Преди да започнем по същество, наясно сте, предполагам, че в нашия сайт предимно си говорим за книгите-игри: за заглавия, за издателства, за серии и за автори в този жанр, нали така?
Стратовете, на практика, еволюираха именно от книгите-игри, но донякъде се различат от тях като механика. На първо време, една книга игра се играе от сам човек.
Да, при някои книги-игри, например, при „Кървав меч“ на Дейв Морис и Оливър Джонсън играчи може да са повече, дори 4 или до 5 с уговорката, че самите герои в книгата са до 4, но 5-тият играч може да е нещо като Разказвач или Водещ. В други книги-игри от български автори, отново посочваме само пример, но в „Краят на Злото“ на автора Майкъл Майндкрайм ние имаме не един, а цели двама играча, като действието между единия и другия се сменя и всеки един от двамата читатели избира и прави равностойни на другия играч избори, все пак си говорим за книги-игри, а при тях има доста избори.
Но, за съжаление, и „Кървав меч“ и „Краят на Злото“ по-скоро са единични изключения и правилото е, че в книгите-игри, като жанр, героят е само един и това е именно читателят, който в момента чете и играе на книгата.
И сега, да си дойдем вече на думата, стратовете се „пръкнаха“ по идея на Джордж М. Джордж, който вкарва уникалното и по своему гениално решение да направи карта, по която да се движат повече от един играч и по която, естествено, на едно поле да се случват повече от една или две случки. Така, ако приемем, че самата игра, както при самите книги-игри, е игра пак с епизоди, но в случая става дума по-скоро не за литературни епизоди, а за схематични описания на ситуации, разказани, и по-скоро за удобство и от гледна точка за пестене на хартия и място, в епизоди, които ни отчитат какво се случва по тези карти.
И тук първото нещо, което ни прави впечатление, че тези епизоди са или твърде общи, или пък достатъчно свободни като съдържание, за да се тълкуват без значение дали играта се играе от един самостоятелен играч или от двама, или повече.
Защото самите „ситуации“ се повтарят, а това означава, че бързо се заучават, а това помага при отборна игра всеки един играч да е наясно какво му се случва и без да учи изрично правила или да се рови в дебели наръчници.
И така, вече имаме голяма и обширна карта с епизоди във вид на книга-игра по същата карта, вече имаме и играчи, добре е да са поне 4-рима и да обичат книгите-игри. В същия момент, жанрът също не е ограничаващ, защото практиката ни показва, че в България между 1997 и 1999 година са били излезли точно 19 класически страта и още 2 супер страта и всички те са по всякакви теми и жанрове, вкл. военни и стратегически, исторически, фентъзи, фантастики, криминални и африкански, вкл. имаме и един спортен страт по тема футбол, както и няколко „филмови“ страта, не е ли яко това?
А ето и нашето по-точно, но и по-кратко „определение“ на стратовете – те на практика бяха бордови игри, с всичките им човечета, зарчета и такъми, но във вид на книга-игра и пак във вид на книга, но с цветна обложка и джоб, в който бяха напъхани най-различни карти. Всичко това ни води към Бордовите игри, и към Книгите-игри, и към Ролевите игри също, защото реално този игрови формат, пак казваме, измислен В БЪЛГАРИЯ от Джордж М. Джордж през 1997 и изключително за ИК „МЕГА“, включваше всичките тези различни жанрове накуп. И всеки един съществуващ до момента страт у нас беше издаден от славното издателство ИК „МЕГА“ в най-добрите години на жанра и след неговия бум на пазара за книги у нас през средата на 90-те. Потърсете си ги днес!
А ето сега и нашият „ТОП 5 ЛЮБИМИ СТРАТОВЕ ОТ МОЕТО ДЕТСТВО“, но пак с уговорката, че споменатите вече „супер стратове“ също са „стратове“, както и с уговорката, че всички техни автори наистина са само „Джордж М. Джордж“ и „Елена Павлова“, но сред бисерите има и един диамант и това е стратът „Подземен бяг“ с автор Колин Уолъмбъри от 1998 година.
1 Супер страт 1 „Дракони, напред!“, автор Върджил Дриймънд, 1997 г, худ. Евгений Йорданов, Ивайло Иванчев
Бляновете на един разказвач на истории се сбъдват чрез страта, измислен от Елена Павлова, в който се преплита в едно и фентъзи и стратегия, а по ОГРОМНАТА ТАКТИЧЕСКА КАРТА играчът може да се побърка да си строи замъци, села, орди на варвари, ферми или мини за съкровища, защото тук мотото на играта е именно: „Построй сам своя МЕГА свят!“. И наистина точно това се случва, когато вземем книжката с правилата към епизодите и започнем едно по едно да нареждаме повечето обекти по картата, вкл. ще имаме възможност да си ги налепим, а не просто прикрепим към картата, но най-забавното се случва, когато Елена започва да цитира „събития по картата“ и тогава, внимание, може да се падне както „шап по говедата“, така и да избухне вулкан, да настъпи чума, мор или наводнение, а също случайните ходове помагат на играта да си свърши работата, като бавно „материализира“ варварски шатри и лека-полека, през ход или два, ги мести към града на играча. Всичко това и без съмнение и постижение на майстор в лицето на Елена и й благодаря за тази превъзходна игра, която съчетава в себе си и книга-игра, и чиста стратегия и приключения!
2 Страт 2 „Лорд и Магьосник“, автор Джордж М. Джордж, 1997 г. (в. Петър Станимиров)
Ако изключим „супер страта“ на следващата първа и най-престижна позиция, именно „Лорд и Магьосник“ е най-добрият страт, или поне лично за мен, е безценен. Не отричам в никакъв случай и неговото продължение от 1998 и на име „Лорд Дракон“, което също е изпълнено невероятно, но ако някой ме запали по Dungeons & Dragons и преди въобще да чуя, видя или играя D&D, това направи именно Джордж с неговия „Лорд и Магьосник“. Но за какво става въпрос? Представете си свят на митичната земя Фрея, в която се срещат както хора, така и елфи, и джуджета, и орки, и великани и дракони. Има дори и трол, а някъде там по голямата карта се намира и „древният и неразрушим Драконов път“, по който ще обикалят всички играчи в играта. Представлява два огромни отрязъка от територии, които се вмъкват една в друга и които представляват съответно „Човешкото кралство“ и „Приказния свят“, а някъде там се намира и специалния „Чудовищен кръг“, където се срещат най-големите и най-страшните дракони и чудовища в играта. Целта е, разбира се, си остава „Пещерата на Дракона“, но не си мислете, че ще влезете в нея без първо да разполагате с Драконовия ключ и т.н. Обръщам и специално внимание, че правилата са СЛОЖНИ!
3 Страт 8 „Подземен Бяг“, автор Колин Уолъмбъри, 1998 г. (художник нямаме посочен)
Това е един експеримент на Колин, при това успешен, да наложи Ролевите игри под форма на стратове и със сигурност доста хора обърнаха внимание на този страт. Самият Колин си признава в началото в книжката с правилата, че е „измислил тази игра“ още много отдавна, но е нямало кой да я издаде, не и като търговски вид в кутия, със зарове, пионки и т.н. И все пак, играта му излиза от „МЕГА“ и в нея ние се срещаме с пътуващ дилижанс, в който спят нашите герои, но в самото начало, дилижансът спира да помогне на умираш скитник, който казва на всички пътници, че там, някъде в близката мина има „заровено съкровище“. И битката и „подземният бяг“ започва, когато всички пътници скачат от дилижанса и хукват по тунелите да дирят това скрито имане. А там освен злато, ги чакат и ловки капани, и много помощни предмети, както и зали с огън и други загадки…
4 Страт 16 „Троянската война“, автор Джордж М. Джордж, 1998 г., худ. Георги и Петър Станимиров
Обръщаме специално внимание, че когато този великолепен страт излезе на пазара, все още нашумелият филм с Брат Пит „Троя“, в който Ахил си гледа часовника, изобщо не беше излязъл по екраните нито в България, нито в САЩ. В същия момент, ето един много як и почти съвременен начин да учим за историята на древна Гърция, при това без да се морим да четем Омир и „Илиада“, нито пък да се ровим в дебелите исторически книги. Просто си купуваме „Троянската война“ и почваме да се дебнем с нашите съседи и съученици по голямата цветна карта. Джордж в страта си беше предвидил цяла карта на „светите места“, където навремето се е състояла войната, а на играчите се предлагаше като възможност да си изберат страна в конфликта, а освен армии и кавалерия, слоновете бяха оставени за нейното „продължение“, а именно „Анибал срещу Рим“.
5 Страт 18 „Пришълецът“, автор Джордж М. Джордж, 1998 г., худ. Владимир Станимиров
Този страт с уникално добър арт, включващ цели филмови сцени от оригиналния филм на Ридли Скот от края на 70-те, излезе в България и вероятно предизвика фурор навсякъде, защото подобно нещо дотогава наистина не беше виждано. Изключваме, че подобен продукт по известен и още по-култов продукт и франчайз на известната Туенти-Сенчъри Фокс (днес част от конгломерата на компанията на Уолт Дисни) беше с тотално окраден арт и без никакви платени авторски права, но на кого му пука, когато би имал възможност да играе Лейтенант Рипли барабар с целия състав на кораба „Ностромо“ и Пришълецът, който някъде там ги дебне в сенките! Играта също включваше и дневник на самата Рипли, изиграна от Сигорни Уивър във филма, а също така предлагаше дневници, а също и много пушкала и електроника, на целия команден екип в „Ностромо“. Вероятно днес това нещо нямаше как да мине, но тогава остава един от най-добрите стратове за епохата!
