележка. В архива на автора е изгубена поредица от научно-популярни статии за модерните технологии в старозагорския вестник „Септември“ и научно-популярната статия за праховата металургия във вестник „Орбита“.
Изгубено е едно авторско свидетелство за изобретение.
В списъка не е включена докторската дисертация на автора, както и научните статии, публикувани в български и чужди специализирани издания.

Какво мислиш за тази статия?

Подобни статии

Остави коментар