Книги-игри

Част III: Възходът на Плеяда – за жанра в издателството между 1993 и до края на 1994 г.

0
Споделяния
0Точки

И така, да поемем сега с Вас на поход и напред през годините, в които ИК „Плеяда“ държеше здраво юздите на жанра, а в същия момент, и освен Плеяда, на пазара вече съществуваха две други издателства за книгите-игри.

Едното от тях е „Еквус Арт“ на Галина Томова-Станкева, и на което се спряхме в повече детайли предния път, а също така през зимата на 1992 година стартира (къде без нея?!) и серията „Битки Безброй“ на ИК „Селекта“.

„Селекта“ са бургаско издателство, където начело дълги години стоеше Васил Антонов. Самият Васил почина през Януари 2022, но когато стартира серията за книги-игри в Селекта, г-н Антонов избра началото да се случи именно със „Звездолетът Скитник“ на Стийв Джаксън, излязла във Великобритания 9 години по-рано, през 1983.

книга-игра

В същия момент, Васил съвсем правилно преценява, че за момента на пазара вече имаме две стабилни и приказни игри и истории (това са „Огнена пустиня“ на Еквус и „Замъкът на таласъмите“ на Плеяда).

Така че Васил се насочва и разкрива на читателите нови космически хоризонти и планети.

С всемирния космос се занимава и следващата книга-игра на Еквус, която се казва „Свръхразум“ и за която също писахме предния път. И, все пак, нашата цел на тази статия си остава именно жанра, представен в ИК „Плеяда“, но това въведение беше, за да си съставите мнение какво се случва и предлага на читателите по онова време на пазара за книги-игри. И така, след това нужно отклонение, нека се върнем отново в Плеяда, а годината е, както казахме, 1993…

Машината е в ход и от Плеяда вече са пуснали първите три книги-игри на Колин („Замъкът на таласъмите“, „В лабиринта на времето“ и „Тайната на светещия мъх“). За всички тях Ви споделихме в предната част на статията, но сега какво още предстои да се случи и да излезе за феновете?

книга-игра

И като казахме „феновете“, да, книгите-игри по това време (1993) вече разполагат със стабилно ядро фенове в България, още повече, че в книжарниците, и то на видни места, се разполагат огромно количество чисто нови книги-игри и за всички, и издатели, и автори, и читатели, е очевидно, че този нов и интерактивен жанр вече се търси!

А най-голямата радост е за най-малките читатели, например, такива като авторът на тази статия, която четете в момента, защото през 1993, аз бях само на скромните 13 години, дори още не бях ги навършил, а вече можех да играя каквито си искам истории.

Не забравяйте, че вече са излезли и всички книги на Плеяда от „Избери Своето Приключение“ и в същия момент, ние не сме били зависими нито от технологии, разбирайте конзолни игри за телевизор, тъй като компютри у нас в България още нямаше масово.

В същия момент, не забравяйте, че вече идват и игри с повече сметки, зарове и изчисления, които онези години всички правихме на ръка и драскахме и отбелязвахме с химикал или молив в самите книги. Това с „драскането“ и „отбелязването“ с писец в игрите, обаче, един ден и през по-късните години, ще се превърне в проблем.

След „бума“ на сайта Knigi-Igri.NET през 2011-2012 година, внезапно всички осъзнахме колко е грозно да купуваш книги-игри с издраскани дневници, още повече стратовете на МЕГА от 1997-1998 с вече нарязани картончета и жетони.

Но тогава през 1993 хората, и най-вече децата, не знаехме друг начин за четене и водене на бележки освен този дневник, отпечатан в самите книги. Което пък ми напомня, че в началото и аз самият драсках по книгата, а чак по-късно ми хрумна да препиша целия дневник на отделна тетрадка и така да запазя за по-дълго време самия хартиен екземпляр.

И тъй като вече стана дума за „Звездолетът Скитник“ в серията „Битки Безброй“, англичаните са били наясно с този проблем, затова в описанието на графите в дневника изрично е употребена думата „фотокопие“, демек е имало простичка нужда от работещ ксерокс!

А къде ти по онова време „ксерокс“ в домовете (и в главите) на повечето деца в България.

Но да се върнем обратно на ИК „Плеяда“ и отново през 1993 година:

Първият от всички нови и новички автори на книги-игри, лансиран от и именно от Плеяда, се оказва добродушният Джордж М. Джордж, с истинско име Георги Миндизов. Вече в по-късните години, когато всички автори в жанра се хващат взаимно за гушите в търсене на читатели и печалби, именно Джордж остава в завидното положение да не се кара и да бъде приятел с всеки.

книга-игра

Това се случва дори и днес, когато знаем, че Джордж прави предпечата на почти всяка нова книга-игра в България от Новата вълна и след 2011 година. Но в онези години, лятото на 1993 години, за Джордж М. Джордж не беше чувал никой, докато от Плеяда не лансираха първата му книга-игра от 238 епизода със заглавие „Господаря на мрака“.

книга-игра

Дали Джордж е попаднал (също като Колин) на западна игра, която да използва за прототип, може би, по-скоро не, тъй като поне първата му книга, доразвива идеите на Колин и в тази книга отново имаме приказна земя и герой.

Но този път от нашия свят, който се нагърбва с една торба магически предмети и… се опитва да спаси света на книгата. Тук няколко неща ни правят впечатление: първо книгата бележи успех още със самото си появяване, а корицата на Димо с огнения гущер със зейнала паст, ни кара просто да настръхнем.

През годините обаче Джордж става известен с точки и механики, но в онази книга-игра ние нямаме такива и освен бройката на самите предмети и хубавата карта (нарисувана, както и самите вътрешни илюстрации, от майстора от списание „Дъга“ и комикса „Добромир“ – Евгений Йорданов), всичко друго е само обичайна интерактивна литература. Книгата обаче се играе лесно и бързо се превръща в класика, давайки път и на още по-нови автори, които да последват нейния пример.

И наистина примерът на Колин и Джордж е последван, когато месец след играта на Джордж (нали не сте забравили, че още сме в лятото на 1993 година) на пазара излиза впечатляващият епос „Варварският бог“ на дуото от Търновската Езикова Гимназия: Робърт Блонд и Ейдриън Уейн.

книга-игра

Разбира се, нека да сме наясно с нещо още от сега: самата форма „дуо“ по онова време вече е съществувала, тъй като от Еквус са пуснали „Пътят на тигъра: Узурпатор и Властелин“ от Марк Смит и Джейми Томсън, така че дуо от двама автори на книги-игри при излизането на книгата на тия двете болярчета вече не е било нещо не срещано или уникално.

Но дори и да си говорим за двама млади писатели от град Велико Търново, това пак е леко пресилено, тъй като Блонд реално е от град Сливен, а Уейн живее и идва от едно село Козаревец. Но да кажем, че и двамата са един и същ набор (1975) и по онова време са били съученици и са стоели на един и същ чин в гимназията.

И така, през 1992 и двамата попадат на българско фантастично списание, където е включена разписка за поръчка на „Огнена пустиня“ като изпращане по пощата, а в същия момент, става и някакво невероятно личностно съвпадение, тъй като „жанра на Пустинята“ съвпада с „жанра на Ярост във Виетнам“, която двамата авери-писатели намират в библиотеката на своето училище.

От там пътят е ясен, защото „предметите“ в книгата са почти едно към едно и наподобяват тези в „Огнена пустиня“, а „системата за битки“ копира механиките на играта „Ярост във Виетнам“, която по-късно, но през същата тази 1993 година, излиза и на български език.

Двете хлапета (с истински имена Богдан Русев и Александър Паунов) са писали почти половин година (от средата на 1992 до началото на 1993), когато са били все още на 17, но със сигурност не са ги били навършили, а в същия момент, от Плеяда са ги забавили достатъчно, тъй като пускат първата им книга в края на Август 1993.

Но ето, вече знаем и коя е „Варварският бог“ в епичните 777 епизода, с хонорара от която и двамата пишман-писатели си купуват по една пишеща машина.

Мастър Колин се обажда отново и някъде около или между излизането на „Господаря на мрака“ на Джордж и „Варварският бог“ на Уейн/Блонд, той издава магическата и поредна част за Дърваря под името „Гората на демона“, но не бъркайте това заглавие с „Гората на обречените“ в серията „Битки безброй“, тъй като английската игра излиза още през месец Май на 1993, а най-новата игра на Колин излиза през късното лято на същата година, така че тук става дума за две отделни книги…

Тогава идва „есента на 1993“ и ние ставаме свидетели на раждането на един и още по-нов автор, а именно появата на Майкъл Майндкрайм с истинското си име Димитър Славейков.

Тъй като по онова време този автор внезапно се събужда като популярен след излизането на най-първата му книга „Изпитанието“, в по-късни години той започна да се представя и като „Димитър Дафовски“, тъй като в онези години са съществували все още телефонни указатели (за стационарни апарати) и там името му е фигурирало като „Славейков“.

И някакви хора започнали усилено да се опитват да се свържат с него, та Майкъл зарязва името си „Славейков“ и в бъдеще ще се представя като „Дафовски“, или просто „Мишо“. И точно „Мишо“ написва „Изпитанието“ за Плеяда.

По-късни години в мое интервю той ще си спомни, че е предлагал да пише и книги за „Еквус“ при Галина, макар че всъщност, когато е говорил с нея, той все още е нямал своя написана игра.

Но ето, такава излиза именно в Плеяда и хората я научават по много оригинален начин, защото в „Изпитанието“ (и освен поредната торба с предмети) ние за първи път се сблъскваме и с „логически загадки“. Разбира се, „загадки от ниво за 1 клас“, но загадки и то в книга-игра с главен герой „суперагент“.

През зимата на 1993 излиза и продължението на „Варварският бог“ под заглавието „Принцът на Алкирия“ и отново на дуото „Уейн и Блонд“.

В по-късни години, Алекс признава, че двамата с Боби са „теглили чоп“ за правата на първите си две книги-игри и основната им книга заминава като права при Боби, а по-новата и реално втората за Алкирия се пада на Паунов.

В момента тази книга-игра НЕ може да се намери или прочете никъде освен закупена отнякъде на хартия.

Също така, Димо и Пепи им плащат и за двете, а това, в очите на бедните гимназистчета от Търново, им се вижда като успех и златна мина, та и двамата няма как да не продължат да пишат след успеха, съмнявате ли се?!

Тогава, също през зимата на 1993, излиза и първата книга-игра на Сим Николов, брат на Любомир Николов, където „рецептата на Колин“ за „приказна страна и наръч предмети“ отново е дословно спазена и тук имаме „Прокълната земя“, но вместо „Тиквеняк“, Сим го е заменил със своя „Крал Мрак“.

Самият Сим обаче печели пред брат си с нещо съвсем ново и непознато, и това е „липсата на логика“ (спомнете си „логическите загадки“ при Мишо!) и по-точно, че в неговите книги се случват толкова странни и непонятни неща, че самият читател ще може да избира в тях „да завее вятър, или да излезе мечка“, а в същия момент, Сим прави хитър преход и ти се случват и двете!

Последната книга-игра за 1993 е отново на дуото „Уейн и Блонд“, които – и според тях – са намерили лесен начин да извият ръцете на Плеяда, за които цената на книгите-игри, по техни думи, винаги е била една и съща, и без значение колко епизода са налични в книгите им.

Затова двамата пускат тогава съвсем кратката „Шоу на смъртта“ и за която – о, чудо – от Плеяда им плащат точно толкова, колкото им платиха и за двете по-предни и по-обемни книги. И за Алекс, и за Боби вече им е ясно, че „схемата работи“ и дълго време те ще пишат такива кратки игри, а после – и ще се разделят…

Годината 1994 започва много силно с други две по-кратки книги, едната от която „Нощта на върколака“ на Колин и първата от него, в която го няма „Дърваря“, а втората е „Последният убиец на Дракони“ на дуото гимназисти „Уейн и Блонд“, която е потресаващо тъпа и предсказуема, но за която тия двамцата отново вземат пълния хонорар, който им се полага и всички остават доволни.

Плеяда атакува пазара с втората книга-игра на Майкъл „Златният оракул“, в която се експериментира с непозната (дотогава) пиратска тема и нова порция „логически загадки“.

Този път името на автора наистина се запомня и вероятно тази негова пиратска книга е същинският му успех, още повече, и за първи път, читателят вижда огромни (като чаршафи) дневници с точки, умения, показатели на кораби и други.

Веднага след „Златният оракул“ излиза и нейното продължение (между нас казано, но тези две книги нямат помежду си нищо общо освен героя „суперагент“) „Демоните от NBA“.

Това е първата „спортна“ книга-игра в България и ако въобще можем да си говорим за „българския гений“ в книгите-игри, то вероятно замислянето на спортните книги-игри от Майкъл за ИК „Плеяда“ е върхът на сладоледа в жанра.

Адски много читатели, вкл. такива, които никога не се чели дори една обикновена книга, камо ли да са чели досега и книги-игри, щурмуват книжните сергии и закупват историята на отбора „Торменто Диймънс“ от Майкъл.

През пролетта на 1994 излиза нова и по-обемна книга на споменатото дуо със заглавие „Сонора“, които явно са ги сърбели ръчичките да напишат голяма космическа опера, а тяхната книга се съчетава идеално и със следващата на Джордж и със заглавие: „Легионът на отмъстителите“.

Но, „фантастика“ се води и третата след тях със заглавие „Боговете на футбола“ на Майкъл, който маскира къде-фантастична, къде спортна история, разказвайки за „интергалактически турнир“ по футбол, където се съживяват реплики или клонинги (по онова време по екраните излезе и филмът „Пришълецът 3“, така че тези тропи вече са се били наложили като познати) на известни в миналото футболисти.

Книгата-игра за боговете на футбола е изцяло решена в червено като визия за корицата, а някъде там се мярва и знамето на Германия, но така или иначе, рецептата този път няма нищо общо с „рецептата за магически предмети“ на Колин и заслужено бива избрана за една от най-четените и купувани книги за 1993. Интересното е, че преди нея са „само Гришъм и любовни романи“ по думите на нейния автор, който вместо да се вдъхнови, ще навлезе в творческа криза.

„Творческа криза“ обаче има и за самата ИК „Плеяда“, която не знае накъде да продължи след успеха на спортните книги-игри, защото след двете спортни на Майкъл, Плеяда издават две малки книжки със заглавие „Нинджа“ и „Ловец на вампири“ на „новия автор“ „Монт Диас“, за който се подозира, че е един общ и съвместен псевдоним между самите „Димо“ от „ДИ-ас и МО-нт“ и Пепи „СТаНимиров“ със „диа-С“ и „мо-Н(а)Т“ и т.н.

В по-късни години се оказва, че това са всъщност преработени книги, и вероятно с неплатени авторски права, от две по-неизвестни истории от „Избери Своето Приключение“.

Така или иначе, кризата е пълна и със следващата книга-игра на Сим, „Окото на дявола“, в която няма нормален начин за минаване на играта и всичко е само една „абра-кадабра“ от страна на Сим, който пише, ама буквално пише, каквото му скимне.

Тогава Джордж прави очакваното продължение на най-първата си книга, като кръщава новото си отроче „Древното зло“, а Димо и Пепи „написват“ най-новата си история „Китайска мистерия“ в поразителните 116 епизода, която, също като книга-игра на Джордж, се възприема нееднозначно и читателите вече са объркани какво да четат и на кого от всички тези нови автори да симпатизират?

Все пак, годината 1994 завършва добре, тъй като от Плеяда успяват да стартират свое собствено списание (от типа „периодика“), което успяват да докарат до зимата на 1994 до цели 5 броя.

В него четем както няколко кратки игри, написани от вече познатите ни автори, така и комикси, така и логически загадки с читатели, така и бляскави корици, от които надничат и герои на играта Dungeons & Dragons от САЩ, но в онези години такова животно „плащане на права за картинки“ не е съществувало.

Самият Майкъл написва и издава през Ноември и Декември двете култови части на своята двулогия за „Дивия запад“: „Номерът на Хю“ и „Изгревът на мрачното слънце“ и сякаш успехите на Плеяда за последните две години в жанра книга-игра се множат, но дали наистина е така? Предстои да научим в четвъртата и последната част на статията за „залеза“ на ИК „Плеяда“!

Какво мислиш за тази статия?

Подобни статии

Остави коментар