Книги-игри

Част II: Възходът на Плеяда – първите години на жанра в издателството

0
Споделяния
0Точки

Новата статия за Плеяда започва с цитат, написан специално за нашите читатели от Димо:

„Здравейте, приятели на книгите-игри в България!

Когато човек си върши ежедневната работа рядко има чувство за мисия. Такова беше и началото на издаването на книги-игри от Плеяда. По това време всичко беше във възход, всеки правеше нещо ново, интересно и имаше достатъчно публика, която може да оцени това. Нашето издателство започна да издава книги, които дълго време са били или пренебрегвани или дори забранявани. Имахме много читатели. Обяснявам това, за да стане ясно, че можехме да си позволим да експериментираме и с нови и необикновени издания.

Точно това бяха и книгите-игри – експеримент за нас. Любчо Николов е пионерът, както всички знаят, който посочи тези невероятни текстове, които можеш да препрочиташ и да насочваш героя сам. Дори ни предложи и ръкописа на „Замъкът на таласъмите”. И това бе началото…

Лаская се да мисля, че и ние сме проявили добър издателски усет.

Димитър Стоянов-Димо, издател на ИК „Плеяда“

***

И така, в предната и първа част на тази статия, ние с Вас научихме, че ИК „Плеяда“ стартира в началото на 90-те години в България, а тогава светът на децата, както и самата ни страна бяха различни. Но съвсем различни са и цялата серия от новите книги-игри на издателството, чието начало е поставено с невероятната „Замъкът на таласъмите“ на Любомир „Колин Уолъмбъри“ Николов.

Дори нещо повече, тази игра дори не е писана на компютър, с което и завършихме предната статия, казвайки, че Любо е писал играта на едно старо тефтерче, разграфявайки дневника и заделяйки място за всеки един нов епизод. Вече в по-късните години, може би точно на форума на Knigi-Igri.NET се появи съобщение, че някой ПРОДАВА този начален ръкопис на играта и включително към автора на настоящата статия бяха отправени шеговити, разбира се, коментари, че може би точно „Ян ще иска да го купи“

Е, „Ян не го купи“ тогава, но се появиха новини, че ръкописът е бил предложен на търг в общността на Таласъмия на Старозагорските минерални бани и вероятно в момента този ръкопис вече има нов собственик. Но да се върнем към Плеяда през 1992 година, когато тази книга-игра щурмува младите читатели и тогава се случва нещо още по-невероятно и от самата книга, а именно със „Замъкът на таласъмите“ и другата книга-игра „Огнена пустиня“, но издадена от ИК „Еквус Арт“ и под истинското име на Колин – Любомир Николов, жанрът книга-игра стартира триумфално в България и то за дълги години напред!

И така, пътят напред е открит и на пазара вече съществуват първите две написани (от Колин) и издадени (от Еквус, и от Плеяда) книги-игри в България. Но тогава се случва нещо, което още тогава набелязва пътя на споменатите две издателства. А именно, макар и много добра игра, Галина Томова-Станкева от Еквус среща редица проблеми с „Огнена пустиня“. Още повече, че г-жа Станкева рискува в самото начало и издава тази най-първа книга-игра с истинското име на Любомир Николов, но и напомняме, че в Плеяда това се скрива и там Любо прави анаграма от името си и затова се прекръства на Колин Уолъмбъри.

Така или иначе, дори и рекламата в тогавашния национален и единствен ефир БНТ, където в предаването „Милион и едно желание“ пускат „Огнена пустиня“ като реклама и раздават под форма на игри и награди към зрителите, Галина отчита, че няма как да продължи с български автори. Тогава издателката лансира още един българин с псевдонима Бъртрам Устър и неговата книга-игра „Свръхразум“, но през 1993 от Еквус започват да издават и налагат само западни (и превеждани) автори от този игрови жанр…

…Но всичко това не важи за Плеяда, които замислят не само да развият докрай жанра, вкл. да намерят нови автори, но дават и зелена светлина на проектите на самия Любо, като лансират както следващата му книга за Плеяда „В лабиринта на времето“, така Колин получава и картбланш за всички последвали свои книги-игри, които (ще) напише след нея. Така се оказва, че Еквус ще продължат с преводни заглавия, а Плеяда ще лансира първите български автори на книги-игри и това се случва именно в това издателство и години преди да чуем за Астрала, Хермес или МЕГА.

В същия момент (и за разлика от Еквус) успехът на „Замъкът на таласъмите“ се отчита като огромен и от Плеяда дори успяват да пуснат няколко допечатки на книгата. За разлика от Еквус, които също пускат допечатки на Огнена пустиня, но с различни корици, от Плеяда държат книгата да бъде само една и реално тази книга-игра тогава излиза в многохиляден тираж, която се превръща в бестселър сред младите читатели. Включително и в момента тази книга се води една от най-големите класики в жанра.

Но това не е всичко, защото, и в онези години, идеята на книгите-игри и на Колин, придобива съвсем неочаквано измерение и по БНТ, както казахме единствената телевизия тогава, пускат 3 епизода на предаване със същото заглавие, както това и на книгата-игра. „Замъкът на таласъмите“ по БНТ излиза следващата година (1993) и насочва вниманието към жанра. Още повече, че нагледно показва главния герой „Дърваря“, изигран от мускулест и млад актьор, облечен в кожени доспехи и носещ голям меч, а за декори на замъка на Тиквеняк се знае, че екипът на предаването е заснел по-средновековните сцени из крепостта Баба Вида във Видин.

Самото предаване по БНТ имаше и жив участник в играта в самото студио на БНТ, който, както в книгата-игра със същото име, напътстваше героя и му казваше какво да направи и къде да отиде, или с кого да се сбие и т.н. Освен това на последния излъчен епизод имаше участник младо момиченце, което се разплаква в ефир, когато капан отне живота на нейния герой и играта й завърши.

Забележете, че по онова време „реалити“ форматите изобщо не са съществували още в България и подобна сцена, в която жив участник излиза и се разплаква наживо в ефира на националната телевизия. Всъщност това е нещо дотогава невиждано, но се случва именно в предаването, посветено на „Замъкът на таласъмите“ по книгата-игра на ИК „Плеяда“.

И ето, пътят напред за Плеяда е открит и техните книги-игри започват да излизат една по една, обикновено в рамките на 1 месец е излизала точно една нова книга-игра и следващата е именно „В лабиринта на времето“, която, забележете, всъщност е написана най-първа от Колин. Включително тази игра е написана още ПРЕДИ „Замъкът на таласъмите“ и „Огнена пустиня“, но на практика това е третата издадена игра на Колин в България, както втората издадена книга в жанра за Плеяда.

За тази игра се знае, че е писана след като Колин попада на копие на „Леговището на драконите“ от Дж. Бренан, но в превод на френски и закупена от антикварна книжарничка на пл. „Славейков“ през 1990. Тъй като първата книга-игра в България „Огнена пустиня“ излиза през Декември 1991 (а „Замъкът“ излиза през лятото на 1992), Любо реално е имал около година и половина да напише своя игра и след това да обикаля с нея, предлагайки я на издателствата…

Реално първата книга в жанра, която пише, е именно „В лабиринта на времето“, която е повлияна както от вече споменатото заглавие на Дж. Бренан, така и от „Машината на времето“ на Хърбърт Уелс, и в която пак става дума за пътуване и пътешествия напред-назад из епохите. Но интересното тук е друго, а именно, че Димитър Стоянов-Димо прави корицата и илюстрациите на „Замъкът“, но за „Лабиринта“ корицата я прави лично Пепи Станимиров, а тази корица, дори в сегашните интернет години, е наистина впечатляваща, вижте я тук като картинка:

За вътрешните илюстрации е избран художникът и пак кадър от списание „Дъга“ Никифор Русков, но „В лабиринта на времето“ ще се окаже с първата и последна корица на книга-игра от Пепи за Плеяда. До края на времето си в това издателство Пепи няма да направи нито една друга корица за книга-игра, но за него се знае, че по онова време е рисувал изрично и само корици на Стивън Кинг и Дийн Кунц.

Така или иначе, занапред само Димо ще прави кориците на книгите-игри в Плеяда, където очакваме най-новата книга-игра на Колин, която излиза под името „Тайната на светещия мъх“ и която отново е илюстрирана от Никифор Русков за вътрешните илюстрации, а на нейната корица ние срещаме герой от типа на Индиана Джоунс, но държащ огромен меч, което вече е донякъде нереалистично и бие малко на кич.

Пътят на книгите-игри от Колин е поставен и този автор вече има цели три свои заглавия в Плеяда, между които „Замъкът на таласъмите“, „В лабиринта на времето“ и „Тайната на светещия мъх“.

По времето, в което на пазара излиза „Тайната на светещия мъх“ от Колин, читателите вече са се запознали и са се сблъскали лице в лице с преводната серия „Избери Своето Приключение“, което също излиза в поредицата от книги-игри на Плеяда и която на практика дава на Колин времето, което му е нужно за да напише нова книга.

През същото това време ще се появят и новите книги-игри от новите автори като Джордж М. Джордж, Майкъл Майндкрайм, Блонд и Уейн. За серията „Избери Своето Приключение“ вече разказахме в тази отделна статия, а за всички останали и по-нови автори днес не остана място, затова ще продължим с Вас и следващия път! А дотогава чакаме обратна връзка и ни оставете коментари!

Какво мислиш за тази статия?

Подобни статии

Остави коментар