Ревю на „Светилището на Хиперборея“ – страната на белите хълмове, в която ще спечелиш състезанието, само ако не допуснеш в сърцето си злоба до самия му край

Eто, че съм пред „СВЕТИЛИЩЕТО на ХИПЕРБОРЕЯ“ – книга-игра, която чакам да отворя с нетърпение и да започна приключението. Усещането, че от теб зависи развитието на действието, че ти определяш посоката, че ти изграждаш вариантите на сюжета, те кара да се чувстваш специален, но от друга страна…. Нека да видим…

Авторът на книгата е Тим Дениълс , който създава един като че ли самодостатъчен свят. Свят, който те завладява и не можеш да спреш, докато не стигнеш до края на книгата. И това не е случайно, защото Тим Дениълс /псевдоним на публициста Любомир Николов/ е бащата на жанра книга-игра в България.  На 5 годишна възраст се научава да чете и оттогава се потопява в света на книгите. Както казва самия той за себе си : „ … пребивавам малко откъснато от света и не считам, че го познавам задоволително добре, с цел да пиша реалистична прозаичност. Аз съм по-затворен човек и избирам да не се въвличам в шума на света“. И така създава други светове.

„Светилището на Хиперборея“ е зимна приказка в която, точно преди Коледа, 17 годишния Ерик е решен да спечели състезание по спускане с шейни от хълма Тагеборг, за да може с наградата да осигури стипендия за университета на брат си Пер /твоят герой/.  Ти /Пер/ искаш да се включиш в състезанието, но Ерик не е съгласен и затова се чувстваш неудобно, че той ще изкарва парите, а ти ще чакаш наготово.

Сюжетът на книгата е изграден от Любомир Николов така, че неминуемо се срещате с местната банда на Нилс Бьокерсон – хулиган, който иска /и прави всичко възможно/ Ерик да се откаже от състезанието, за да може той да спечели наградата. И тук е първото предизвикателство към теб: ще посъветваш Ерик да не им възразява и да се откаже, за да научиш поуката, че „обещанието си е обещание. Запомни урока от тази вечер брат ми. Човек трябва да държи на думата си, каквото и да му струва това“. 

Или ще избереш да следваш целта си, въпреки всичко. Това е избор, който правиш Ти, в зависимост и от своята нагласа и темперамент. Въпреки всичко бандата ви пребива и унищожава шейната. И в твоя цел се превръща намирането на начин до другия ден Ерик да оздравее и да намериш нова шейна за коледното спускане.

През целият сюжет се усеща нишката на борбата между доброто и лошото. Как въпреки всички препятствия, ако имаш непоколебима вяра, че има начин да успееш, ти го търсиш и го намираш.  Любомир Николов е описал това по един изключително увлекателен начин, въвличайки те в един наистина магичен свят, в който случките са много разнообразни.

Като се започне от Селището на джуджетата, работещи за Белобрадия старец – „страната на белите хълмове – Хиперборея“, баба Яга, върколаци, подземни, въздушни и снежни духове, среща с боговете Тор, Аполон и Локи, изправяне пред загадките на благосклонно гледащ на теб сфинкс /имаш 3 опита да го преодолееш/ и одухотворени животинки – мечки, катерички, Леден Великан.

Всичко това подкрепено с магични предмети – пурпурен мрамор, огнена перла /единственото нещо, което плаши Ледения Великан/, планински кристал, магическа, невидима сгъваема палатка. И когато преминава през всичко. накрая Аполон се съгласява да изпълни желанието му и да излекува Ерик, като му дава поредната тема за размисъл : „…ще спечелиш състезанието, само ако не допуснеш в сърцето си злоба до самия му край. Помни: утрешният ден, Коледният ден, е ден на опрощението. Забравиш ли това, ще загубиш“.

Идвайки на себе си, Пер се пита, сън ли е било всичко, през което е преминал, но шейната, която вижда пред себе си го кара да вярва, че всичко му се е случило наистина.

Всички сме чели приказки на братя Грим и в „Светилището на Хиперборея“ забелязваме няколко няанса от тях, макар и в по-мека форма. Докато четох си мислех за това, как това е уж детска приказка, а има неща като побоища, вандализъм, ножове. През целият сюжет отчетливо се вижда постоянната борба между доброто и лошото и че ако избереш пасивността или нещо различно от доброто, това води до край на играта. Всяко решение, което не е изпълнено с добрина и жертвоготовност, се наказва почти винаги с край или смърт.

Хубаво е, че имаш избор, но като че ли шансът играе доста голяма роля на пръв поглед. Факт е обаче, че при по-детайлно разглеждане има и начин никога да не опреш до шанса. А стигнеш ли до него, единият изход е винаги край на играта.

Тази книга-игра е чудесна за начинаещи по отношение на книгите-игри, понеже има възможности за преиграване. Интересно в тази книга-игра е и това, че главният герой е едно нормално момче, на което преди да попадне в Страната на белите хълмове, му се случват напълно обикновени неща. 

И тук идва донякъде огорчението ми, защото докато в света на магията добрите неща се поощряват до степен на крайност, в реалността буквално в очите ти казват, че няма смисъл да се бориш с престъпността, защото битката ти е обречена. 

Приятелят на един от бандитите /Свен Анселблот/ бил син на важна клечка и затова нямало нужда да се пускат жалби и да се уведомява полицията. Да, реалистично е, но двете картини са толкова контрастни, че направо тръпки ме побиха.

Въпреки всичко, това е една наистина хубава зимна приказка, пълна с вълшебства и реализъм в болезнена доза. Играта дава достатъчно количество възможност за преиграване и ако изхождаш от позицията, че трябва да се прави добро. В същото време лошите не са толкова умни, така че няма да имаш много неприятни изживявания, свързани с край на играта.

Можете да прочетете книгата онлайн тук: https://gamebook.bg/ebooks/svetilishteto-na-hiperboreia