Част Втора от историята на най-първото издателство за книги-игри в България, 1991-1996
Скъпи приятели на книгите-игри в България, в предната част на тази статия стана дума и Ви разказахме за издателството за игри „Еквус Арт“: кой го създава, как стартира и от къде произлиза името му. От статията разбрахме също, че това издателство поставя началото на жанра „книга-игра“ у нас, публикувайки първата книга-игра на Любомир „Колин“ Николов „Огнена пустиня“. Все пак, в първа част не стана дума за повечето страхотни игри, които четохме и изиграхме чрез Еквус.
В тази по-нова статия ще пооправим и дори ще надградим с още малко по темата. Останете с нас!
И така, суровите изчисления показват, че „Еквус Арт“ са издали, и в рамките на 5 години – от 1991 до 1996 – общо 19 страхотни книги-игри и сега, с няколко коментара, сме длъжни да изброим всички:
„Огнена пустиня“ на Любомир Николов (1991-1992)
Важно!!! В книгата пише дата на издаване „1992“, но това вероятно е писано с оглед на по-голямата и предстояща година (1992), но реалното издаване на тази книга е „Коледа, 1991“ и каквото и да пише в самата книга като година вътре. С тази книга, както споменатият Николов, така и самите Еквус Арт правят прощъпулника на жанра, който плахо пристъпва и за първи път сред родната ни публика.
Разбира се, не веднага му се получава (повече защо се случва така ще откриете в предната статия), но рано или късно, най-верните читатели усещат, че „тук има нещо“.
И пустинята на Колин се превръща в арена за битки на много хора, повечето от тях, разбира се, ученици, които дотогава не са срещали нищо подобно. А сега обръщаме внимание и на следния много важен факт: години по-късно, вече към „Новата вълна“ в жанра, на тази епоха (1991-1992) се гледа вече романтично и именно злодеят от „Огнена пустиня“ става лице и име като заглавие на „списанието за книги-игри“, което се прекръсти на… „Агамор“ 🙂
Прочетете я онлайн: https://gamebook.bg/gamebooks/ognena-pustinya
***
„Островът на бродещите мъртви“ на Алън Шарп (1992)
Вероятно писател, както човек с това име не съществува. Правата за тази и последващите му творби са закупени за Еквус Арт от университетско издателство Кеймбридж юнивърсити прес във Великобритания в началото на 90-те, но, и при все голямата популярност на автора, вероятно дори вече не е между живите, неговите книги си остават по-скоро детски.
Относно тази конкретна книга, успехът й не е толкова в новия жанр, който по онова време в 1992 хич не е бил толкова популярен, или колкото ни се иска, а в „скелет с череп на корицата“ и рисуван от Емилиян Станкев – една изключително зловеща корица.
Прочетете я онлайн: https://gamebook.bg/gamebooks/ostrovat-na-brodeshhite-martvi
***
„Барабан на смъртта“ (известен у нас още и като „Барабанът на смъртта“) (1992)
В момента си говорим за изключително кратки (по обем) интерактивни произведения, които на практика могат да минат спокойно и за мини-разкази игри в жанра. Конкретно тази се е отличавала с добър „пиратски“ стил, както с „карта на кораба“, което по онова време, за соц-литературата в България, е било немислимо като екстра, видяна и отпечатана в книга, но по-късно такива „карти“ стават еталон.
Прочетете я онлайн: https://gamebook.bg/gamebooks/baraban-na-smartta
***
„Конкуест II“ (и горната и тази книга са пак на Алън Шарп, но тази вече е от 1993)
Този път, и вместо пиратски остров или пиратски кораб, имаме космически звездолет, който обхожда звездите. Авторът на статията не е чел споменатата книга, но негов добър познат му сподели, че книгата всъщност е толкова кратка, че неговият познат „я прочел“ по пътя „София-Разград“ за 4 часа 🙂
Прочетете я онлайн: https://gamebook.bg/gamebooks/konkuest-2
***
„Ужас в IV измерение“ на Алън Шарп (1993)
Този път имаме нещо като „пътуване във времето“ и опит да се омешат различни времена и епохи. От корицата на гледа гладиатор от Древния Рим, но нищо чудно именно читателят да обикаля из различни времеви периоди, но пак в по-кратка книга.
Прочетете я онлайн: https://gamebook.bg/gamebooks/ujas-v-chetvarto-izmerenie
***
„Свръхразум“ на Бъртрам Устър (Иван Димитров, 1993)
Важно!!! Не бъркайте този „Иван Димитров“ с автора от ИК „МЕГА“ Айвън Фогър, става дума за двама автори в жанра, но адаши. Все пак, повече за книгата на „Бъртрам Устър“ четете в предната статия и т.н. А сега конкретно за тази книга – пак е космическо приключение, където читателят управлява звездолет и с него посещава планети, досущ както в другата игра по това време – „Звездолетът Скитник“ на Селекта. Но бих казал, че тази игра на Еквус Арт всъщност е по-добра от „Битки Безброй“, намерете си я!
***
„Таен агент AC“ на Стивън Трейвс – нова серия на Еквус Арт и от нов автор, годината е още 1993
„Стивън Трейвс“ вероятно е британец, който е измислил уникална система от правила, които и на практика се повтарят във всяка по-нова негова книга-игра, вкл. предметите, които се ползват, броят на срещите с чудовища, през които преминаваш и т.н. Конкретно тази е шпионска и се случва в Алпите, където се търси една епруветка на зъл учен и, разбира се, „епруветките“ са няколко… 🙂
***
„Призрачният остров“ на същия автор, вероятно 1993-1994
От тази игра си спомням само мрачното имение с призраци от арта на корицата на Емилиян Станкев, беше кратка, но силна!
Прочетете я онлайн: https://gamebook.bg/gamebooks/prizrachnyat-ostrov
***
„Чудовището от Лох Нес“ на същия автор (1994)
В нея главният герой е репортер от вестник, който получава мисия да заснеме прословутото чудовище в езерото. По една или друга причина обаче, има определен брой кадри, които да заснеме, както не всички кадри ще са истински и т.н.
***
„Сенки от Ада“ на същия автор (1993)
Тук Стивън Трейвс хвърля ръкавица на Битки Безброй, тъй като историята в тази книга всъщност е чисто фентъзи и постоянно има битки с чудовища. Това е и последната издадена книга на този автор в Еквус, както и „върхът“ на неговата измислена „система“ от правила за „предмети и случки“, в конкретната история издирваш зли сенки от Ада…
***
„Узурпатор!“ на Марк Смит и Джейми Томсън (1992)
Прословутият превод на Галина от нейната бройка от изданието на италиански, тъй като в самото издателство на Knight Books „бройки“ нямало. Така или иначе, дали с тази „Узурпатор“ започва самата серия „Пътят на Тигъра“ – за справка, търсете изданието на „Нинджа“ – 0-вата част от същата серия и издадена вече през 2025 у нас!
***
„Властелин!“ на същите автори (1993)
Тук ключовото е „Хартата на управление“ на града, вкл. с „тайните съветници“ и бройката на талантите (парите) в хазната на владетеля на града на нинджата.
***
„Завоевател!“ на същите автори (1993)
В тази книга и най-накрая героят побеждава злия Хонорик и спасява своя град да бъде отвлечен в робство. Добра употреба и на дракони в книгата.
***
„Пъкъл!“ на същите автори от зимата на 1993
Реално с тази книга серията обаче не свършва, години по-късно се издава „Изкупител!“ – седмата част в поредицата (на български излиза също!), в която среща след ужасния паяк и Всемирния глист връща обратно Нинджата в родния й град. Все пак, самата „Пъкъл!“ ни оставя със странното чувство за недовършена история, което по-късно Дейвид Уолтърс надгражда и дописва в забележителен финал, който реално не влиза в Еквус Арт.
***
„Бойните ровове на Крарт“ – първата част на „Кървав меч“.
За нея ние от Книги-Игри.НЕТ вече сме писали поредица от няколко статии, вкл. за всяка от частите поотделно, намерете ги! А тази конкретно е вероятно (заедно с „Царство Уирд“) вероятно най-добрата и главозамайваща от всички!
***
„Царство Уирд“ – и първата и втората част на „Кървав меч“ са от 1994, както са на Дейв Морис и Оливър Джонсън
Предстои компютърна игра в серията в Steam от родно пловдивско студио, т.е. играта тук е дотолкова добра, че става идеална да се програмира и като компютърна игра също.
***
„Демонски нокът“ – арабската част в серията (1995)
Разбира се, за да е магията пълна, самата книга излезе буквално през най-горещото лято. По-късно самият Ейдриън Уейн, на който всички арабски истории са му слабост, ще се хвали, че я е „превъртял“, докато е „гонил мацки на морето“.
***
„Пътят на съдбата“ – четвъртата част на „Кървавия меч“, която излиза пак в 1995
Важно!!! И в тази, и в предната книга става въпрос за огромни томове с буквално стотици епизоди с истории и по-малки истории. На практика книгата е пиршество за закоравелия геймър с всички точки и механики, а също така и страхотния арт на Емилиян Станкев, който тук ни показва част от Ада!!!
***
„Стените на Спайт“ – петата част на Меча (1996)
В тази книга цялата серия за Меча на живота приключва успешно с битката с петте магове и помощта на Каруназ, който ще държи Меча на смъртта. Лошото е, че в тази последна книга вътрешните илюстрации на Станкев просто липсват и усещането е като за препускане и, нека да кажем, претупване през цялата история, уви, добра е!
Забележете, че Кървав меч идва след Пътят на тигъра, и е съответно по-сложна, за повече играчи т.н. Преход към последното поколение книги и от типа ролеви игри, които фактически идват на пазара у нас в България и едва след 2001 г. В този случай, Еквус са били иноватори!!
С тези по-горни заглавия списъкът на издаваните книги-игри на Еквус Арт е окончателен и след това непопълван повече. Издателството (и след „Стените на Спайт“ през 1996) на практика спира да издава повече книги-игри и се ориентира към още по-нишов пазар за луксозни бутикови мини-издания с книги за мъдрости, източни коани в книги от по 5-10 см за подарък и други. А самото издателство спира да действа до края на 2024 г.
