Ендивал

Ролевата игра „Здрач над Ендивал“ навърши точно 23 години от своята първоначална поява сред феновете!

0
Споделяния
0Точки

Един позакъснял спомен от онова време, но ако се стреснете, четете статията до края pls.

Беше вероятно началото на месец Май 2001-ва година. По онова време в София, и някъде там зад паметника на МОЧА, който вече не съществува, имаше едно култово заведение, което в ония години всеки наричаше „Баба Яга“.

Някъде пък пред самата „Баба Яга“ имаше голямо пространство, където понякога се събираха много хора накуп и където всеки идваше, или по павираната пътека от Гурко, или директно през ниските могили от пръст в посока бул. „Васил Левски“ в столицата.

И на тази (и по свое му доста стратегическа от маркетинг гледна точка) полянка през късната пролет на 2001 година се събраха десетки фенове, които макар да не бяха 100 или повече, дойдоха там, за да почетат едно важно събитие в родния фендъм и, да кажем, софийския ъндърграунд. И това събитие беше не друго, а премиерата на „Здрач над Ендивал“ – първата ролева игра в България!

Здрач над Ендивал

***

Дори не помня, тъй като аз самият тогава също присъствах на събитието, дали имаше безплатна бира или въобще дали някой носеше каквато и да е почерпка. Хората там, макар и доста от тях да обичаха да попийват, не бяха дошли да консумират. Причината беше, че от някъде се появи Волкос (Асен Цветков, един от създателите на Ендивал) и стовари като чували от ремарке на ТКЗС няколко пакета с книги от първия Ендивал и… алъш-веришът започна.

Хората наизвадиха де що стотинки и хартиени левчета имаха, а по онова време на 2001 дори монетите от 1 лев още не бяха влезли в употреба, и всички присъстващи го играеха на онова меме от далеч по-късната и Facebook ера: „Shut up and take my money!“.

И тогава, за бога, наистина никой нищо не говореше, т.е. нямаше дори едно „Здравейте приятели, тук днес сме с Вас, за да…“ от Волкос и т.н. Един по един всеки от участниците (сякаш бяха транс, или нещо такова) подаваше парите на Волкос и получаваше чисто нова и новичка ролева игра. Нямаше дори касови бележки, отчет на приходите, нямаше нищо освен, може би, все по-бърза намаляващите бройки на Ендивал в изсипаните на земята от Волкос пълни пакети с книги.

Аз тогава също се наредих на опашката, а Волкос прибираше парите и дори раздаваше автографи. Тогава може би не, но по-късно срещнах един дюнерджия, който с мазната си ръка вземаше парите, а в другата (също мазна) подаваше хлебчето с месо, но той поне чукваше и касова бележка. А Волкос чукваше автографи един след друг.

Нямам представа къде са били другите от Екипа на Ендивал (в лицето на автора на книги-игри Тед Грей, който по някаква причина вече искаше да го наричат „Bave“, става дума за Божидар Грозданов), не си спомням и Георги Симеонов – Каладер, сякаш нямаше никой от екипа им там, освен Волкос…

***

Все пак, най-накрая дойде и моят ред да получа книгата с автограф. Застанах виновно пред Волкос и нямах никакви пари по онова време (аз и сега нямам пари, но това е друг въпрос) и очаквах да получа заветната книга. Волкос ме стрелна хитро с поглед, като онзи виц за шофьора на такси и голата жена, която очевидно няма къде да носи пари, за да си плати, но тъй като аз наистина не подадох никакви пари на Волкос, Асен се взря в мен за 2-3 секунди…

Пред поляната на Баба Яга вече се спускаше мрак и цялото място беше зле осветено, но накрая Волкос излая нещо от сорта: „Яне, а парите кога ще дадеш?!“. Смотолевих му нещо, че съм от клуба на Толкин „Рин Еннор“, а от тях започна цялата инициатива на Ендивалци, и че съм им помагал с „демонстрация на D&D“ и т.н. Накрая Волкос се оказа разбран човек, тикна ми една книга и на мен, разписа се набързо, ама много набързо, и дойде редът на следващия в опашката след мен.

В тъмното дори не видях какво ми написа и ще го запазя това за себе си, но по-късно в квартирата ми се оказа, че се състоеше само от една дума, при това в заповедна форма… и накрая с удивителна. Не, не беше „Плати!“, нещо много по-хубаво беше, което, пак казвам, по ред причини ще запазя за себе си. После един по един всички от закупилите си новичка книга си тръгнаха и премиерата на Ендивал приключи…

Защо обаче Ви разказвам всичко това и след толкова много години? Не беше ли по-добре, ако Ви бях разказал всичко по реда си: как се замисли и оформи Екипът на Ендивал в клуба на Толкин към Софийския университет през 1998, как се роди идеята за цяла една книга, как първоначално всеки един от авторите на Ендивал беше проходил не с друго, а с Толкин и с КНИГИ-ИГРИ, как от целия успех и ентусиазъм после излязоха не още една, а цели две по-нови ролеви игри („Ендивал: Домът на Хаоса“ и „Ендивал: Огледалото на Боговете).

Как авторите им обикаляха из цяла България, за да ги промотират и да играят с феновете, как после целият феномен залезе и изчезна внезапно така, както и внезапно се появи? НЕ! Няма смисъл от всичко това, който го знае, той и ще го помни, мерси!

Но лично си спомням, че през по-късните години аз отново се срещнах с Волкос (Асен Цветков) и не, поводът тогава не беше да му заплатя книгата от 2001! Всъщност с него се видяхме за последно вероятно през 2007, точно, когато завърших Софийския и бях на път да се прибера обратно в Разград.

***

С Асен се засякохме в едно друго ключово място тогава, барът Атлантик, който беше досами сградата на Факултета по Журналистика и на няколко метра от Паметника Левски. В този бар тогава се събирахме с „ролевото общество“, или поне с ония фенове, които още бяха останали с нас по онова време….

И тогава, 6 години по-късно след срещата ни с Асен на Баба Яга, аз му зададох само един въпрос. „Защо бе, Волкос, защо спряхте с Ендивал и нищо повече не се случи след последната Ви книга?“. Асен не ми отговори, поне не веднага. По онова време или се е канил да започне, или вече беше започнал да прави компютърни игри като гейм дизайнер в София.

По онова време, аз също бях в тази хранилка и бачках за Мастхед Студиос, така че може и да сме били колеги с него, знам ли. И Асен бавно отпи от бирата си, избърса се със салфетката на масата и ми каза „Яне, искаш ли да чуеш един виц вместо отговор?“.

Викам му, да, Асене, с удоволствие бих чул един виц от теб вместо отговор какво се случи с Ендивал. И тогава Асен ме разсмя от сърце, благодарен съм му за вица. Изключително простичък виц, но отговаря напълно на визията и работата на Екипа му и всичко останало:

„Вървят си героите из Ендивал и срещат някого, да кажем един дрипав старец. И онзи им вика, демек дава им куест и напътствие за мисия с думите, че е еди кой си Бог и иска от тях… да му купят един хляб…“

С този виц изчерпахме темата с Волкос, а и на двамата вече ни беше повече от ясно какво се е случило. Но аз тук ще използвам статията да му благодаря за всичко, което направи, както да му благодаря за книгата „Здрач над Ендивал“, която през пролетта на 2001 Волкос ми набута в ръцете безплатно и после не ме потърси да си иска парите.

Дори не знам къде е самата книга в момента, от тогава я раздадох на 100 човека, както и се опитах да я играя в Разград с децата от Аркозия. Бяха хубави години, и вероятно още са. Така че ако намерите Вашите бройки на Ендивал, непременно си ги спомнете, още повече, че 23 години са изминали от тогава.

***

23 години на „Полубогове“ и „Черни слонове“ – 23 години от един жанр, който именно Ендивалци поставиха на българска сцена.

И все пак, нищо не последва от това, но, по дяволите, опитът на тези момчета си струваше всяко едно положено усилие! Благодаря им сега през 2024 на всички тях и за всичко!

И накрая няколко думи за архива от онези години, който в момента се разпространява напълно свободно. И в двете статии (едната от рубриката Top Games от списание Компютър, а другата от списание PC Mania) се спомена за излизането на играта на 20 Март или в края на същия този месец. В същия момент, броят на PC Mania е от месец Април 2001 и по онова време Ендивал още не беше излязъл, помня го, защото познавах добре и бях близък с автора на статията Орлин Широв в списанието.

Идеята ми е, че заедно с Орлин, и двамата с него бяхме луди фенове на Dungeons & Dragons, а Орлин дотолкова се беше увлякъл в играта D&D, че беше написал статията за Ендивал, но наобратно, т.е. че Ендивал всъщност е пълен боклук. По някакъв начин обаче изтече информация за това, че предстои Ендивал да бъде публично заплют по медиите, хаха, каква ирония, но тогава през Април месец на 2001 фенове на Ендивал обсадиха офиса на PC Mania и беше наредено на Орлин Широв някак си да преговаря с тях, но статията да излезе в най-добрата възможна светлина.

Здрач над Ендивал

Помня, че самата игра тогава още не беше излязла и тия събития, за които говоря в моята статия от 2024 все още през 2001 не се бяха случили. Така че фактически книгата се отпечата СЛЕД излизането на двете статии, които тук ще видите и това вероятно се случи именно в края на Април и/или началото на месец Май 2001 година.

Останалото е вече история, но Ви благодаря, че останахте до самия край на днешната ми статия. И се надявам, че онази безплатна бройка от Волкос изигра своята решаваща роля, макар и сега, 23 години по-късно. А и никога не е късно да си платиш версиите, каза ми някога един стар човек, може и да е бил дрипав…

Какво мислиш за тази статия?

Подобни статии

Няма съдържание
Остави коментар