Книги-игри

Топ 5 класация на Злодеите в книгите-игри, без които приключението просто нямаше да е същото

0
Споделяния
0Точки

Когато планирах написването на настоящата статия, аз наистина се видях в чудо, защото „злодеите в книгите-игри“ са навсякъде и на практика всяка една по-добра игра в жанра си има свой-собствен злодей, или иконичен злодейски персонаж.

Тогава си зададох следния резонен въпрос, как да открия от всички възможни антагонисти точно един адекватен и сравнително коректен списък с „Топ 5 Злодеи на КИ“? Дадох си сметка, че злодеите са ясни и няма как да бъдат сбъркани, ако за целта си послужим не толкова с канонични злодеи, а с канонични книги-игри. В крайна сметка и враговете на героя в „Черната маска“ на Майкъл, или Трибулачо от „Господаря на зверовете“ на Колин са посвоему заплашителни и тъмни личности, но ние тук сега с Вас търсим кои са топ злодеите.

В този случай си позволих да създам следния списък от наистина култови от по-култови злодеи, но в същия момент, в него няма да намерите, например, Хонорик от „Пътят на тигъра“, няма да срещнете Езъл Мухата от „Патрул за ада“ (а пък то има ли по-култов злодей от него?!), няма да срещнете и Зардинакс от „Гората на демона“ и още куп знайни и незнайни злодеи.

Но не защото такива няма как да присъстват в подобен списък, а защото сега ще си говорим за топ ъф дъ топ на злодеите. И така, ето ги всички според мен, и един по един:

***

Злодей №5: Джейсън Торн от серията на ММ за „Хлапето с револвера“

Признавам, „Петото място“ може и да Ви изглежда малко спорно, но знаем, че авторът на Хлапето, легендарният във всяко едно отношение автор Майкъл, е още познат и като спортен корифей, и познавач на баскетбол (предимно), но и на футбол. А местата за класиране, например, в Световното по футбол са само 4 и петият участник обикновено остава някъде назад из сенките. И тук идва и „сенчестата фигура на Хлапето“, за който и от птичи поглед и на всички е ясно, че няма как да бъде злодей и въобще да попадне в подобна класация, или поне в тази „злодейска“ категория в нея.

Но… проблемът тук не идва от това, че младият и надъхан да успее в престъпните среди Джейсън Торн реално е злодеят в историята, дори напротив, ако се позовем на литературната традиция, Хлапето е един 100% протагонист, макар и, пак казваме, със сенчесто и неудобно за всички минало.

Все пак, ще си позволя да „издигна“ Хлапето до 5 място в топ злодеите, тъй като историята на Джейсън успя да скара всички автори и издатели в МЕГА и навремето се стигна дотам, че самият Пепи Станимиров вдигна ръце! И отказа на Мишо да издаде финалната му творба, в която Хлапето щеше да накаже всички останали злодеи, като за това щеше да заплати с живота си.

Тънкият момент тук е, че хора с малко по-„остарели за света и живота“ разбирания като Колин заподозряха Мишо в най-големия злодей от всички и обявиха книгите за Хлапето като, цитирам, „нацистки“ и в които открито се пропагандират наркотици, леки жени и насилие, вкл. и неудобни послания, намесващи инвалиди и други. Нещо повече, самият играч, който управляваше Хлапето, беше насърчаван, дори периодично, да си „покачва точките“ в дневника, „пиейки алкохол“, друсайки се, или навестявайки, пак ще го кажем и по-умерено, „леки жени“.

В крайна сметка, 4-тата част в серията излезе, но от ИК „Плеяда“, вкл. в момент, в който вече книгите-игри не се търсиха активно, корицата беше от филм с Еди Мърфи със заглавие „Харлемски нощи“ и до реален скандал и викане на полиция от възмутени читатели не се стигна.

***

Злодей №4: Снежната вещица от „Леговището на Снежната вещица“

Ще се учудите много, но е нужно да знаете, че тази „Снежна вещица“ дори си има и собствено име и се нарича Shareella, като за целта указвам и скрийншот от ролевата игра към света Титан в серията „Битки Безброй“, но на английски. Разбира се, у нас в България реалното й име няма значение за никого, по-скоро, и излизайки през 1994 година, българските й фенове си умираха да загиват и да започват играта отначало, а по онова време и чийтът беше новост.

Много малко от тях си даваха сметка, че начинът да се справиш с Вещицата се криеше в това да намериш „Жабешкия амулет“ из вехториите на гнома-готвач в кухнята на подземието. От там нататък и чесънът от алхимическата лаборатория щеше да ти свърши работа, но да не забравяме и колът в сърцето, тъй като Shareella е не само вещица, но и… вампир.

И тук идва най-голямото очарование от този, и привидно, главен антагонист в играта, защото приключението в едноименната книга всъщност започва НЕ в момента, в който убиваш вещицата, а едва СЛЕД като я убиеш! Интригата тук е, че Shareella те кълне с проклятие (и теб и спътниците ти), та наистина е хипотетичен моментът дали въобще ще оцелееш след това, за да стигнеш до епилога и до идването на Пегаса.

***

Злодей №3: Айкън Безбожника от серията „Кървав меч“

Пристъпваме с Вас вече в Топ 3 от злодеите и тук вече конкуренцията е наистина жестока! Все пак, предимството на другите двама е очевидно, така че Айкън ще си заслужи скромното трето място и Бронзовия медал. Но кой е Айкън?

Напомням, че в самите книги-игри в тази серия е налична терминология, в която за Айкън е изписано това:

Лорд Айкън от фамилията Судженсики от провинция Утаяма в Ямато. Един магьосник с ужасна репутация. Свален в Шеол през Фокуса на Смъртта, малко след възстановяването на Кървавия меч. Името Аикън е само резултат от метафорична употреба, докато неговото истинско име Икон означава приблизително „Жесток Дух“.

Разбира се, тази литературна заигравка с името му всъщност има значение, защото явно и самият Айкън много се дразни за това, а и защото в друга негова реплика ние четем:

„– Вие, чужди дяволи, винаги ми бъркате името. Икон е истинското име на моя дух, предадено ми от моите предци, а не Айкън, както ме наричате вие, идиоти такива.“

Както се вижда от горния цитат, явно самият Айкън не се свени да нарича героите на играчите „идиоти“, но от друга страна, за 4 книги в серията (от първа до четвърта включително), Айкън им натвори толкова много проблеми и препятствия, че нямаше как да не го запомним и как се казва. Но най-смешният момент в цялата серия си остава, когато героите надуват Рога на Шеол в четвърта част и се опитват сами да призоват духа на Айкън при тях, а Айкън и вече маскиран като „Пътешественика“ и стоящ до самите герои, само хапливо отбелязва, „Хм, странно, това трябваше да го накара да се появи, където и да е…“

Шапки долу!

***

Злодей №2: Тиквеняк 1-ви от „Замъкът на таласъмите“

Веднага надушвам, че тук ще сте склонни да спорите, защо Тиквеняк I-ви вместо Агамор от преходната „Огнена пустиня“, още повече, че с „Долината на изгубените сънища“ ние на практика се запознахме с целия приказен жанр. И ако има истински злодей от българска книга-игра, на който е кръстено дори и цяло списание през 2022, това очевидно е злият маг Агамор вместо някой си цар на таласъмите и чукундурите Тиквеняк.

Така че защо топ злодеят за среброто да бъде именно Тиквеняк от втората издадена игра на Колин, а не Агамор от първата му такава. И отговорът е очевиден, защото, и ако трябва да сме точни, „Замъкът на таласъмите“ е преиздаден вече 3 (словом 3 пъти), а „Огнена пустиня“ само два пъти.

Разбира се, последното издание на тази книга се случи преди седмица, когато пиша този текст и това беше не само бляскаво събитие, а доста хора от по-новите фенове, си припомниха цялата история за Дърваря и Самодивата и сега през 2023 година. Все пак, от гледна точка на литературна поява в самия сюжет, ще сте прави, и Тиквеняк, и Агамор са запазени в коя да от двете им книги, до самия край на разказа за героя и на практика дори не са описани, а само щрихирани, че са „ултимативното зло и виновни за вселенския хаос“.

Все пак, и двамата злодея имат огромно значение като зли врагове в съзнанието на играчите на книги-игри през годините, но наистина Тиквеняк преварва Агамор на финалната права. И докато на Агамор се кръщава списание с неговото име през 2022, то Тиквеняк I-ви зловещо триумфира и отново напомни за себе си и днес през 2023. Това е, приятели, и честито поредно преиздаване на една наистина качествена и класическа книга-игра от близкото минало и с иконичен злодей в нея!

***

Злодей №1: Загор от „Магьосникът от Огнената планина“

Тук нещата малко се напасват отново с Тиквеняк и Агамор от предния абзац, защото колкото и иконичен злодей да е Загор, неговата роля пак е оставена за финала в книгата. И дотогава ние нито сме го срещали в подземието на лабиринта, нито дори имаме представа за какъв дявол му е трябвало на магьосника да извае такъв грандиозен по своему лабиринт и да застане в самия му край, в дън гора, дето се вика, заедно с огромната си ракла със съкровището на епизод 400.

Нооо, приятели, тук вече се намесват и други фактори, като например, че с тази книга за Загор е стартирало в световен мащаб и самото „Бойно Фентъзи“, или „Битки Безброй“, ако щете, а също, подобни книги, това го пише отзад на кориците, ако не се сещате, са издавани и преиздавани в 15 милионни тиражи и, забележете, са преведени на множество езика, между които английски, френски, немски, италиански, испански, холандски, португалски, японски и много други, но в случая и на български.

След смъртта и кончината на издателя на ИК „Селекта“ Васил Антонов преди 2 години, тайната за това дали цялата серия от книги в Битки Безброй е легално или нелегално преведена ще си остане загадка. Във всеки случай, милиони играчи на книги-игри по света (като, например, Джонатан Грийн, чийто интервю с него четете ТУК!), твърдят, че именно Загор и „Магьосникът от Огнената планина“ (а не Тиквеняк от България!) ги е запознал и запалил в жанра.

Всичко това за мен, като автор на настоящето класиране, несъмнено говори в полза на Загор и той получава Златния медал! Ура за злодейската му чест и очакваме нови свежи попълнения в списъка ни и занапред!

Останете с нас и в следващата ни статия, в която ще си говорим за художниците в книгите-игри, а дотогава оставете коментари под тази за злодеите, както лайквайте и споделяйте, приятели!

Какво мислиш за тази статия?

Подобни статии

Остави коментар