Ревю на „Гората на обречените“, в което приключението ще те отведе на едно малко по-различно място

Здравейте, фенове на приключенията,

Днес ще поговорим за едно заглавие, което излезе на днешната дата, само че преди цели 43 години. Става въпрос за култовата книга-игра от поредицата „Битки безброй“, в която приключението ще те отведе на едно малко по-различно място.

И така, става въпрос за „Гората на обречените“, която „Селекта“ издават през 1993г., а ти влизаш в ролята на авантюрист, който търси богатство из добре познатия ни континент Алансия. В едно утро обаче спокойствието ти е нарушено от странен шум в близките храсти. Пред теб се появява умиращо джудже, изгубило разсъдъка си.

То ти разказва за легендарен чук, от ключово значение за обединението на кралството, за провалена мисия и за надвисналата гибел на цял джуджешки клан, ако оръжието не бъде открито навреме.

С последни сили джуджето насочва вниманието ти към Гората с култовото име Даркууд, където според него се крият двете части на чука на крал Гилибран. Освен това в книгата се появява и Язтромо – могъщ маг от легендите на Алансия. Той се превръща в повтарящ се персонаж в поредицата и напомня за образа на Гандалф. Това затвърждава идеята на създателите на „Битки безброй“, Стив Джаксън и Иън Ливингстън, че Алансия е жив свят, изпълнен с разпознаваеми фигури.

В крайна сметка ти се превръщаш в надеждата на джуджетата – този, който трябва да открие двете части на чука и да ги върне на крал Гилибран.

По пътя си обаче ще срещнеш множество отклонения и възможности за събиране на ценни предмети.

Една от ключовите разлики е, че действието се развива в открита среда, а не в подземие. Играчът преминава през разнообразни терени – от поляни и равнини до хълмове, долини и гъсти горски масиви. Това създава усещане за реална география и улеснява ориентацията. Все пак са включени и класически елементи като тунели, крипти и тайни проходи.

За първи път се дава възможност за връщане назад по вече изминати маршрути. Това прави света по-реалистичен, макар понякога да създава нелогични ситуации.

Преди да навлезеш в гората, можеш да закупиш екипировка от кулата на Язтромо. Налични са общо 17 различни предмета. Механиката напомня избора на магии в „Цитаделата на хаоса“, но тук липсва сериозно напрежение, тъй като имаш възможност да си позволиш повечето от тях. Освен това показателите не играят ключова роля и битките са сравнително малко.

Акцентът пада върху изследването и събирането на правилните предмети – структура, близка до пъзел приключение.

„Гората на обречените“ има значение за развитието на поредицата, но като самостоятелно произведение остава в рамките на средното ниво. На моменти ти се предоставя прекалено лесен достъп до предмети, друг път се затрудняваш от неравномерната структура на играта, а липсата на запомнящи се противници, като един мега ултра финален бос си е направо кощунство.

Най-сериозният проблем е финалът. Липсва кулминационен сблъсък – или спасяваш джуджетата, или не. Въпреки това възможността да се върнеш и да опиташ отново съществува, но не е ясно дали запазваш показателите си, което прави този финал един от най-необичайните в поредицата.

***

АКО ТЪРСИТЕ НАИСТИНА ИНТЕРЕСНИ КНИГИ-ИГРИ ТО ОНЛАЙН МАГАЗИНЪТ НА „FICTION FABRIC“ Е ВАШЕТО МЯСТО!