Ревю на „Вампирите на Флавия. Ловците“ – Включете се в лова на хилядолетието!

Двете книжки за вампирите на Флавия са венецът на една поредица от книги-игри с общ главен герой, като „Ловците“ за мен е най-добрата книга в нея – а може би и най-атмосферичната и интригуваща книга-игра изобщо. След малко ще ви разкажа защо.

Самата поредица заслужава внимание като много добър опит да се създаде средновековна атмосфера в разчупената и иначе нетърпяща кой знае какво задълбочаване интерактивна форма.

Подобно на „Името на розата“ на Еко, и тук авторът ни въвежда в един удивителен свят от миналото, какъвто лишените от религиозно чувство съвременни хора не можем да си представим. Свят, в който всичко се пречупва през представата за бога, а религията е централен стълб в живота на хората. В такава среда, макар и опростена за целите на интерактивното повествование, но пък обогатена с елементи на мистерия и готическо фентъзи, срещаме главния герой Валенс – бродещ монах с бурно минало, ключова фигура в исторически сблъсък с еретици, детектив на мистериозно убийство, екзорсист на демони, критик на самата Инквизиция и легендарен Ловец на вампири.

Книгата-игра започва със случайното попадане на нищо неподозиращия Валенс на точното място, по точното време – Последния остров от „цивилизования свят“. Тъкмо в този момент там с неизвестна цел се сбират всички велики вампири на неговото време. За да им противостоят, на острова са пристигнали най-способните Ловци на вампири, всеки от които, макар и скициран набързо като персонаж, изглежда като интересна личност със собствена индивидуалност – изразена дотолкова, че без външен медиатор за тях се оказва невъзможно да се организират срещу немислимо по-могъщия си враг.

Неусетно читателят е въведен в сюжет като от „Седемте самураи“ на Куросава – главният герой трябва един по един да убеди едни или други от Ловците да се присъединят към Великия лов, в едно обещание за епична битка срещу злото.

Историята е разделена на етапи, които постепенно се разгръщат пред очите на читателя – да изградиш екип от легендарни ловци на вампири, които се разбират като кучета и котки; да убедиш недоверчивите местни селяни да окажат подкрепа и да вземат участие във вашето почти невъзможно начинание; да издириш леговищата на вампирите още преди залез слънце, за да унищожиш колкото може повече от тях; да оцелееш в една озарена от факли нощ на кръв и ужас, и да стигнеш до трагичен и донякъде мистериозен финал по изгрев слънце.

„Вампирите на Флавия“ предлага най-плътната и увлекателна атмосфера, на която съм попадал в книга-игра.

Поетичните описания на сцените, въздействащите диалози, изпъстрени с библейски препратки, както и разтърсващият монолог от старозаветната Книга на Йов, потапят читателя в един разгърнат средновековен свят на контрасти. Облените от слънце пейзажи на средиземноморския рай се редуват с мрачни пещери, изоставени храмове и пламъци в нощта.

Като геймплей книгата напълно оправдава бездруго високите очаквания, зададени от историята. В сложна, но доста изпипана система на статистики и шанс, играчът разпределя всеки от Ловците по краищата на Острова и разиграва битки със срещнатите изчадия. Изборът кого къде да пратиш съвсем не е очевиден, а и самата бойна система предлага немалка интерактивност – как да разпределиш подкрепленията от местни бойци и намерените магически предмети между Ловците си, кой от тях да атакува пръв, кой да остане в резерв.

Донякъде е предизвикателство сложността на системата, доколкото тя разчита на поредици хвърляния на зарове, отчитане на статистики и прилагане на всевъзможни модификатори. Затова вложих доста време да разработя в Excel един документ за „самосмятащи се“ битки, който улеснява процеса, без обаче да отнема на играча възможността за тактически и стратегически решения. Позволих си и да внеса някои корекции и рационални подобрения, като например при изчисляването на щетите сложих по два зара вместо един – което резултира в по-балансирани и при все това по-интересни битки.

Силно препоръчвам моята дигитализация като начин да се избегне ненужна умора и разсейване заради смятането на статистики.

При епичното 7-часово игрочетене на канала GadReads направих и още една значима промяна от психологическо естество – приканих всеки от по-активните слушатели да си избере по един от Ловците в екипа и да взема еднолични решения на коя мисия да отиде този ловец, кои магически оръжия да иска за себе си, и какви рискове да поема в битка. Резултатът беше очакван и все пак ме изненада – играчите започнаха да пазят „техния“ си Ловец, да се борят той да оцелее даже за сметка на провала на общата мисия, и да се пазарят за най-добрите предмети. Когато обаче историята стана мрачна и опасна, се появиха и драматични обрати, както и случаи на благородна саможертва.

Не липсваха и куриозни истории – например когато една от групите Ловци се натъкна на разярена мечка, в опит да предпази вече ранения главен герой Валенс и да съхрани силите на наемника Вайс, вещичката Елинор се опита да спре разярения звяр с точна стрелба с… прашката си. За съжаление чаровната природозащитничка стана жертва на мечата природа, а Вайс и Валенс останаха без нейната подкрепа срещу втория най-могъщ вампир в историята. Тези истории илюстрират колко гъвкава и интересна е системата на „Вампирите на Флавия“, защото тя даде място за едно почти DnD изживяване на цяла група играчи.

Като говорим за илюстрации, намирам за задължително да похваля неизменното майсторство на Ивайло Иванчев, което толкова много допринася всеки от Ловците и архвампирите да добие свой характер и индивидуалност.

С разгръщането на историята, разиграването на битките и достигането на финала, играчът бива възнаграден с един красив и меланхоличен завършек, който хвърля мост към следващата като издание, но хронологично предидуща книга от поредицата – „Вкусът на кръвта“. В нея събитията се развиват сто години по-рано и ни дават историята на един от главните герои в „Ловците“, която служи като ключ към мистерията в книгата.

При все това препоръчвам двете книги-игри да се четат не в хронологичен ред, а в реда, в който са излезли – първо „Ловците“, а после „Вкусът на кръвта“.

В заключение искам още веднъж да кажа, че за мен „Вампирите на Флавия: Ловците“ е най-разгърнатото и атмосферично произведение в познатата ми интерактивна литература, и е свят, в който ми се иска да се връщам отново и отново.

Желая ви приятно четене и препрочитане!

***

АКО ТЪРСИТЕ НАИСТИНА ИНТЕРЕСНИ КНИГИ-ИГРИ ТО ОНЛАЙН МАГАЗИНЪТ НА „FICTION FABRIC“ Е ВАШЕТО МЯСТО!